Римската религия е културоформираща за западноевропейската античност. Повлияна както от религията на етруските, така и от религията на древните гърци, тя се утвърждава като политеистична с подчертано присъствие на анимизъм и на гадателски практики. Благочестието на римляните се съчетава с известно по-прагматизирано виждане за божествената сфера – от божествата, които стават почти необозримо множество, се очаква конкретна ситуативна закрила. Хегел определя римската религия като религия на разсъдъка или целесъобразността и смята, че в нея е налице субективизъм, но той има положителен смисъл с това, че утвърждава самата човешка субективност, което е необходима според него предпоставка за християнската религия. Многобройни религиозни ритуали по очищение и още по-многобройни религиозни празници създават своеобразието и колорита на култа в тази религия. Нормирането на ритуала се възприема като санкция с „юридическа“ значимост, на която се крепи договорът между човека и боговете.
От римляните в европейската традиция е приета самата дума религия (от religio или religare), означаваща свързване отново, възстановяване на връзката между божествената и човешката сфера.
В началото римската религия се оформя под влияние на вярванията и религиозните представи на етруските, които създават на Апенинския полуостров свои градове-държави от Х в пр. Хр. Латините, друго италийско племе, се установяват в Лациум в Средна Италия. През 753 г. пр. Хр. е основан Рим и започва първият, царски период в неговата история (до 510 г. пр. Хр.). Първият храм от този най-ранен период на римската религия е издигнат на Капитолийския хълм в чест на Капитолийската вълчица, откърмила Ромул, легендарния основател на Рим, и неговия брат-близнак Рем, синове на Марс и весталката Рея Силвия.
В своя първоначален вид римският пантеон е оглавяван от три божества: Юпитер, Марс и Квирин, чиито функции се разпределят в съответствие с типичната за индоевропейците трипартитна структура: първият е носител на жреческа и царска власт, вторият - на военна сила, третият - защитник и осигуряващ храна за всички. Квирин, древен бог, почитан вероятно от италийското племе сабини, по-късно бива отъждествяван с Ромул, обожествения основател на Рим. Постепенно мястото на Квирин във върховната триада се заема от Минерва. Ранен е култът към Янус, бог с две лица, обърнати едновременно към миналото и бъдещето; пазител на входове и изходи; на него римляните наричат месец януари, тъй като го свързват с всяко ново начало. Особено значение придобива култът към Веста и утвърдената институция на весталките. Множество духове населяват сакралното пространство: лари, пенати, гении, мани, лемури.
От времето на цар Нума Помпилий (края на VІІІ в. пр. Хр.) култовите действия се синхронизират и религията започва да се консолидира като държавна. Създават се жречески колегии, а начело на жреците застава върховен жрец-понтифекс. С помощта на създадения от Нума календар се регламентират религиозните празници, обозначават се благоприятни и неблагоприятни дни за определени култови и публични действия. Пантеонът е многообразен, почитат се много древни божества на италийските племена, утвърждават се нови. Постепенно те се обединяват под върховенството на Юпитер, сияен „божествен отец“ (pater), обявен за optimus maximus - най-великият и могъщият. Под влияние на етруските получават широко разпространение гадателски практики, утвърждава се колегия на авгурите.
През републиканския период от историята на Рим (от края на VІ в. пр. Хр. до началото на ІІІ в. пр. Хр.) римската религия конституира пантеона си под решаващото влияние на древните гърци, Капитолийският пантеон начело с Юпитер съответства на Олимпийския пантеон под върховенството на Зевс. Установява се почитание на богове, проникнали от източни вярвания. Появяват се мистериални култове. Омножествяването на пантеона достига своеобразен апогей към ІІІ в. пр. Хр. Има данни, че по това време в Рим съществуват 420 храма, в които се почитат близо 30 000 божества.
През имперския период от историята на Рим (от края на ІІІ в. пр. Хр. до падането на Римската империя) се обожествяват лични и публични качества и събития, появява се и императорски култ, а някои религиозни институции (жречески колегии), чието съществуване е било прекратено, по времето на император Август биват възстановени. Запазват се известните от древността гадателски практики, интегрирани в публичните форми на култа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар