v'98: За Хайнрих Хайне

Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (на немски: Christian Johann Heinrich Heine), роден като Хари Хайне (Harry Heine) е един от най-значителните немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.

Хайне е роден в адаптирало се еврейско семейство в Дюселдорф, Германия. Самият Хайне дава противоречиви сведения за рождената си дата, на места пише, че е роден в новогодишната нощ на 1800 г., на други места споменава 1797 като година на раждане. Приема се, че е роден на 13 декември 1797 г. Баща му е обеднял търговец на платове. Още като ученик Хайне започва да пише стихове. През 1816 г. Хайне е изпратен в Хамбург, където неговият богат чичо, банкерът Саломон Хайне, го насърчава да започне също търговия с платове. Това начинание се проваля, Heine & Co обявява фалит, а младият Хайне безутешно се влюбва в дъщерята на чичо си. По това време публикува стихове под псевдонима Sy. Freudhold Riesenharf. Обстановката в дома на чичо му се обтяга, и Хайне решава да учи право в университетите в Гьотинген, Бон и Хумболтовия университет вБерлин. Бързо установява, че литературата му е по-близо до сърцето от правото.

Хайнрих Хайне, 1829 г.

През декември 1821 г. Хайне публикува в Берлин първата си книга "Стихове". През 1824 г. излиза стихосбирката с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение "Лорелай" [1] (1823). През същата година прекосява пеш планинатаХарц и посещава във Ваймар Йохан Волфганг фон Гьоте, когото високо цени. (На въпроса на застаряващия Олимпиец: "Какво пишете?" Хайне отвръща: "Един нов 'Фауст'" - това слага край на отношенията им.)
През 1825 г. Хайне завършва успешно следването си и получава докторска титла по право. По същото време решава да приеме протестантството, за да си осигури гражданско поприще. Това е необходимо поради съществуващите ограничения за евреите. В много случаи им е забранено да се занимават с определени професии, между които преподаването в университет, което е голямата амбиция на Хайне. Както сам казва за свое оправдание, покръстването му е било „билетът за приемане в европейската култура“.

Болният Хайнрих Хайне, 1851 г.
Тогава Хайне публикува своята "Книга на песните" (1827), която му донася огромна популярност, но малко пари. Поетът тръгва да странства из Германия, в Мюнхеннапразно се опитва да получи място в университета. Неспокойният дух на вече болния поет (сифилис) го отвежда в Лондон и Италия, а през май 1831 г. - в Париж. Там се сближава с ‎Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остросатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината си. В 1835 г. пруският парламент забранява творчество му и - изправен пред материални затруднения - Хайне приема отпуснатата му от френското правителство"Почетна пенсия за немски политически емигранти".
В Париж поетът написва голямата си теоретическа книга "Романтическата школа"(1836) /визирайки със заглавието ѝ романтизма на възникналата през първата четвърт на века Хайделбергска школа/, а повлиян от приятелството си с Карл Маркс, създава стихотворния епос "Германия. Зимна приказка" (1844). Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест.
Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофашистки надписи.

ПОЕЗИЯ

В превод на Венцеслав Константинов - от немски език
Из "Лирическо интермецо"