ПОВЕРИЕ
Според писмено сведение от самото начало на XV век, намерено на остров Крит, българка на име Гюша е отвлечена от родното си селище Перперакион (дн. Перперек) и продадена като робиня на острова.
България има свое поверие бяло
за щъркела, който носи деца от небето.
Повярвайте в него. Неговото начало
е в лето господне хиляда четиристотин и пето.
Април е и белият щъркел ще литне на север.
До него робиня, потънала в скръбен несвяст,
го пита дали ще си спомни отново къде е
небесният път за селцето с големия бряст.
Гнездото ти, ланшното - казва му тя - беше свито
на този бряг. Помня те. Помниш как прелетя
над моята сватба, когато крещяха "честито"
и кръвта ми моминска по ризата заблестя.
Заченала, млада и светла бях, но се изсипа
над мен черен град, женихът ми падна убит.
И скубех косите си черни из белия Кипър,
с дете във утробата плачех из черния Крит.
Родих го, но тайно го кърмя: ще го убият
или ще потурчат кръвта му... Господи, срам!
Затуй ще завържа детето за твоята шия,
върни го при майка ми, тя ще го кръсти там.
Оттам взех любов - връщам род на рода си по тебе.
За мен ако питат - скалата си лобна избрах...
И белият щъркел понесе детето на север,
над Бяло море, над джамиите на аллах,
над кървава Арда, която се мяташе лудо,
над пламнали църкви и изгорели селца...
И всички повярваха в бялото божие чудо,
че белите щъркели в Българско носят деца;
че род не загива, когато си има светици,
които зачеват в небето - от своя си бог,
и всеки един от избитите мъченици
сменяват напролет със раждан в небето отрок.
Летя дълго щъркелът бял и отнесе до края
детето. И род се завъди: от зрънцето - клас.
Не питайте кой е родът му сега. Не зная,
но знам, че това е родът на някой от нас.
Ивайло Балабанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар