Една легенда си отива окончателно - легендата, че Ахмед Доган държи златната акция за избор на президент.
Ако вчера лидерите говореха за целувки, сякаш е Свети Валентин, а не денят, в който избираме съдбата на България за следващите поне 5 години, тази розова струя тръгна от нощта след първия тур. Когато Ахмед Доган първо обяви, че нощта е бременна, и после широко усмихнат заговори за подкрепа срещу една “хубава целувка” от БСП.
Ние знаем, че Доган освен спец по хидроинженерство е майстор на метафоричното слово (сигурно затова говори на журналистите на “колеги”) и освен това винаги по избори казва нещо убийствено откровено. И вижте този път какво стана. От "Позитано" си премълчаха за целувката в името на ония приказни гласове, които избират всеки президент. И изведнъж се оказа, че не са в правилната приказка. В смисъл - не са в тая, където целувката ражда принц (и президент). А в другата, където
Червената шапчица е излъгана БСП не изчисли какво ще спечели, като загуби. Предполагаемата печалба трябваше да дойде от машината за гласове, основана на монопола върху етническия вот. БСП храбро пое негативите от недоволството от клиентелата, от контрола върху общинската власт, местния бизнес, от медийния монопол, от разпореждането със съдбите на послушните и непослушните. При това червената партия още носи белезите от прегръдката с ДПС в тройната коалиция.
Любов необяснима, но какво им остава на политиците, освен да се отдадат на емоции, когато не могат разумно да си обяснят какво се случва. След първия тур миналата неделя се изговориха и изписаха много глупости, а всъщност числата са ясни.
Да започнем от избирателната активност за президент миналата неделя - 52%, близо 3 600 000 гласа. 750 000 гласа повече, отколкото на първия президентски тур през 2006 г., когато Първанов и Сидеров се класираха за балотаж. И малко по-малко от втория тур през 2001 г., когато титаничният сблъсък Първанов-Стоянов на първи тур мобилизира много масово избиратели за дузпите. Тоест не можем да кажем, че на избирателите на 23 октомври им е било скучно и безразлично. Не е такъв случая. След това идват резултатите на ГЕРБ и БСП.
Тук е важно да видим не само дървото, а и гората. Първо - всяка власт досега е получавала звучен шамар по средата на мандата си под форма на бюлетини за общински избори. Те са кошмарът на управляващите партии и тройни коалиции. На втората година избирателите вече гледат под вежди централната власт и това се прехвърля на общинските бюлетини. 1999 г. - лошите резултати за сините дадоха старт на упадъка на Костовото правителство. Симеон Сакскобургготски взе гръмовно властта през 2001 г. и след 2 г. на кметските избори бе шамаросан - само 184 000 гласа за НДСВ.
30-ти Октомври 2011, Юри Велев
Станишев стана премиер, след като БСП взе 1 129 000 гласа на парламентарния вот през 2005-а. Две години по-късно ходеше угрижен и с увесен нос - БСП спечели едва към 500 000 гласа на местния вот и само 5 областни града. А скоро пръкналата се партия ГЕРБ събра 580 000 гласа, победи в 9 областни града и Бойко Борисов обясняваше как са спечелили по маршрута на цялата магистрала "Тракия".
Какво се случи на тези местни избори?
ГЕРБ взе повечето областни градове и най-много вот за общински листи. При това - след като сме в криза и затягаме колана.
Може би резултатите от другия - президентския вот, ще дадат обяснение защо така става. Изборите за държавен глава у нас са по-често вот за промяна.
През 1996 г. народът избра Петър Стоянов и наказа едновременно Желев и Виденов. През 2001 г. не пожела Стоянов втори път и избра Първанов.
По тази логика сега би трябвало да спечели промяната, т.е. не Плевнелиев.
Прекрасно, но коя е промяната?
БСП не прилича много на промяна, "Атака" и сините - също.
За кого да гласуват огорчените и гневните? Оказва се, че няма достатъчно силна алтернатива, втори полюс, който да събере поне толкова вот, колкото ГЕРБ. "Всички срещу ГЕРБ" не проработи, защото си остана кух лозунг без ярка кауза.
Идните 2 години, до парламентарните избори, със сигурност ще кипи много активност по създаване на противотежест вляво. Вляво, защото ГЕРБ зае дясното, а центърът у нас не събира много гласове. Така или иначе трябват кауза, идеи и личности. Всъщност кметските избори това и показаха - хората гласуват за личности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар