Шетба шета Марко Прилепчанец,
шетба шета земя покраина.
Ми привявнал коня шаренаго,
шаренаго, коня дебелаго,
дебелаго, коня кършигоро.
Ми наложил самура калпака,
на калпакът до три огледала,
а над ними пера паунови.
Ми засукал мърка мустачина,
един мустак до три руна църни.
Ми намутрил очи соколови
и над ними вежди пиявици,
като църни крила ластовичи.
Ми опасал сабя дипленица,
що се дипли дванадесет пъти,
що се носи коню во гривата
и ми сече дървя и камъне.
А на седло, бог ме, ми привързал,
що привързал тежка боздугана,
що е тежка шестстотини ока.
В ръка държи оно войно копье,
кат ясика тънка извишено.
Се наметнал с гуна кабаница,
ми чернеет като тъмен облак.
______________
* привявнал – яхнал
* намутрил – намръщил
* гуна кабаница – ямурлук
Други народни песни можете да видите тук :
Няма коментари:
Публикуване на коментар