В началото бил хаосът. После се появили земята и небето. От техния съюз се родил първият бог. Небето стенело в родилни мъки, когато се раждал бог Вахагн. Сред пламъците на тръстиката се появил млад мъж с огнени коси, брадата му била от пламъци и очите му светели като малки слънца. Вахагн бил много красив и много силен. Той владеел небето и светкавици. Дошъл с мисия на този свят. Трябвало да спаси хората от страшните летящи дракони, наречени вишаби, които били адски създания и владеели гръмотевичните бури и виелици. Тези страшилища живеели в планините, много високо в облаците.Вишабите причинявали на хората хиляди бедствия и страдания. Когато вишабите скачали на земята, ставали страшни земетресения. Случвало някой вишаб да захапе Слънцето – тогава ставало затъмнение и хората изпадали в ужас. Ако вишаб треперел от студ, си правел вулкан, за да се стопли, а за хората пак настъпвали страшни мигове.
Ваханг искал да направи добрина на хората, като се бори със злите вишаби и ги унищожи. При една от битките в небето му дотрябвал огън. Ваханг взел наръч слама и поискал да го запали от слънцето, но сламките се разхвърчали и така се образувал Млечния път в небето.
Вахагн подмамвал вишабите един по един и ги убивал. След много страшни битки той ги избил всичките и по света зацарували мир и ред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар