доц. д-р Любима Йорданова, М.А., политолингвист
Гласуването на третия вот на недоверие на правителството от страна на опозицията в Народното събрание повдига няколко важни проблема за състоянието на междуличностните и междупартийните отношения, както и за дефицита на комуникация и аргументация в пленарната зала, която имаше като резултат напускане на залата след гласуването на вота на 26.07.2011 г. от част от депутатите.
Резултатът е очакваният, заявен в имитацията на дебати през вчерашния ден, днес той беше само конкретизиран. Гласували: 235 депутати, за – 91, ПРОТИВ – 143 (при необходим брой 121) и въздържал се – 1. Правителството на ПП ГЕРБ продължава работата си по осъществяване на реформите в България. Против вота гласуваха депутати от ПП ГЕРБ, АТАКА и независими, за вота – депутатите от ДПС (вносители, подписали вота), БСП (подписали вота), Синята коалиция (неподписали, но подкрепящи вота), РЗС (неподписали, но подкрепящи вота).
Присъствие на депутатите в залата
Пръв сред подписалите вота за недоверие на правителството на ПП ГЕРБ беше Ахмед Доган, появил се в Народното събрание при редовно отсъствие от заседанията. Това поведение на лидер на една от парламентарно представените партии повдига въпроса за административния ред в Правилника на Народното събрания, несинхронизиран с Кодекса на труда. Редовното отсъствие на депутат, да не говорим за лидер на партия, от пленарните заседания задължително трябва да се санкционира и депутатите са тези, които трябва да регулират подобни отношения. При това – задължително. И да регламентират отстраняването на съответния депутат от депутатското му място като следствие от честите му безпричинни отсъствия от работата на народните представители. Толкова по отношение на поведението на отделната личност.
Напусканията на отделни парламентарни групи в знак на несъгласие трябва да остане в ранните години на българския Преход. Поведение, възможно вследствие прекомерна политическа натовареност с емоция, антикомунистическа през 90-те г., днес вече е невъзможно. Държавата ни е член на Европейския съюз с всички произтичащи от този акт отговорности. Фриволното поведение от романтичния период на българската Промяна след 1989 г. не може повече да бъде търпяно. И не е необходимо да се търсят паралели с парламентите на други държави. България е закъсняла с европейското си развитие, прекалено много е закъсняла и сега трябва да бърза не, а да галопира с реформите. Това, което видяхме след вота, беше напускането на пленарната зала от депутатите на Движението за права и свободи, Синята коалиция, а след това – и от Българската социалистическа партия. Това е неуважение към парламентаризма, демонстрирано неуважение между институциите, демонстриране на силови практики от страна на различните власти, абсолютно ненужни и компрометиращи използващите ги. Ако членовете на правителството са уважили членовете на българския парламент с присъствието си, то депутатите са задължени да проявят същото поведение.
Политическата комуникация в пленарната зала и несъвършенствата й
Ключова дума в това заседание на Народното събрание беше думата „напазарувани” , употребена от С. Станишев по отношение на независимите депутати, подкрепили политиката на правителството на ПП ГЕРБ. Не може да се общува политически по този начин. Твърденията трябва да се доказват, в противен случай са клеветнически и опозоряващи личността и като такива попадат под ударите на закона.
Използване на местоимения вместо назоваване на личността по име. „Той беше тук и излезе. За първи път от две години” . Авторът е П.Шопов, репликата е по отношение на А.Доган. „Той” вместо назоваване по име. Неучтиво, непочтително. Административните мерки, които Народното събрание трябва да вземе по отношение на поведението на Ахмед Доган, са задължителни и ако е необходимо, Правилникът ще бъде променен, но думите, които се използват в политическата комуникация в пленарната зала по отношение на него не могат да бъдат неуважителни, дори - пренебрежителни. Законът е един и същ за всички и той именно трябва да се спазва. Учтивият езиков израз – също.
Казаното не се отнася за нови номинации като използваните от И.Фидосова – „нова тройна коалиция и нова тройна опозиция”. Става дума за нови образувания, които нямат опозоряващ личността или партията характер.
Размиването на смисъла на думите е една от най-често срещаните грешки. Няма „провал” въобще, няма „полицейщина” въобще, няма „нарушаване на основни човешки права” въобще. Има конкретизация и детайлизация на казаното като факт, не като емоция.
Дефицити в политическата комуникация в пленарната зала
Това, което е ярък дисонанс у нас и все още неизживяна практика, наследена от отминалия преди 1989 г. исторически период, е непознаването до голяма степен и неизползването на европейския езиков ресурс, цялото богатство на европейската терминология, създавана в продължение на около 60-годишното европейско обединение. Рядко, най-вече в мотивите към законопроектите, се споменават директиви и регламенти и дотук свършват евротермините, които се използват в пленарната зала.
Като цяло липсват знания, а те диктуват безпомощната комуникативна практика и неизползването на евротермините в пленарната зала при приемането на новите закони, в които трябва да бъдат транспонирани Европейските правни разпоредби. С тях трябва да навлезе и специфичният пласт от думи, характерни за евроречника.
Написах тези неща, защото те са важни, за да излезем от балканската психика на свитите юмруци и се опитаме да се приобщим към европейския тип култура и европейския тип общуване с целия регистър на сдържаната емоция, включително и хладната, но все пак демонстрираща търпимост. Защото от пет години сме част от общата европейска комуникация, която не търпи недодяланото поведение, а също така – и езикови средства, използвани в политическата речева комуникация. Пътят към тази промяна преминава през обучението по европейска комуникация. С тази публикация още веднъж бих искала да напомня, че е крайно време в София да бъде изграден ЦЕНТЪР ЗА ЕВРОПЕЙСКА КОМУНИКАЦИЯ, в който специалисти и изследователи на европейската комуникация (Kommuпikationsforscher) да разработят тази специфична област на политическата комуникация с цел подобряване речника на депутатите ни и общуването в пленарната зала. Прекалената емоция, която беше демонстрирана и днес при обясненията на вота, е само лошо прикритие на липсващи реални знания в областта на политическата комуникация.
Гласуването на депутатите от Синята коалиция и подкрепата им за БСП и ДПС, партии, свързани със службите на Държавна сигурност, отдалечи бъдещото обединение на политическото пространство ЦЕНТЪР-ДЯСНО. Сега от ПП ГЕРБ се изисква политическа дълновидност с цел ИЗБЯГВАНЕ НА ВСЯКАКВА КОНФРОНТАЦИЯ СЪС СИМПАТИЗАНТИТЕ НА СИНЯТА ИДЕЯ. В следващите месеци и години този електорат постепенно ще се прелее в ПП ГЕРБ. Процесът започна с гласуването на Синята коалиция срещу сестринската си партия ГЕРБ, с която двете партии – СДС и ДСБ са заедно в Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. Той ще продължи по време на изборите тази есен и ще се задълбочи в следващите години.
Този вот на недоверие към правителството показа, че Е НАЗРЯЛА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОКОЛЕНЧЕСКА ПРОМЯНА В ПОЛИТИКАТА. За да се смени политическата комуникация, за да напреднат европейските реформи в България. 90-те г. и гражданските протести са отдавна отминал исторически период.
Няма коментари:
Публикуване на коментар