доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист
Теорията твърди, че горещата фаза на изборите се представя от последната седмица преди провеждането им, но тъй като у нас кампанията започна индиректно чрез работата на институциите и медиите още преди няколко месеца, по-коректно е вече да твърдим, че горещата фаза на изборите е месецът преди провеждането им. Да не говорим за факта, че в социалните мрежи една от партиите, участваща в изборите, има постоянно действащ манипулативен апарат, който работи с фиктивни и действителни профили най-вече чрез нета.
Манипулацията през социалните мрежи
Социалните мрежи са не само модерно, но и удобно и евтино средство за достигане и контакт с милиони потребители, обикновено с надсредно образование и с широк възрастов диапазон, обхващащ три поколения – до 30 г., от 30 до 50 г. и над 50 г. Статистиката твърди, че във Facebook има около 2 200 000 българи, от които 1 000 000 на възраст над 40 г., в Svejo.net – 1 000 000 души. Пак ще подчертая, че в социалните мрежи е добре образованото население в България с ясна своя обществена, включително и политическа позиция, която трудно се променя и трудно търпи въздействия. Затова и понякога се стига до истински словесни стълкновения с повишен емоционален градус, независимо от аргументацията в коментара. Там, в коментара, е и силата на социалната мрежа, която позволява диалог и сблъсък на мнения, обикновено аргументирани.
Коя е обаче слабостта на социалната мрежа? Анонимността позволява да се пише зад фалшив псевдоним, да се използва фалшив аватар, за да се изказват по-смели, да не кажа – и еретични, а и най-вече лъжливи твърдения, без да се търси отговорност.
Когато говорим за политическа манипулация, политическият «противник» (все още не сме свикнали с думата «опонент») често пъти е обект на неистинни твърдения и те се прикриват чрез използване на специални означения за името му пак с цел да не се търси отговорност – Боко и вариант Боко Тиквата, Б.Б., Цв.Цв.и вариант Цвъ.Цвъ. Това е сравнително нова тенденция на политическия ни език от началото 90-те г., когато името на министър-председателя на Република България Филип Димитров беше изписвано в печата от привържениците и симпатизантите на БСП като Фил. Д. Сега тенденцията се разпростира и върху социалните мрежи.
Най-често посланието се структурира по следния начин. Фиктивен ник заявява: «Аз вече няма да гласувам за ГЕРБ (като че ли някога е гласувал за ГЕРБ, т.е. налице е неистинно твърдение!)» и следват няколко коментара, пак от фиктивни никове от манипулативната мрежа, които аргументират «разочарованието» си. Така се създава впечатление, че българските граждани са недоволни от работата на правителството. Непредубеденият читател може и да повярва, че посочените хора с имена – обикновени – Никола Петров или атрактивни – Бен Ладен и аватар, обикновено представящ хищно животно, полянка, цветя, екзотична красавица, клоун, Дядо Коледа, част от човешко лице, обикновено око, част от човешко тяло и пр., са недоволни от провежданата от българското правителство политика.
През 2011 г. имам регистрация на снимка на Бен Ладен с ник Незабравка Незабравима. Други изкуствени никове са: Лила Кара или никове с римуващи се и повторени части като Ачо Пачо, също и двойно повтарящи се като КатКат, Bam Bam или bambam, както и ярко експресивни като Зелен Бетон. Подозрение за манипулативни никове събуждат и следните: Ella Blue, Mzh Zh, Cry Wolf, Falkoneti Home. Естествено четящите ще се доверят повече на хора с две „истински” имена като Иван Андонов, Иван Иванов, но не и на никове като Победител България, който е силно манипулативен с изкуствено подбраните две позитивни думи в асоциативна връзка. Затова най-силно манипулативни са никовете, имитиращи истински имена.
Става дума за много фин механизъм за убеждаващо въздействие в процеса на комуникация, защото манипулацията се ражда на границата между истината и лъжата. И колкото по-малко е разстоянието, което ги разделя, толкова по-въздействащо е манипулативното изказване.
Друг похват за манипулация в нета е клипът или снимката, които са изградени на базата на насочените асоциации. Като пример ще посоча използването на клипа-пародия в изпълнение на Радка Куршума «Огнеборецо мой» от 1999 г. в актуалната ситуация около парламентарните избори през 2009 г. и клипа за превръщането на Иван Костов в Бойко Борисов и създаденият по негова аналогия клип «Сердоган», в който Сергей Станишев се превръща в Ахмед Доган в кампанията през 2009 г. Снимката, тя най-често използва хиперболата на мускулите с цел омаловажаването на умствените качества на личността. Може обаче да е изградена и на базата на насочените асоциации, срв. снимката-карикатура на Силвестър Сталоун и Бойко Борисов и тогава е по-силно въздействаща. Отново акцентът е физическата сила, за да се скрият други качества на личността.
Силно манипулативни са отворените групи, срв. «Ден без Бойко Борисов» и «Ден с Бойко Борисов», създадени преди датата през 2011 г. на парламентарните избори от 5.07.2009 г. от един и същ манипулативен апарат или групите, асоциативно свързани с името на министър-председателя на Република България «Ще уволня Бойко Борисов», наименованието се появи веднага след билборда със същото съдържание или групата под надслов «Назначавам Бойко Борисов за втори мандат», при положение, че през октомври 2011 г. се провеждат не парламентарни, а президентски и местни избори, както и ироничното име на групата «Всеки ден, всеки час – ние и Бойко с нас!!!» Създадени от една и съща манипулативна идеологическа мрежа с цел да омаловажат работата на правителството, тези наименования на групи трудно се различават от потребителите в нета.
Негативната информация се промъква ловко през клиповете, поздравите и т.н., които нямат нищо общо с обявената чрез заглавието тема. Този начин на действие още веднъж заявява професионализма на участниците, които са с добра подготовка за работа с политическия език, изучавали са както политическа реклама, така и политическа манипулация. Това е специализирано обучение, специализирано знание, което и сега не се преподава във висшите училища у нас. Обикновено политическата реклама, която цели да създаде желан ореол и да «продаде» съответния политик или партия се смесва с работата на политическия ПР, който просто съобщава за състояли се или предстоящи събития и поддържа добрата връзка между институцията, респ. партията и обществото.
Така политическите публикации в нета като текст, клип и снимка се очертават като най-мощен манипулативен инструмент в политическата кампания, особено когато тя е постоянно действаща, защото именно тогава ефектът й е най-мощен.
Манипулацията през развлекателните телевизионни шоу-програми
и типа новинарски материали обаче чрез речта на политиците
Едно популярно телевизионно шоу напоследък показва все по-засилен интерес към личности, ангажирани в управлението на държавата. Прикритието се наричало според водещия „сатира”, но т.нар. сатира е срещу хора от управлението и то по време на политическа кампания, а не като ирония срещу собствената личност например – като физика, с включване на любимия за шоуто сексуален елемент, който има силна манипулативна натовареност, като интелект. Планомерно, целенасочено се внушават идеите за неморалност (неморалност - премиерът не спазвал обещанията си), некомпетентност, управленска немощ и все под формата на уж «хумор». Изкуствено акцентът се премества върху физиката на личността, а не върху интелекта или качества на личността като организираност, лична дисциплина, добра работа в екип и т.н., които са задължителни в сферата на управление на държавата. Това прекрояване на информационното пространство за гледащия шоуто и изкуственото пренасяне на акцента води именно до търсения манипулативен ефект. Затова манипулаторите са скъпо платени професионалисти, особено в политическите кампании.
В този план може да се интерпретира и унизителното отношение, което би могло да се определи в правния сектор като вид дискриминация, с което пак в шоуто се заявява, че кандидатът за президент Плевнелиев ще участва в «Умна и красива», шоу предназначено за жени-участнички. Отново внушението е ‘той няма качества на мъж, не е мъжкар, няма да се справи с работата си на президент, ако бъде избран’. Кресливостта и/ или празната фразеология се заявяват като по-ценни за длъжността на президента.
Естествено става дума за платена политическа реклама, защото идеи, които, макар и в модифициран вид, се срещат и в манипулативната мрежа на една партия в нета, се нюансират и пригаждат за шоуто. Защо платена? Защото мотивът присъства неизбежно във всяко телевизионно предаване на шоуто напоследък, често пъти и несвързан с останалия контекст на конкретното предаване.
Отново ще посоча пример с изказване на Георги Кадиев, кандидат на БСП за кмет на София, който вместо да говори за програмата си като кандидат-кмет на София, се изявява като говорител на БСП и хвърля фриволни фамилиарни фрази в публичното пространство към политическия си опонент ПП ГЕРБ и хора, излъчени от партията. Записът е от 14.09.2011 г. Голяма популярност в публичното пространство придобива тези реплики, подготвени от манипулативния апарат на БСП и хвърлени на обществото като дезинформация чрез телевизионната медия, в които личеше умишлено смаляване на социалната дистанция:
- Росене, кажи си! Просто и ясно. Ти си бил там, от теб са ги искали тия пари, кажи си. Данче, кажи си! Ти знаеш от 2008 година. Андрей, кажи си! Бойко, кажи си! Ти знаеш от 2007 година. Цецо, кажи си! Това са хората, които трябва да дават отговорите. Те са тези, които са присъствали там. И най-вече Росен Плевнелиев, разбира се.” Става дума за дискредитиране на Росен Плевнелиев, посочен от ПП ГЕРБ като кандидат за президент. Самият Плевнелиев ясно и с няколко думи заяви, че не е участвал в корупционни схеми, нито някой е искал пари от него, нито той е давал пари на някого. Задачата на манипулацията е обаче да породи съмнението и капанът щраква. Целта е постигната, рейтингът намалява с няколко пункта именно поради съмнението, не констатираната истина, а съмнението.
„Росене, кажи си…Бойко, кажи си… Данче, кажи си… Андрей, кажи си… Бойко, кажи си…, Цецо, кажи си. Този разговорен стил е възможен в междуличностната комуникация, но не и в обществената, която задължително изисква официална дистанция между представители на различни партии. Тук е използвана умишлено манипулативната стратегия на омаловажаване, защото става дума за обръщение към кандидат за президент на ПП ГЕРБ, министър-председател, заместник-председател на Министерския съвет и кмет на Столична община, който е излъчен като кандидат на ПП ГЕРБ в изборите за кмет на София. С цел създаване на хумористичен ефект в структурно отношение фразата напомня взаимоотношения между политиците от Съюза на демократичните сили Петър Стоянов и Иван Костов в края на 90-те г. Фразата се състои от кратки изречения, думите са кратки, негативното въздействие е силно. Така работи манипулативният апарат на БСП, хората от Академията за обществени науки и социално управление, от Центъра за теория и управление на идеологическия процес и т.н., и т.н. Те са живи и здрави, добре подготвени, работещи със стръв през последните 22 г. поради отиващата си идеология, която им е дала огромни социални привилегии.
Манипулацията чрез печатните медии,
вицовете като жанр за опозоряване на личността
Жълтата преса у нас използва най-често манипулативната стратегия на селекцията и другата интерпретация на текста за създаване на лъжливи „новини”. Така човешкото споделяне от страна на Плевнелиев, че е бил на мач със сина си, се превръща в жълтата новина „Плевнелиев имал незаконен син” или съзнателно търсения, иначе липсващ, конфликт между силовия министър Цветанов и кандидата за президент, издигнат от същата партия Плевнелиев и жълтата новина „Цецо арестувал тъста на Плевнелиев”. Става дума за лансиране на неистини, без никакви морални задръжки, че подобна новина би се отразила негативно върху детето например. Целта е друга, да бъде дискредитиран бащата, което да доведе до разколебаването на избирателите, които биха гласували за него в предизборната надпревара.
Ще посоча и вестника с главен герой министър-председателя на Република България Бойко Борисов, издаден като първоаприлски през 2011 г. и идеята-продължение – книжката-джобен формат със заглавие ”С Бойко на море” (вицове, легенди, лафове), «Издателство Стандарт». Естествено книжката няма автор, няма и посочено авторство на карикатурите, всичко е анонимно в стил «Държавна сигурност». Предговорът-имитация е подписан «От издателя», но не е означено физическо лице, за да не може да се търси отговорност. Страниците са 64 с карикатурите, тираж не е посочен, цената е 2,50 лв. Така, заобикаляйки проблема с прословутото «чувство за хумор», се манипулира аудитория с цел промяна на политическите нагласи. Авторството обаче става ясно на равнище текстов анализ, където на с. 12 се използва социалистически език: другарката му в живота. Нормално е да се говори за жена или съпруга, нали? Но не и в комунистическия език, там съпругата се превръща в престижната идеологема другарка.
В предаването «Карбовски директно» на 9.07.2011 г. Георги Кадиев, кандидат за кмет на София от БСП, разпространи вестта за въображаем въпросник, чрез който ПП ГЕРБ събирала, според него, информация за политическите си опоненти, съставяйки досиета за тях. Кадиев се позова на информация, разпространена от депутатката от БСП Меглена Плугчиева пред БСП, която пък била получила информацията от Русе.
Съвсем в духа на работата на комунистическата Държавна сигурност събираната информация е: явна, по слухове, официална, скрита и по подозрения. Обръща се внимание и на евентуални социални и престижни символи за отделния наблюдаван човек, както и неговото субективно отношение по различни въпроси: „13. Знание на езици, явно или скрито”; „11. Собственост в страната и чужбина (официално и по слухове); „17. Има ли в кабинета си някакви символи на социално положение, фотографии с известни личности, портрети, картини”; „4. Вероизповедание. Отношение към вероизповеданието”; „5. Националност. Отношение към националността”; „10. Битови условия. Живее под наем или в собствено жилище – площ, престижност, обстановка, собственост”; „15. Съдимост, възбудени и закрити наказателни и административни дела. Подозрения за някакви машинации”. И т.н.
С разпространяването на този т.нар. „въпросник” се нарушават човешки права, т.е. случаят съвсем не е толкова безобиден, защото посяга именно на деловата репутация на една българска партия – ПП ГЕРБ с цел сриване на престижа и доброто име, с която тя се ползва в обществото като една от българските политически партии. Информацията е разпространена чрез медиите, тя е невярна, защото досега не са изнесени данни в медиите, които да опровергаят твърдението ми. Застрашени са основни права и свободи на гражданите както като български, така и като европейски граждани.
Съобщението предизвика взрив от публикации. Веднага след публикуването на анализа ми във „Фейсбук” – „Активно мероприятие на ДС през 2011 г.” следваше завоалиран телевизионен отговор от политическия психолог на БСП Димитър Гронев, който обясни, че Меглена Плугчиева нещо се е объркала и ставало дума за стар материал на руски език, който той манипулативно прехвърли в досъветската епоха, за да не обиди съпартийците си. Ясно е, че т.нар. „въпросник” е изработен сега от бивши служители на Държавна сигурност, защото единствено те имат подобни образци за селекция на личността като работни документи, а и мислене в тази посока дори през 2011 г.
Защо засегнах темата за политическата манипулация
Ако се отвори архивът на Държавна сигурност, фонд 22, опис 1, арх. ед. 50, на стр. 13 може да се прочете следният текст: „В редица райони на страната се допуска недооценяване и несвоевременно реагиране към разпространителите на слухове, вицове с политическа насоченост и клевети. Не се вземат всички необходими мерки за своевременно документиране и пресичане на тази дейност чрез разобличаване, предупреждения, налагане на административни наказания или предаване на съд.” Текстът е от 17 март 1976 г., за авторство е посочен началникът на Шесто управление на Държавна сигурност, наблюдаващо интелигенцията, включително и медиите. Така оперативните работници от Държавна сигурност са се разправяли по времето на социализма с т.нар. тогава „вражеска дейност” на българите. Как стоят обаче нещата днес?
Свободата на изразяване на мнение е включена като чл. 10, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, но с едно уточнение в т.2 – „защита репутацията или правата на другите”.
Тези права и свободи на българските граждани са записани в Конституцията на Република България от 1991 г. и като правна норма трябва да се съблюдават. От всички. Постепенно образът на „врага”, който пребивава в текстовете и на тазгодишната кампания – „И врагът ми знае, че съм прав”, се измести от образа на политическия опонент. Защото „врагове” не могат заедно да създават закони, не могат да управляват държавата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар