Средновековна западноевропейска литература

І. Фактори за развитието на Средновековната Западноевропейска литература



1. Фолклорна традиция
2. Християнска идеология
3. Влияние на Античността



ІI. В развитието на СЗЛ се наблюдават три тенденции:



1. Феодално-католическа литература - IX-XIII век


А) Църковно-християнска литература - IX-XIII век
Основната мисъл е свързана с божественото начало и Бога. Той е основната тема, начало и край - всичко, съвършенството, най-хубавото. Основни жанрове са житието и похвалното слово. Основните идеи касаят аскетизма (отричането му), страданието, като единствен път за достигане на съвършенството (според християните самобичуването е елемент за обладаване на истината) и безропотното подчинение - робска психика на средновековния човек.


Б) Рицарска литература - XII век. Съществуват две жанрови форми - рицарски роман и рицарска лирика - рицарски песни.



1. Рицарските песни биват: канцона - любовна песен, серен - вечерна любовна песен, пасторал - идеалистична любов между овчар и овчарка, сирвена - бойна песен и алба - утринна песен. В този вид литература има два плана на изображение - рицарска любов и рицарски подвизи. Нескончаеми разкази за главния герой, показващи пътя, по който да достигне вътрешното си духовно съвършенство, за да спечели дамата на своето сърце. Чест, духовно достойнство и слава в името на любовта. Жената е поставена на пиедестал, защото е стимул - представлява най-възвишеното.



2. Рицарски роман - етимология (произход и значение): през XI век "роман" се нарича всяко произведение на романски език. През ХІІ век започва стесняване на понятието и обхваща само произведения, в които има приключения. Корените на рицарските романи се намират в Античността, заимствани са имената на персонажите и главните герои (духове, великани, вещици). По този начин се открива връзката между Средновековието и Античността. Там има смесване на образи от езическата и християнската митологии. Разчупване на догмите и нормите. Куртоазни (куртоазен е такъв, който претендира да бъде нещо, което всъщност не е; куртазнича значи, че лицемернича, преструвам се, правя се на нещо, което не съм) - псевдоантични - по теза и персонажи функционират в съвременните средновековни условия. Рицарските романи биват два вида: любовни (за Тристан и Изолда) и касаещи крал Артур и рицарите на кръглата маса. Романът е смесица от фантастично, свръхестествено и реалистично.


а) същност и композиция - развива се в два плана: любовен и героичен; те са в тясна зависимост помежду си и почти винаги вървят успоредно.


б) герои - в рицарската литература има три основни персонажа: рицар, оръженосец и множество неприятели; рицарят е винаги млад; съществува символика: характерни за рицаря са бял и червен цвят, означаващи непорочност и сила; той винаги сам търси приключения, сам влиза в борбата; по този начин стига до своето вътрешно нравствено съвършенство; той налага своята човешка воля, в контраст със средновековната догма.


в) композиция - обединяващото, главно действащо лице (рицарят), който винаги тръгва от едно точно определено място (за което се дава съвсем бегла представа), след което линейно се нанизват множество сцени и битки; линейност на структурата - много епизоди; нескончаемост - рицарят никога не стига до края, винаги се завръща в родното място, мястото, от което е тръгнал, т.е. има кръгово движение, затваряне на линейността; винаги може да се добави по някоя случка, затова се казва, че има отворена композиция; рицарят обикновено не остарява; рицарските романи имат наднационален характер - космополитизъм (рицарят не се възприема като личност от дадена държава, а като човек на целия свят); второто му име е провинцията, от която тръгва; всички качества, които притежава, не губят своята цялост през вековете.



2. Литература на народните маси - XI-XIII век


А) Героичен епос - XI век
В Испания и Франция се появяват "Песен за Сид" и "Песен за Ролан", а в Германия - "Песен за Нибелунгите". Чрез епоса се изразяват народностните борби в историческо време. Изобразява персонажи, които са станали образци за саможертва и дълг към родината. В героичния епос се утвърждава идеята за родината, за верността към нея, за освобождението й от враговете, за саможертва в името на краля, за вярност към него. Тези патриотични мотиви изцяло липсват в рицарската литература. В героичния епос се изобразява един централен епизод (това касае композицията). Друга отлика е стихотворният размер.


Б) Градска литература - XII-XIII век
Започва развитието си и се оформя тогава, когато се наблюдава самостоятелност на живота в градовете.



1. Фаблио - къси разказчета със забавно съдържание, които носят в себе си една нравствено-морална цел. Героите са граждани, феодали, селяни, рицари, свещеници. Много често има противопоставяне между рицаря и хитрия и умен селянин, между селянина и глупавия свещеник. Подчертана критика към духовенството. Изразено авторско отношение към поставените проблеми и персонажи. Основни чувства са насмешката и иронията.



2. Роман - отделните епизоди се обединяват от определено главно лице или навързани помежду си разказчета, обединени от една основна идея. Този персонаж най-често е животно. Най-известен е френският роман "За лисан". Гради се върху два основни фактора: 1) научната традиция - басните, типизация на персонажите и 2) народната традиция, която заляга в основите на романа и има поучителен момент. Комизмът на ситуацията съвместява в себе си чисто животинската си същност и социалната си натовареност. Пародия на рицарските романи. За първи път в народностната литература се изразява стремеж към един вид индивидуализация, но тя е елементарна.



3. Средновековна драма и театър


А) Литургична драма - ІХ-Х век - диалогизира текстове от Евангелието.


Б) Миракъл - сюжетът се изгражда върху някакво чудо - "Чудо за Теофил" (ХІІІ век).


В) Мистерии - XIV век; започват да се играят по площадите, опит за сценично популяризиране на сцени от Евангелието. Често заедно с тях се привнася битово-реалистичен елемент и комична ситуация.


Г) Соти - пиеска с развлекателен характер, по-близка до битово-реалистичната тенденция в развитието на средновековната драма и театър.


Д) Фарс - светска тематика. Главни персонажи са хора от градовете: лекари, свещеници, обикновени граждани. Всички те са възпроизведени в комична светлина. Подобно на фаблиото цели да предизвика смях, да осмее някакъв човешки порок. Авторите на фарса разчитат на сценичния ефект, на внезапната изненада. Основното е, че за първи път в средновековния театър се осъществява една типизация на персонажите. За индивидуализация все още е рано да се говори.