Гагаузи

Гагаузите са православни християни, говорещи особен диалект на турския език. Макар че историята им е тясно свързана с българските земи, повечето са се изселили по време на Османската империя. В България е останала малка група по Северното Черноморие, Добруджа, Ямболско. Гагаузи живеят днес в Молдова /Автономна република Гагауз Ери/, около 153 000 души според последното съветско преброяване, Украйна, Турция /около 10 000 души/, Гърция, Македония, малки групи има в Русия, Казахстан и други бивши съветски азиатски републики. Всички те са потомци на преселници от България. В България на преброяването от 1992 г. 1 478 души са се самоопределили като гагаузи. Експертните оценки говорят за около 40 000 души. Векове думата “гагаузин” е определяла по-скоро обособена културна и езикова общност. Затова не е чудно, че голямата част от гагаузите в България са предпочели да се идентифицират като българи, съхранявайки същевременно специфичните си културологични особености. В преброяванията между 1880 и 1926 г. броят им варира от 12 000 души до 3 669. /По-ниските цифри са от периода, когато Южна Добруджа е била в границите на Румъния/.

Хипотезите за произхода на гагаузите са много. Някои търсят корените им в прабългарските племена, други говорят за турцизирани езиково славяни, трети ги свързват с узи, огузи, печенези, селджукски турци, кумани, хуни. Която и от хипотезите да е вярна, очевидно е, че в Османската империя те не са били разглеждани като народ /милет/, не се споменават в никакви документи и са броени заедно с българите християни. Голяма част от гагаузите заедно с българи колонисти се преселват в Бесарабия. Там те се установяват в съседни или смесени села. И до днес в много гагаузки семейства там се знае и български, и турски език. Царските руски статистики също не отбелязват гагаузите като отделен етнос. Многонационалната и многоезична Бесарабия обаче всъщност е била консервираща и съхраняваща културните различия среда. И до днес там са съхранени и се развиват религиозни и етнически групи, отдавна асимилирани другаде. Гагаузко самосъзнание ясно изразено се формира в годините на съветската власт. Известна е сталинската национална политика, която е едновременно насочена към съхраняване на етническите различия и етапи на жестоки репресии към едно или друго национално малцинство. Повечето от гагаузите в Русия и Азия са потомци на изселени по време на сталинските репресии. Днес гагаузите в Молдова, макар да са свързани с Турция поради езиковата и културна общност, се смятат и свързани с България. Парламентът на Автономната република Гагауз Ери обяви 24 май – Деня на славянската писменост и култура – за един от четирите национални празника на страната. В университета в столицата Комрад се изучава българска филология, като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти – българи от Бесарабия – има и гагаузи.

В България е трудно гагаузите да бъдат разгледани отделно етнографски, тъй като фолклорът им /както на турски, така и на български/ и религиозните им практики и обичаи са в много пряка връзка с тези на околните групи българи. Исторически известни като земеделци и скотовъдци, по поминък не се различават от околното население. Участвали са и участват в обществения и политически живот. След войните от началото на века заедно с бежанците българи от останали в други държави територии в България търсят приют и гагаузи. Исторически гагаузите са силно религиозни, като в определени периоди голямо влияние сред тях е имала гръцката патриаршия. От една страна, въобще влиянието на патриаршията в Добруджа е било по-силно, тъй като до завладяването на България от османците официалният език в Добруджанското деспотство е бил гръцки, от друга – гръцката религиозна пропаганда винаги е отделяла специално внимание на малки езикови и етнически групи. Тук се е разпространявала т. нар. Караманлийска книжнина – богословски съчинения на турски език с гръцки букви. Днес остатъци от гръцко влияние могат да се открият в религиозните практики, силно примесени с влияния от дохристиянския пласт.

Използвани източници:
Живка Стаменова. Гагаузи. Общности и идентичности в България, София, 1998.
Емил Боев. Не заблудата, а лъжата за гагаузите. Добрич, 1995.
Анна Малешкова, Димитър Димов, Николай Куртув. Валя Пержей. Кишинев, 1998.
Броеве на в. “Родно слово” – Кишинев, “Роден край” – Одеса и разговори със студенти и преподаватели от Бесарабия.