Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (на немски: Christian Johann Heinrich Heine), роден като Хари Хайне (Harry Heine) е един от най-значителните немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.
Хайне е роден в адаптирало се еврейско семейство в Дюселдорф, Германия. Самият Хайне дава противоречиви сведения за рождената си дата, на места пише, че е роден в новогодишната нощ на 1800 г., на други места споменава 1797 като година на раждане. Приема се, че е роден на 13 декември 1797 г. Баща му е обеднял търговец на платове. Още като ученик Хайне започва да пише стихове. През 1816 г. Хайне е изпратен в Хамбург, където неговият богат чичо, банкерът Саломон Хайне, го насърчава да започне също търговия с платове. Това начинание се проваля, Heine & Co обявява фалит, а младият Хайне безутешно се влюбва в дъщерята на чичо си. По това време публикува стихове под псевдонима Sy. Freudhold Riesenharf. Обстановката в дома на чичо му се обтяга, и Хайне решава да учи право в университетите в Гьотинген, Бон и Хумболтовия университет вБерлин. Бързо установява, че литературата му е по-близо до сърцето от правото.
През 1825 г. Хайне завършва успешно следването си и получава докторска титла по право. По същото време решава да приеме протестантството, за да си осигури гражданско поприще. Това е необходимо поради съществуващите ограничения за евреите. В много случаи им е забранено да се занимават с определени професии, между които преподаването в университет, което е голямата амбиция на Хайне. Както сам казва за свое оправдание, покръстването му е било „билетът за приемане в европейската култура“.
Болният Хайнрих Хайне, 1851 г.
Тогава Хайне публикува своята "Книга на песните" (1827), която му донася огромна популярност, но малко пари. Поетът тръгва да странства из Германия, в Мюнхеннапразно се опитва да получи място в университета. Неспокойният дух на вече болния поет (сифилис) го отвежда в Лондон и Италия, а през май 1831 г. - в Париж. Там се сближава с Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остросатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината си. В 1835 г. пруският парламент забранява творчество му и - изправен пред материални затруднения - Хайне приема отпуснатата му от френското правителство"Почетна пенсия за немски политически емигранти".
В Париж поетът написва голямата си теоретическа книга "Романтическата школа"(1836) /визирайки със заглавието ѝ романтизма на възникналата през първата четвърт на века Хайделбергска школа/, а повлиян от приятелството си с Карл Маркс, създава стихотворния епос "Германия. Зимна приказка" (1844). Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест.
Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофашистки надписи.
ПОЕЗИЯ
В превод на Венцеслав Константинов - от немски езикИз "Лирическо интермецо"
През прелестния месец май...
От сълзите ми никнат...
На север смърч самотен...
Из "Завръщане в родината"
Лорелай
Накрая на хоризонта...
Годините бързо минават...
Те двамата влюбени бяха...
Когато пред вас любовта си признах...
Ах, ти си като цвете...
Нека снежна буря вие...
Който люби първи път...
Вярно ли е, че ме мразиш...
Смъртта, това е хладна нощ...
Где е нежната любима...
Из "Северно море"
Вечерен здрач
* * *
Критика за Хайнрих Хайне
Няма коментари:
Публикуване на коментар