Kолкото и голяма и страшна да е кризата в Европа и в света, тя със сигурност не е закачила дори леко благосъстоянието на брюкселското еврочиновничество. То, даже и да е чуло от първа ръка колко голям е размерът на бедствието, няма как да го разбере, защото неговите заплати и комфорт не са заплашени отникъде.
Тези дни фондацията “Нова посока” на британския евродепутат Джефри ван Орден излезе с актуални данни за харчовете на евробюрократите в Европарламента и с някои направо скромни идеи кои от тях може да се орежат, за да се спестят едни 400 милиона евро годишно. Според изследването от 2004 до 2011 г. - само за 7 години, броят на европейските чиновници е скочил от 3946 на 6245. При това повече от 1000 от тях вземат по-големи заплати от тези на евродепутатите. Както се вижда, дори в период на тежка криза в Брюксел направо си плачат за един Дянков, който набързо да им свие щата, защото се размножават със скоростта на светлината.
Друго щедро перо от бюджета на Европейския парламент пък е графата преводи - за тях отиват годишно по 100 милиона евро, като 90 милиона са за "проектодокументи". Тези пари могат да станат и още повече - 128 милиона, ако се прибавят три нови езика... И да бъдат с 40 милиона по-малко, ако се превежда само на 5 или 6 езика.
Сред другите мерки, препоръчани от британския консерватор, са да се спре изобщо проектът за музей за европейската история (150 милиона), да се затвори второто седалище в Страсбург (200 милиона), да се намали площта на наетите квартири с 10% (25 милиона). Както и да се замразят заплатите на евродепутатите на сегашното равнище (93 685 евро годишно).
И ако си мислите, че просто в Брюксел никой не се сеща за икономии, ще бъдете прави. Защото буквално преди двайсетина дни - на 26 септември, е гласувано да се купи нова сграда в Страсбург за 6,7 милиона евро, както и да се ремонтира друга за още 9,2 милиона. И нови 30 милиона, за да се преустроят офиси на евродепутати. Сигурно са като онези, които се откриват и в България за българските евродепутати с много фанфари, а после ги виждаме тотално заключени, недостъпни и следователно - ненужни.
С подходящи икономии и реформи може да се съкратят около 400 милиона евро, или 24% от годишните разходи на Европарламента (грубо изчислени по тази сметка на 1 милиард и 667 милиона евро), препоръчва британският евродепутат Джеври ван Орден.
Въпросът е кой в Брюксел ще го чуе и дали въобще ще има желание да се прояви елементарна солидарност на работещите за европейските структури с ограниченията и лишенията, които преживяват - в по-голяма или по-малка степен голяма част от европейските народи. Ако не проявят разум и не приложат поне минимален режим на икономии, със сигурност бюрократите в Брюксел ще дадат своя значителен принос за евроскептицизма, който постепенно, но сигурно ще започне да руши основата на съюза.
Разбира се, евроскептицизмът върви в много посоки. Но поне на този етап в българското говорене преобладават парите, които идват от Европа, и почти ги няма парите, които излизат от България тъкмо за издръжката на луксозния бюрократичен апарат в Брюксел Много скоро обаче и това ще се случи. И българинът ще разбере, че паричните потоци неизбежно се движат в две посоки и че няма как да бъде иначе, защото онези европейски пари, които идват тук за магистрали, фермери, земеделска продукция и какво ли още не, просто не падат от небето.
Евроскептицизмът обаче се подхранва и от идващите понякога доста неуместни решения и директиви. Дали защото са искали да се пошегуват, или просто някъде са се объркали из редовете, но онзи ден журналисти от британския вестник “Дейли телеграф” пуснаха новината, че според евродиректива децата до 8 години няма да имат право да надуват балони, ако до тях няма възрастен човек. Вярно, че на другия ден Еврокомисията опроверга новината, но първоначалното съобщение отприщи буквално европейска медийна буря от негодувание и дори открити подигравки с брюкселските наредби.
Може и неразборията с балоните да е фалшива тревога, но така или иначе доста често откъм Европейския съюз идват наредби и забрани, които почти нямат връзка с реалностите.
Може и да е добре Брюксел да нарежда колко да са дълги връзките на детските якета, дали трябва да се перат плюшените мечета за тригодишните, или трябва ли от шоколадовите яйца да се премахнат сглобяемите играчки...
Но далеч по-добре ще бъде от Брюксел да казват например какво да правят онези родители, чиито деца си лягат гладни или полугладни, чиито стаи не са отоплени или нямат обувки, за да отидат на училище... Защото и това го има в Европа, и то съвсем не е частен случай или два. Но в Брюксел се правят, че не го виждат.
И продължават да произвеждат правила, чиято цел е да направят живота на европееца безопасен според техните критерии и тяхната гледна точка. В Брюксел едва ли са чували българската поговорка: “Селото гори, баба се реши.” Преведена на езика на бюрократите от ЕС, тя би трябвало да звучи така: “Европа гори, Брюксел се реши.” Защото чиновниците там се държат така, сякаш няма никаква криза в Европа - нито финансова, нито икономическа. И продължават да се размножават, да наемат нови офиси, да ги ремонтират, тъй като броят им се увеличава. Логично, нали.
А щом се увеличават, и апетитът им да произвеждат нови и нови правила по всеки въпрос става обяснимо по-голям, защото с него оправдават съществуването си.
Според професора по социология към университета в Кент Франк Фуреди забраните, свързани с играчки, са част от тенденцията за все по-голям контрол над живота на децата за сметка на възможностите им да изучават, откриват, учат и да се забавляват чрез игра. Според него игрите помагат на децата да развиват своята самостоятелност. Забраните за сметка на това превръщат игрите в опасна зона с правила, казва професорът.
Ако тръгнем към по-голямо обобщение, ще стигнем до заключението, че Евросъюзът в някой недалечен ден може да се превърне в една голяма опасна зона, обградена с правила Живеенето в тази опасна зона няма как да стане по-безопасно, нито хората в нея по-щастливи, ако бюрократите стават все повече и живеят все по-луксозно. А в същото време обитателите на зоната трябва да спазват хиляди наредби от сутрин до вечер, които обаче няма да ги правят нито по-богати, нито по-здрави, нито по-щастливи.
Нищо че Еврокомисията официално им е разрешила да си надуват балоните на воля.
Гeнка Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар