С Николай станахме гаджета след абитуриентския бал. Градчето ни е малко и любовта ни бързо се разчу. Отначало майка ми опита да ме предупреди, че тази връзка няма да свърши добре. Отрязах я за нула време. Казах й: обичам го и толкоз!
Но който както ме срещнеше, все повтаряше да се пазя от майката на Кольо.
След няколко месеца Николай настоя да ме запознае с техните. Аз не бързах, все си намирах причини да отложа тази среща. Един ден вече нямаше накъде – майка му имала рожден ден, не може да откажа. Окей, купих хубав букет и след работа Кольо ме заведе у тях. Освен майка му и баща му там беше и най-близката съседка. На масата имаше какво ли не, черпихме се, викахме наздраве, накрая рожденичката донесе кафе. След като го изпихме, комшийката ни накара с Кольо да си обърнем чашите, за да ни гледа. Когато утайката изсъхна, тя взе двете чаши в двете си ръце. Започна да върти очи, да клати глава, да цъка с език, да прави едни физиономии... Стана ми неприятно още преди да заговори. А като си отвори устата, ми се прииска на мига да си тръгна. Комшийката гледачка обясни как тази наша любов щяла да е много трудна, през страшни препятствия сме щели да минем, такива изпитания ни чакали, че може би било по-добре да се разделим... Като чу това, бъдещата ми свекърва скочи и викна: „Стига и ти си плашила децата! Я ги остави на мира или им кажи нещо хубаво!“ Не знам защо обаче аз не й повярвах. Набързо след това рожденият ден приключи.
Оттогава между с нас с Николай нещата не вървят. Взехме да се караме за щяло и нещяло. Такива обидни думи си казваме, че чак ме е срам да ги пиша. Той започна да ме ревнува, да ме следи дори, да ми вдига скандали и пред чужди хора. Просто е ужасно. Дали наистина ни е писано да се разделим, или онази гледачка нещо ни урочаса? Не знам, но от любовта ни като че ли нищо не остана.
____________________________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар