Здравейте! Ако има ад на земята, това е моят дом. Живея в малка къща с родителите си, по-малкия си брат и бащата на майка ми. Аз работя каквото намеря, защото съм завършила само техникум.
Строителен техник съм, но никой не иска да наеме момиче по строежите или пък на друг обект. Обикновено ме отпращат с насмешка. Приемала съм каква ли не сезонна работа само и само да изкарам някой лев, защото и на мен ми се иска да седна да изпия едно кафе с приятелки. На друг не мога да разчитам.
Дядо отдавна е пенсионер, майка ми не работи. Тя е алкохоличка и никъде не се задържа повече от два-три месеца. Като се запие, става страшно! Взима от пенсията на дядо и докато не профука и последната стотинка, не мирясва. В такива моменти грабвам братчето си и го водя при другите ни баба и дядо – родителите на баща ми. Те са свестни хора и не харесват мама, затова настояват да вземат брат ми да живее при тях, но той се дърпа. В четвърти клас е и иска да е при мен.
Много обичам татко, обаче той нито веднъж не се е опитал да спре майка ни, като почне да пие. Само я гледа как се налива, слуша пиянските й глупости и простотии и отива в другата стая. Не помня някога да е ударил по масата и да е казал: „Спри!” Оставя я да прави каквото си иска, но така тя унищожава и себе си, и нас!
Аз съм вече на 20 и все някак ще се оправя. Ако не беше брат ми, досега да съм си грабнала шапката и да съм заминала или в София, или някъде в чужбина. Но ми е жал за него. Ако не съм аз, не знам как ще издържи в този кошмар! Не мога да го взема със себе си, защото ще ми е трудно да се грижа за малко дете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар