Идеолог и ръководител на чешката реформация бил Ян Хус, забележителен учен, крупен мислител, голям обществен деец. Той се родил в бедно селско семейство в с. Хусинец, Южна Бохемия. През 1393 г. завършил университета в Прага като бакалавър по изкуствата. Защитил магистърска научна степен през 1396 г., а от 1398 г. започнал да изнася лекции във Карловия университет. Две години по-късно бил ръкоположен за свещеник, в 1401 г. станал декан на философския факултет, от 1402 г. бил избран за ректор на университета. Същевременно започнал да проповядва в храма „Св. Михаил“ в Стария град. Станал толкова популярен, че в 1402 г. бил назначен за проповедник в новооснования храм „Витлеем“. В началото той критикувал както покварата и корупцията на отделни духовници, така и всеобщия упадък на морала в Църквата.
Надарен оратор, Ян Хус имал забележителен успех. Освен с ораторското си умение той привличал вярващите и с примерния си живот на свещенослужител. Хус изцяло се посветил на призванието си, като се грижел за духовния напредък на своите слушатели и за заклеймяването на онези злоупотреби, които „опетняват непорочната одежда на църквата".
Със своите пламенни речи той си спечелил уважението не само на бюргерите и останалото население, но и на някои представители на политическата и духовната власт. Явно в средите на висшето духовенство се отнасяли благосклонно към дейността му. Новият архиепископ Збинек от Хазенбург насърчавал реформаторската му ревност и го приканвал да изобличава пред църковните власти устно или писмено онези злоупотреби в църковната администрация, за които знае. Хус станал член на една комисия, назначена от архиепископа да разследва чудото на кървящите нафори във Вилснак и по негов съвет архиепископът обявил, че „чудото" е фалшификация и забранил всякакво поклонничество на това място. Два пъти, в 1405 и 1407 г., Хус бил поканен от архиепископа да проповядва върху църковните реформи пред синода на духовенството. Изглежда, че крал Вацлав също одобрявал дейността му на реформатор, вероятно под въздействието на кралица София, която изглежда била между почитателите на Хус.
Естествено, Хус имал и яростни противници, които го обвинявали, че преувеличава злоупотребите и принизява свещеническото достойнство в очите на простите хора. Въпреки това Хус би могъл да завърши кариерата си като пламенен водач на чешкото devotio moderna, ако не се поддал на очарованието на друг прочут реформатор, който в критиката си срещу безпорядъците в църквата започнал да напада дори самото християнско учение - Джон Уиклиф.
В искрения си плам да реформира църквата Уиклиф стигал твърде далеч, като изисквал тя да се върне към абсолютната си бедност и богатствата й да се предадат на държавата. Като довел до крайност идеите на Августин за предопределението, той смятал църквата за невидимо общество, съставено от души, предопределени да бъдат спасени. Разбира се, такова общество, чиято глава е единствено Христос, нямало нужда от папската институция, основана от Антихриста. Уиклиф отхвърлял всички религиозни обреди, които дават възможност да се появят злоупотребите, критикувани от него - поклонението пред светци и реликви, целибата, йерархията, монашеството - и обявил, че Библията е единственият източник на вяра.
Когато Ян Хус се обявил открито в защита на английския реформатор, архиепископ Збинек го обявил за еретик. Поради конфликта между крал Вацлав IV и архиепископа Хус успял да си осигури защитата на върховната политическа власт. В резултат от неговата дейност през 1409 г. бил издаден известният Кутнохорски едикт, по силата на който били ликвидирани привилегиите на немските професори в Пражкия университет. Най-сетне ръководството на това висше учебно заведение преминало в ръцете на чехите. През 1409 — 1410 г. Ян Хус бил избран за ректор на Пражкия университет.
Срещу Хус, който вече бил станал водач на поддръжниците на Уиклиф, били повдигнати нови обвинения. Архиепископът го приканил да се яви пред чешкия представител на инквизицията и го осъдил пред курията. Папата наредил да се предприемат енергични мерки, които да спрат разпространяването на учението на Уиклиф и разрешил да се проповядва единствено в енорийските храмове (1410 г.). Тази поддържана от архиепископа мярка била насочена срещу проповедите на Хус в капелата „Витлеем". Хус отказал да се подчини на заповедта на архиепископа и отправил молба за отменянето на решението на архиепископа към новия папа Йоан XXIII.
Учението на Уиклиф още веднъж било осъдено и в двора на епископския дворец публично били предадени на изгаряне повече от двеста ръкописа, съдържащи философските и богословските текстове на английския реформатор. Университетът остро заклеймил този припрян акт. Въпреки вълнението, породено от този инцидент, Збинек отлъчил Хус и неговите последователи за неподчинение. Хус протестирал и отново се обърнал към новия папа Йоан XXIII. Той продължил да проповядва и да преподава в университета и имал подкрепата на по-голямата част от населението. Кралят с кралицата и някои изтъкнати граждани изпратили петиции в негова полза до Рим, докато Хус също изпратил свои приятели в Рим като свои представители.
Преговорите завършили безуспешно. През март на 1411 г. отлъчването на Хус било потвърдено и застъпниците му, съветниците, били заплашени със същата присъда. Кралят бил разярен от обвиненията, че страната му е пристан на ерес. Когато архиепископът наложил над Прага интердикт, кралят използвал сила, за да го отмени.
През лятото на 1412 г. Хус отново бил отлъчен от църквата поради това, че не се появил пред курията. Като искал да избегне повторното обвинение в неподчинение, Хус се обърнал към Христос като върховен съдия с надеждата, че застъпничеството на краля и новия архиепископ ще смекчи присъдата му. Но тези очаквания били напразни. За да избегне налагането на интердикт върху Прага поради пребиванието му в града, той напуснал столицата. Хус се оттеглил в замъка Кози Храдек в Южна Бохемия, принадлежащ на един от неговите поддръжници, а по-късно отишъл в замъка Краковец край Прага. Там той запълвал времето си, като пишел трудове на чешки и латински, между които и главното му произведение „De ecclesia" , и проповядвал на селяните.
През 1414 г. папа Йоан XXIII призовал Ян Хус на събора в гр. Констанц, за да даде обяснение за своите възгледи. Хус решил да се яви на събора, още повече, че сам настоявал за свикването му. А и неприкосновеността му била гарантирана от охранната грамота, която получил от император Сигизмунд.
Констанцкия събор бил един от най-пищните, свиквани някога. На него присъствали 3 патриарси, 29 кардинали, 35 архиепископи, над 150 епископи, 124 абати, 578 доктори по богословие, множество други църковни дейци, които били съпровождани от огромен обслужващ персонал – около 18 хил. души. Сред светските делегати били император Сигизмунд, посланиците на 10 крале, 100 графове и князе, 2400 рицари, 116 представители на градовете. Свиканият събор трябвало да реши 3 основни проблема – преодоляване на разкола в църквата, нейното реформиране и борбата с ересите. Той бил открит на 5 ноември 1414 г.
Близо месец след пристигането си в Констанц, Ян Хус бил затворен в подземията на доминиканския манастир по настояване на главните си обвинители - Ян Железни, епископ на Литомишъл, Михаел де Каусис и Стефан Палеч. Това било грубо нарушение на императорската грамота. Все пак му била дадена свобода да пише писма и да подготви защитата си.
На Бъдни вечер 1414 г. в Констанц пристигнал Сигизмунд и научил за затварянето на Ян Хус. Гневът му бил голям, но в крайна сметка решил да не влиза в конфликт с отците и пожертвал Хус. Разпитите на чешкия реформатор продължили няколко месеца. По това време от Констанц избягал Йоан XXIII, който бил обвинен в различни престъпления. Би могло да се очаква, че бягството на папата ще облекчи съдбата на чешкия герой, но само го преместили от един затвор в друг. Хус бил поставен под надзора на констанцкия епископ и бил затворен, окован във вериги, в студените подземия на замъка Готлибен, където скоро щял да бъде интерниран и самият Йоан XXIII, заловен при бягството му. Междувременно специална комисия прегледала писанията на Хус, като посочила всички съмнителни и погрешни възгледи в тях. Първо, учението на Уиклиф отново било осъдено, а след това на Хус му било гарантирано да бъде изслушан три пъти пред събора. От съборните актове обаче можем да заключим, че на великия реформатор му била отнета всяка възможност за достойна защита. „Вместо да предоставят на проповедника свобода да изложи своето учение — пише Айнбекен,представител на Саксонския курфюрст на събора — те му запушиха устата с шум и вик, за да не дадат възможност никому да разбере желанията и стремежите му." След като оценява, че „в Констанц е дадено на целия свят такова зрелище, от което нашият брат (свещеник) трябва да се срамува", Айнбекен допълва, че „допуснатото от нас голямо безправие и нарушение на неприкосновеността на личността на чужденеца може да навлече на цялото наше духовенство тежко наказание и мъст несравнимо по-големи, отколкото ние можем да помислим". В същия дух е и изказването на друг участник в събора Винченцо Ферери: „Вече няколко дни аз присъствам на съборните заседания — казва той, — но от целия шум и брътвежи аз не видях нито едно показание срещу Хус, което той да не оправдае. Вследствие на това вие нямате право да то заточаване, да го оскърбявате и хулите, а още по-малко да го горите. Да се покрие с вечен позор вашето поведение към него; аз с пренебрежение плюя на това поведение... Вие сте по-слепи от слепородените, по-упорити от езичниците, и нима мислите, че с изгарянето на Хус ще загине светата почва на неговото учение? Не! Казвам ви! Ако със своя пламък вие изгорите класове, ще заплачат камъните; ако стопите камъните с огън, тогава от тях ще се излее стъкло, което в хиляди отблясъци ще ви покаже истината, провъзгласена от Хус".
Според свидетелството на Поджо Брачолини речта на Ферери разгорещила противниците на Ян Хус и те още по-ядовито, отколкото преди се нахвърлили върху него. „Ако този чех имаше десет живота — казал архиепископът на Лондон, — тогава аз бих отнел от него седем живота за неговата реч за тайнствата на причастието. Но и останалите три живота аз не бих му оставил: първо за това, че той унижи наместника на Христа; второ за това, че той оголи духовенството, като не му остави нито едно парче, за да прикрие своята голота; трето за това, че той отклони от пътя много народ, като предостави на народа право сам да съди за делата на вярата; между това за народа е по-спасително нищо да не знае и простодушно, сляпо да вярва. Нека да загине този чех." Становището на Лондонския архиепископ отразявало позицията на мнозинството от съборните участници, които искали изгарянето на Хус. Към тях се присъединил и император Сигизмунд. След като делегатите гласували и 45 души дали своя вот за осъждането на Ян Хус, трябвало да каже своята дума и императорът. По всяка вероятност той не бил много убеден в правотата на присъдата, та проявил известни съмнения. По думите на съвременника „император Сигизмунд, който като изслуша окончателния резултат, побледня и се разтърси като че ли беше длъжен да произнесе присъда над самия себе си: той знаеше, че от него зависят свободата и животът на Хус". Затова той заявил, че Хус е еретик и заслужава смърт чрез изгаряне. След като казал тези думи, той станал и пожелал да се оттегли. „Едри капки пот се появиха по челото му" — свидетелства наблюдателният хронист. Римският легат Михаил Ле-Санзия помолил император Сигизмунд да остане, докато бъдела подготвена присъдата, за да я утвърди с подписа си.
В паузата, която настъпила, Ян Хус се обърнал към владетеля с покъртителни думи за защита. „Ваше императорско величество — казал осъденият, — нима вие можете така да постъпите и да унижите своята корона и немската чест? Нима вие сами ще унищожите своята защитна грамота, потвърдена с вашия печат и подпис, като вземете върху себе си престъплението и вероломството? Касае се не за моя живот, а за вашето честно име и истинско величие, които вие искате да погребете приживе от страх да се възпротивите на моите безбожни съдници!"
Изслушвайки молбата на обречения патриот на Чехия, императорът отвърнал, че му дал грамота само за пътуване до Констанц, а за пътуване обратно до Прага не бил давал никакво обещание. Обявявайки искането му за неоснователно, той допълнил, че съборът го бил осъдил с мнозинство. Повече нищо не могло да бъде направено. След като папският легат подал на императора кървавата присъда, тогава Хлюм, един от участниците в събора, му казал покъртителните слова: „Господарю! Не подписвай! С това вие ще опозорите себе си и името на своя народ и ще поемете върху себе си хулите заради плача на безчет християнски сърца. Моля ви в името на Светата Троица да не подписвате. Господарю, господарю! Кървав и мръсен ще бъде вашият подпис!"
Настъпила голяма суматоха. „Всички бяха толкова разгорещени — пише П. Врачолини, — че чупеха масите и хвърляха парчетата им. По време на този шум господарят се оттегли. Можеше да избяга и Хус, ако би поискал. Той обаче се завърна в тъмницата". Противниците му изчакали да излязат от храма всички и тогава започнали да го търсят. За да не може осъденият да избяга, църковните камбани забили тревожно, а градските врати били завардени. Влизайки в затвора, те намерили Ян Хус да се моли, коленичил на земята. „Пазачите дори не бяха затворили вратите на затвора, — заключава хронистът, — а се любуваха на благородството на душата на Хус".
Изгарянето на Хус било определено за 6 юли 1415 година. На този ден се състояло най-тържественото в историята на католическата църква аутодафе.
На аутодафето се явили всички съборни отци, император Сигизмунд, съпроводен от блестяща свита, князете, рицарите и другите почетни гости на събора. По време на богослужението Хус бил държан под охрана пред вратите на храма. След това го завели при олтара и прочели присъдата на събора. Хус високо отричал своята виновност.
Дали в ръцете на Хус така наречената чаша на изкуплението и един от епископите провъзгласил формулата на проклятието: „О, проклети Юда! За това, че ти напусна съвета на мира и премина в лагера на юдеите, ние вземаме от тебе този съд на изкуплението!“ Но Хус не останал длъжен: „Аз вярвам във всемогъщия господ-бог, в името на когото търпеливо понасям това унижение, и съм уверен, че той няма да ми вземе чашата на изкуплението, от която се надявам да пия днес в неговото царство.“
Заповядали му да замълчи, а когато той отказал да се подчини, стражата му запушила с ръце устата. Седем епископи смъкнали от него свещеническото одеяние и отново го призовали да се отрече. Хус, като се обърнал към присъстващите, заявил, че не може да се покае в заблуждения, които никога не е споделял. Присъстващите с викове го заставили да мълчи.
Преди да хвърлят осъдения в огъня, трябвало да го подготвят по съответен начин за този „акт на вярата“. Отрязали ноктите на Хус и му остригали тонзурата. След това поставили на главата му шутовска хартиена корона, на която били нарисувани дяволи и имало надпис: „Се ересиарх“.
При това ръководещият тези действия епископ казал на Хус: „Ние предаваме душата ти на дявола!“ Но Хус продължавал с търпение и упоритост, предизвикващи уважението дори на враговете му, да отговаря на удара с контраудар: „А аз посвещавам душата си на най-всеопрощаващия господ Исус Христос!“ Когато във възникналата суматоха от главата на Хус паднал шутовският калпак, един от стражите заповядал на слугата: „Наденете му отново този калпак, за да го изгорят с дяволите, неговите господари, на които той служеше тук, на Земята.“
С това църковната част на аутодафето завършила. Предстояла екзекуцията на отлъчения — да се предаде „грешното“ му тяло на огъня, за да се „спаси“ душата му. Хус трябвало да изпие чашата на изкуплението си до дъно.. .
Император Сигизмунд предал осъдения на придворния граф Лудвиг, който от своя страна заповядал на превото на град Констанц Ханс Хазен: „Вземете този човек, осъден от нас двамата, и го изгорете като еретик!“
Петър от Младеновец (около 1390—145J г.), очевидец на екзекуцията на Хус, оставил за назидание на потомството много подробно описание на екзекуцията: „А мястото, където той умря в мъки, беше нещо като ливада сред градините в покрайнините на Констанц. И така, свалиха връхните му черни дрехи, оставиха го по риза, здраво го завързаха с въжета на шест места за някаква дебела греда, извиха ръцете му назад и като заостриха гредата от единия край, забиха я в земята, а тъй като лицето на Хус беше обърнато на изток, някои от стоящите тук казаха: „Обърнете го с лице на запад, а не на изток, защото той е еретик.“
Така и направиха. Той беше завързан за тази греда през шията с черна овъглена верига, на която някой бедняк си е закачал котлите над огнището. И като видя тази верига, той каза на палачите си: „Господ Исус Христос, моят мил изкупител и спасител, беше вързан за мене с по-корави и тежки вериги, и аз, бедният, не се срамувам заради неговото свято име да бъда завързан с тази верига.“ А под краката му поставиха два вързопа дърва, а на краката му имаше обувки и една дървена пранга. Обкръжиха го от всички страни с тези дърва, размесени със слама, близо до тялото му, до самото гърло. А преди да подпалят, приближи се до него имперският маршал Тапе от Попенхайм и с него синът му Клема, като увещаваха магистъра да се отрече от своето учение и проповед и да го потвърди с клетва. А магистър Хус, вдигнал очи към небето, тържествено и с ясен глас отговори: „Бог ми е свидетел, че никога не съм учил и не съм проповядвал всичко това, което несправедливо ми приписаха, като използваха лъжесвидетели. Първата мисъл на моите проповеди, учения и писания и на останалите мои постъпки е било желанието да спася хората от грях. За тази правда на божия закон и тълкуванията на светите и учени мъже, която аз учих, за която писах и която проповядвах, искам днес с радост да умра.“ Като чуха това, маршалът и синът му Клема плеснаха с ръце и се отдалечиха. И тогава палачите запалиха огъня. А магистърът с висок глас запя: „Христос, сине на живия бог, помилуй нас!“
След това излязъл вятър и повеялият в лицето му огън и дим го заставили да замлъкне. Палачите дълго ровили из догарящата клада. Главата на мъченика, продължава същият Петър от Младеновец, те разбили с колове на парчета и ги затрупали с жар. Във вътрешностите намерили сърце, проболи го с остра пръчка и старателно го изгорили. Овъгленото тяло разкъсали с клещи, за да облекчат работата на огъня. В огъня полетели и личните вещи на пражкия магистър. Когато огънят загаснал, палачите старателно събрали пепелта и дори пръстта от мястото на екзекуцията и я хвърлили в Рейн. От изгорелия еретик не трябвало да остане и помен.
Екзекуцията на Ян Хус се оказала пирова победа за събора. Скоро Чехия била обхваната от масови вълнения, предвестник на Хусистките войни, избухнали през 1420 г. Но тях ще ги разгледаме в отделна тема.
Публикувал: Enlil
Използвана литература:
История средних веков. В 2-х томах. Под ред. Карпова, 2008
Йордан Николов, История на средновековния свят, т. II, Ст. Загора, 1994
Й. Р. Григулевич, Инквизицията, София, 1986
Франсиз Дворник, Славяните в европейската история и цивилизация, София,
Няма коментари:
Публикуване на коментар