Единно мнение относно произхода на гагаузите няма. В началото на 20 в. българският историк Г. Димитров обобщава литературните сведения и дискусии за гагаузите и посочва 19 различни мнения за произхода им. Гагаузкият етнограф М. Губогло наброява 21 версии за произхода на гагаузите. Най-обективната според някои изследователи е тази, че са езиково тюркизирани православни българи. Гагаузите извън България (в Молдова, Украйна, Русия и Средна Азия) са се разселили от българската етническа и езикова територия на Балканите в началото на XIX век. За тяхното бягство в Русия заедно с други българи съществува точна документация, в която те са регистрирани като бежанци или колонисти. До средата на XIX век в никакъв документ не се споменават гагаузите с името, което те днес носят. Освен това в техния фолклор не са запазени никакви спомени за анадолския им произход,а напротив много от тях се самоназовават българи. Техният фолклор, не се различава от българския, а песните им често са двуезични, т.е. на гагаузки и на български.[1] Едни от най-известните гагаузи като Гаврил Занетов, Иван Добрев и Киряк Цонев са с българско самосъзнание. Според теорията, поддържана от Република Турция, гагаузите наследници на селджушки турци се установили в Добруджа заедно с печенегите, узите и куманите, следвайки анадолеца Селджук Султан Кайкаус II (1236-1276). Други учени свързват произхода на гагаузите директно с прабългарите.
Гагаузите са етническо малцинство в Молдова и Украйна. Автономното териториално обединение (АТО) Гагаузия или Гагауз ери (гагаузка земя) в Молдова е основано през 1994 г. и в него живеят около 190 000 души (от които гагаузи 150 000) в 3 града и 18 села. Главен град и столица е Комрат с население около 25 000. Официалните езици в автономията са три — молдовски (румънски), гагаузки и руски. Най-употребяван е руският език, който е език на администрацията, както и на междунационалното общуване. Гагаузкият е запазен в селата, но дори и там гагаузите според ситуацията ползват руски. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но практически в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.
Влиянието на Турция сред гагаузите е нееднозначен процес. Администрацията на гагаузката автономия се ползва с множество привилегии, предоставени от Турция: безплатно обучение на гагаузки младежи в Турция, професионални специализации, икономическа помощ, откриване на турски средни училища в Гагаузия и др. В резултат на турците в Гагаузия се гледа като на финансов източник.
Този процес се е развил и по отношение на другите страни. Така гагаузите според случая пред турците твърдят, че са турци; пред българите твърдят, че са българи; пред гърците казват, че са гърци; пред руснаците, казват, че най-много от всичко обичат Русия; а пред властта от Кишинев заявяват, че са граждани на Молдова.
Все пак в Молдова гагаузите се смятат за отделен народ и този процес е необратим. Гагаузката идентичност е вече построена. Формирането на тази идентичност е извървян път през различните етапи на историята на гагузите от преселението им в Бесарабия до наши дни. През 19 в. гагаузите са смятали себе си за българи, които говорят на турски и самите те не са имали нищо против да се наричат такива. С годините отсъствието на български език ги отделя от останалите българи и в очите на самите бесарабски българи, гагаузите са българи второ качество. (Този стереотип е валиден и до днес — няма бесарабски българин, които да не се отнася към гагаузите с пренебрежение, макар че в рода му често има някоя гагаузка снаха или сестра му е омъжена в гагаузко село). Причината за отделянето на гагаузите от българите е комплексна. В края на 19 и началото 20 в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същи род, произлизащ от Шабла, но установил се в Чадър Лунга, поставят началото на гагаузката литература. Първият от тях, Дмитрий Чакир, в своето творчество твърди, че гагаузите са българи, а вторият Михаил Чакър пише, че гагаузите не са българи. Години по-късно гагаузите ще издигнат като свое знаме Михаил Чакър, макар че малцина от тях са го чели. Освен това Михаил Чакир е превел на гагаузки език Светото писание и създал възможност в гагаузките села да се служи на гагаузки език. В годините на съветската власт М. Чакир бързо е забравен, но гагаузите попадат в полезрението на съветските учени тюрколози. На основата на гагаузкото турско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкият език се превръща в книжовен. Гагаузите се легитимират като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР. Поколенията се сменят и измежду гагаузите вече има просветени кадри, образовани в системата на съветската научна школа и поставящи категорично въпроса за небългарския произход на гагузката общност. Перестройката на Горбачов раздвижва етничните пластове в посока на национално обособяване и на отхвърляне на съветския модел на личност без националност. Гагаузите не остават незасегнати от този процес и сред тях назрява искане за национална автономия. Сполучилата автономия издига гагаузкото самочувствие, съизмерващо се в очите на молдованите, българите, украинците и другите националности в полиетнична Молдова. Днес гагаузите в Молдова са типични постсъветски хора, търпящи всички икономически злощастия на проваления икономически модел. Това ги поставя в ситуация да "продават" своята идентичност и според изгодата да декларират български, турски или гръцки произход. Проблемът се състои и във факта, че всяка версия за произхода се поддържа от отделна държава.
В 19 век на юг от Дунава гагаузи има в Североизточна България — около Варна и Провадия, в Одринска Тракия около Одрин и Хавса и в Егейска Македония, Гърция, в областта Зъхна с център Зиляхово, днес в Гърция. Някои от тези гагаузки общности са гъркомански. След Освобождението на България в 1878 година част от гагаузите се изселват в Гърция. Гагаузите в Одринска Тракия се изселват в гръцка Западна Тракия след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война 1919-1922 година. Днес те населяват няколко села в района на Орестиада и Димотика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар