Богиня открадна портфейла ми

Случи се в първия ден на почивката ми край морето. Наредих се на опашката в стола и след вечеря реших да изпия една бира. С ужас обаче установих, че някой беше задигнал портфейла ми. Разтичах се нагоре-надолу - без резултат!
Какво щях да правя на морето без пари? Седях като потънал кораб на пейката и умувах откъде да намеря някой лев до края на смяната. Тогава се появи тя - красавица в последната фаза на младостта. Седна до мен, изслуша ме и каза, че ми съчувства за случилото се. После неочаквано ми подаде банкнота от 20 лв. - щяла да ми стигне за 1-2 дни. Успокои ме, че ще ми даде адреса си, за да й ги върна със запис след почивката.
Нямах друг избор и приех неочаквания кредит. Казваше се Гергана и ме покани да споделя с нея порция паламуд. Приех машинално и тръгнахме да търсим заведение, в което да хапнем. Тя се престара в поръчките - явно парите не бяха проблем за нея. На връщане тръгна боса по пясъка, шляпайки във водата. Плажът беше пуст и изведнъж тя съблече роклята си и нагази в морето. Обърна се и ме попита няма ли да отида да я спася. Изпитото вино кипна в мен и се втурнах след нея.
Настигнах я почти до шамандурата. Гергана ме прегърна диво и страстно, сякаш виждаше мъж за пръв път в живота си. Стори ми се, че не Нептун е бог на морето, а тази жена, истинска богиня! Изнесох я на пясъка, а той сякаш ни чакаше и ни прие в топлите си обятия. Ако в този миг удавник викнеше за помощ, едва ли щяхме да се отзовем!
На другия ден тя ми подаде още една банкнота. Второто ни нощно къпане надмина първото по еротика. Всяка следваща нощ Гергана обогатяваше плажния ни секс. Така вместо в провал почивката ми се превърна в любовен морски ураган.
Но всяко хубаво нещо също си има край. Смяната свърши и аз изпратих моята богиня на автобуса. И тогава тя ме хвърли в оркестъра - извади отнякъде портфейла ми и го бутна в пазвата. Щях да припадна. Измъкнала го от задния ми джоб на опашката в стола съвсем умишлено. Как иначе щяла да свали един по-млад мъж! А изпадналият в беда се свалял далеч по-лесно. Вярвала, че няма за какво да съжалявам.
Опомних се едва когато автобусът тръгна. Погледнах портфейла си - беше два пъти по-дебел отпреди. И се размечтах дали и друг път ще излезе такава богиня от морето - хубава, находчива, богата и страстна. Дай Боже, всекиму!