Ники Комедвенска - Хоро

Хоро като хоро - да го погледаш
и пътя си недовървян да хванеш.
Ама те теглят трите вити реда,
подканят уж за малко да останеш.
Омайва те кавалът сладкозвучен,
торбата я захвърляш насред пътя,
неволята натирваш като куче -
на друг ума за пътища да мъти.
Хорото те завърта като хала.
И все във кръг. Дори не ти се спира.
Напусто тръпне ризата ти бяла,
овързана със цели три синджира.
А ти си викаш - още има време
да хванеш някой път недоутъпкан,
торбата си закърпена да вземеш
и вятъра да пресушиш на глътки.
Но път за тебе май не е останал.
И ризата ти, стара вече, знае -
хоро такова, който е захванал,
докрая на свирнята му играе.
И няма как нозете да откъснеш -
държи те всеки камък, що е стъпан.
Играеш тъй, додето в теб се пръсне
сърцето ти, обърнато на тъпан.