Книгата която разтърси руските тайни служби

„Новата аристокрация”. Версия 2000-х

Андрей Солдатов, Ирина Бороган

През декември 2000 година тогавашия директор на ФСБ Николай Патрушев с гордост заявява за сътрудниците на ФСБ:

«Не искам да говоря високопарни думи, но нашите добри сътрудници, които са чест и гордост за ФСБ не винаги работят за пари… Външно те са различни, но всички те имат едно важно качество, което ги обединява – това са военослужещи хора, ако искате, „съвременната аристокрация”.

В края на първото десетилетие на ХХІ в. ФСБ действително става люпилня на новия елит на страната, получава нови пълномощия и имунитет от обществото и Парламента. Путин прави ФСБ главната руска спецслужба, голяма част от числеността на която идва от съветското КГБ през 1990 г. Той й дава право да работи зад граница, в това число и да провежда задгранични операции… В това време Путин дава на ФСБ нова и рискована роля. Като бивш човек на КГБ и нов човек във властта, Путин разгрежда ФСБ в качеството й на единствена структура в държавата, на която той може да има доверие. Така спецслужбата става главен кадрови ресурс за запълване на длъжностите в държавния апарат и държавните корпорации…

За тези 10 години може да се зададе въпроса колко ефективна се оказва службата, както за Кремъл, така и за държавата. Много десиденти, журналисти и сътрудници на ФСБ смятат, че такъв образ е имала някога и КГБ. Но те винаги забравят един важен детайл: КГБ беше всемогъща, макар и намираща се под пълния контрол на КПСС. В съветско време, във всяко управление и отдел на КГБ съществуваше партийна ядка, главна задача на която беше осъществуването на надзор над чекистите. За положението на КГБ през 1959 г. е казано директно:

„Партийните организации… имат право да сигнализират за недостатъците в работата на органите за държавна безопасност в съответствие с партийните органи».

Днес ФСБ е съвършено непроницаема организация за обикновенния човек, намираща се често извън контрол. Във времената на 90-те години на ХХ в., ФСБ се сблъсква с угроза, каквато практически дотогавашните спецслужби не са познавали – тероризма. И в борбата с него тази служба усвоява такива жестоки методи, които КГБ не познава в своята практика. В резултат, ведомството мутира в съвършенно нова организация, с влияние по-голямо, отколкото дори КГБ.

Никога преди това, кадрови офицер не е ръководил страната в продължение на десет години.

Напомняме, че най-популярния председател на КГБ и съветски лидер Юрий Андропов не е бил кадрови офицер, а партиен апаратчик, делегиран от ЦК на КПСС да ръководи държавната безопасност. Тъй като на членовете на ФСБ не им се удава възможността да изменят икономическите правила в Русия и да повлияят върху олигархическия капитализъм, те решиха – и успяха – да повлияят на политическата култура в страната.

Независими медии в страната почти не останаха, а картината на света, която представя пресата, съответства на основните желания на Кремъл. Дейността на неправителствените организации се ограничава чрез обвиненията за работа в полза на чужди държави, а научното общество на Русия е стресирано от серията сурови наказания за учени, обвинени в шпионаж.

В тези условия, ефективността на спецслужбата даже в такива благоприятни за нея условия остава под въпрос… ФСБ отдава голямо значение и работи упорито срещу шпионството, но методите, които използва, компроментират задачите на контраразузнавачите и поставят под въпрос самото осъществяване на задачите.

ФСБ отдава голямо значение и на неправителствените структури смятайки, че НПО-тата могат да организират народни вълнения и дори революция. Затова, службата полага големи усилия, за да „изолира” от обществеността неправителствените организации.

ФСБ се намесва видимо и в политиката, желаеки да „докаже” нуждата от себе си на управляващите в Кремъл. Очевидно неадекватна през по-голяма част от времето е позицията на ФСБ в борбата й срещу тероризма. В стълкновенията с партизани, руските спецслужби се опитват да унищожат полевите командири както вътре в страната, така и в чужбина. Но с това, неприятностите несвършват. На мястото на всеки един убит, идва нов терорист.

Ликвидацията на Яндарбиев в Катар никак не промени ситуацията в Северен Кавказ, но затова пък репутацията на руските спецслужби сериозно пострада пред международните фактори, които започнаха да привиждат дългата ръка на ФСБ едва ли не зад всяко убийство на чеченец….

Това деморализира част от служителите и същевременно изнервя ръководството на структурата. Вероятно това е причината, ФСБ да започне открито да напада все повече Ал Кайда и разузнавателните служби на чужди държави, подържащи някакъв контакт с групировките в Чечня и Дагестан. За ФСБ е все още неразбираема промяната в тактиката на терористите, която значително се промени след ликвидирането на дългогодишния им водач Шамил Басаев.

Накрая, ФСБ не може да изпълни основната си задача поставена от Путин. А именно – да предостави на разположение на Кремъл значително число предани и лоялни офицери, обединени от общи идеи и общи визии за бъдещето. Днес, вътрешните противоречия в спецслужбите толкова са нараснали, че средното ниво служащи – полковници и майори, в материално отношение все по-често се съпротивляват на по-висшестоящите от тях. Свидетелство за това е голямото количество искове, подадени от сътрудници на ФСБ против ръководството (част от тях даже достигат и до Стразбург). Но по всички тези казуси, засега няма нито едно решение от руски съд…

Сътрудниците на ФСБ гледат на себе си като на единствените сили, способни да спасят страната от вътрешните и външните врагове. Нито веднъж за 10 години те не успяха да предложат нови идеи, които да послужат на държавата.

Главният проблем, според авторите на книгата се корени в това, че манталитета на сътрудниците на ФСБ почти без изключение се формира от бившата слава на КГБ. Но те за разлика от своите предшественици не се откъсват от провинциалното си мислене, което очевидно не съответства на съвременните условия в страната и в света.

Очевидно е, според авторите, че темата за ФСБ се нуждае от задълбочени разисквания в обществото.

„Това ни накара да представим нашата гледна точка в „The New Nobility: The Restoration of Russia’s Security State and the Enduring Legacy of the KGB”, която е публикувана първоначално от издателството „PublicAffairs” в САЩ и Великобритания.