Бях луда глава. Учителите все се оплакваха от мен. Нямаше родителска среща, след която нашите да не ми изчетат конско. Не че ми влизаше в ушите - нито им обръщах внимание, нито ми дремеше за мама или татко. И все едно и също повтарях: Вие сте виновни, защото така сте ме възпитали.
Най-лошото от всичко беше това, че и с мъжете се държах по същия начин. След като на 17 г. станах жена (преспах с един готин съсед), се възгордях и тръгнах аз да свалям мъжете. Харесваше ми да се правя на интересна и недостъпна, а в същото време да постигам своето. А и вече знаех как да го правя – невинен поглед, загадъчна усмивка и уж случайно докосване. Това го бях прочела някъде в интернет и разбрах, че наистина действа. Умирах от кеф, когато си набелязвах някого и после успявах да го имам в леглото си. Обикновено мъжете се влюбваха в мен, а не аз в тях, и без да се надценявам, мога да кажа, че съм красива жена. Сега обаче, като си помисля колко съм наранила и изоставила, чак срам ме хваща. Единият от тях плака като малко дете, когато му казах „Чупката!” Друг се разведе, защото му бях обещала, че ще бъда само негова. Ама след като напусна жена си, ми стана безинтересен. Разкарах и него. Трети пък искаше – като доказателство за любовта си към мен, да ми купи фиат пунто и аз много се зарадвах. Ама когато ми подари колата, разбрах, че е взел заем за нея и не е богаташче, за каквото ми се представяше, му теглих една. И така до безкрай. Само че явно в този живот всеки си намира майстора.
Дамян се появи изневиделица. Купи апартамент в съседния вход на блока ни – тогава беше около 30-годишен, инженер, красив. Майка ми много го харесваше, най-вече защото като се счупеше нещо вкъщи – я перална, я печка, все него викаше. И той, нали е добричък, не отказваше на никого. И го правеше без пари, ей така – за едното „браво”.
Не знам как се влюбих в този човек. Нямам никакво обяснение до ден днешен. Помня само, че една вечер, след поредната повреда у нас, татко му предложи да изгледат мача по телевизията и пиха ракия. Чак тогава се загледах в очите на Дамян – огромни, черни като маслини, и много топли. И той ми хвърляше странни погледи, които не се стараех да разчета. Може би защото вече знаех, че ще имам и него, че той ще е следващият и пак ще стане на моята.
Свалих го лесно. Просто една вечер го засякох долу пред блока, излъгах го, че съм разстроена от раздялата с приятеля си (такъв тогава нямах) и той ме покани у тях, да поговорим. Пихме по едно уиски, слушахме музика и... се любихме. След тази вечер аз вече не бях същата. Толкова ми хареса секса с него, че направо превъртях. Никой мъж преди Дамян не беше обръщал внимание на всяко местенце по тялото ми. И не само това – той го правеше хем нежно, хем адски страстно. Просто нямаше как да му устоя. После даже се чудех той ли мен свали, или аз него. Но фактът си е факт - аз заобичах този човек. Станахме гаджета, после се оженихме. Родих му дете и съм горда с това. Нещо повече – той много ме промени. С нетърпение чакам да ми свърши работният ден и да се прибера вкъщи, при него и сина си. Да му сготвя любима храна, да се гушна в него и да изгледаме хубав филм по DVD-то. Само че мечтите ми не са осъществени докрай. Напоследък Дамян има все повече работа – направиха го шеф на отдел във фирмата, все по-често пътува в командировки и това ужасно ме дразни. Усещам се, че започвам дори да го ревнувам. Ами ако си е намерил някоя друга? Или ако семейството за него се е превърнало вече в бреме? Лошото е, че не мога да усетя каква е истината. Обичам този човек повече от всичко на света и за миг не мога да си представя, че ще легна с някой друг. Защо обаче ме избягва през последните месеци? Пак е мил и внимателен, но не е като преди. Никога не съм страдала от любов, сега за пръв път ми се случва. Дали пък тази силна любов не е моето наказание за грешките, които допуснах преди? И за болките, които причиних на другите мъже? Ох, дори не искам да мисля за това, но щом съм стигнала до вас - да ви пиша, явно нещо не е наред.
Цвета
Няма коментари:
Публикуване на коментар