Животът ми премина в мъка, тъга и сълзи.

Не знам има ли измъкване от положението, в което съм. Жена на 38 съм, но за тези години видях твърде много. Животът ми премина в мъка, тъга и сълзи.
На 26 г. останах вдовица и сама с двете си деца - момче и момиче. Всички отговорности паднаха върху крехките ми рамене и ги отгледах с много труд и лишения. През 2005 г. заминах за Германия, а децата оставих на брат си. Това беше голямата ми грешка. Два месеца работих и пращах пари, но се върнах веднага след като разбрах, че дъщеря ми се е хванала с момче, което не харесвах. Започна един ад – тя бяга от вкъщи, аз отивам в полицията и я връщам. И така безброй пъти, докато не забременя. Тогава я оставих при приятеля й с надеждата, че нещата ще се оправят.
През март 2009 г. тя роди момиченце, а през октомври разбрах, че е заминала за Гърция, където я изпратил бащата на детето й. Изтормозих се, защото аз поех грижите за бебето, но това беше положението. Междувременно ме изкараха от общинското жилище и със сина ми и детето и останахме на улицата.
Тогава се обадих на дъщерята да ми изпрати пари. Наех квартира, а през април тя се върна. Разбрахме се да изпраща редовно пари, а аз изцяло да поема грижите за дъщеричката й. Да, обаче не стана точно така. Аз отглеждах малката с много обич и внимание, но майка й не удържа на думата си и не пращаше редовно пари – ако пратеше единия месец, на другия никаква я нямаше. Оказах се в капан с малко дете на ръце. Не можех да започна работа и се чудех какво да правя. Натрупах неплатени наеми и заеми колкото щеш. От един взимах, на друг връщах и така до безкрай! С пенсията, която синът ми получаваше от баща си, плащах тока и водата.
Сега на 30-и септември дъщеря ми се прибра и седнахме да поговорим. Казах й, че трябва веднага да платим квартирата, защото ще ни изхвърлят, но тя ми вдигна страхотен скандал. И за да ме накаже така, че да ме заболи, взе внучка ми и я даде на баща й, който до този момент изобщо не се интересуваше как се оправям аз с нея. После си замина обратно за Гърция.
Болката ми по момиченцето е голяма. Страшно много обичам това дете. Тя е радостта ми и моето щастие и единствена ме кара да се усмихвам в този мой скапан живот. Прибрах всички нейни дрешки и играчки, за да не ги виждам и да не страдам.

Category: ЖИТЕЙСКИ СЛУЧКИ И ИСТОРИИ