Искам да споделя мъката си с надеждата, че поне малко ще ми олекне. Макар че едва ли някога ще забравя тази история, която завъртя живота ми на 180 градуса.
Преди 8 г. допуснах голяма грешка като се омъжих за неподходящия човек. Близките ми бяха против, но аз не ги послушах. Преди да тръгне с мен, той е ходил с братовчедка ми. Знаех за тях, но това не ми пречеше, нали беше минало. Бях глупава и го слушах за всичко, само и само да имаме пълноценно семейство.
Отначало нищо не разбирах, а той си правеше с мен каквото поиска. Постоянно говореше за братовчедка ми или за други жени и лъжеше, че го прави само, за да ме ядосва. Дори си позволяваше да сваля някоя мацка пред очите ми или да преспи с поредната кучка, след като съм отишла на гости при нашите. Случваше се да доведе компания у дома, а мен ме оставяше сама в другата стая. Те си пиеха и се веселяха, а аз само плачех. Търпях, защото го обичах. Бях заслепена от любов.
После се роди дъщеря ми и беше единственото, което осмисляше живота ми. Като порасна малко, започнах работа в една фирма в нашия град. С мъжа ми постоянно се карахме, искаше да напусна. Вдигаше скандали и когато ми се обади приятелка. Много пъти се разделяхме и събирахме. Връщах се заради детето, защото не ми го даваше да го взема със себе си. Говореше й лоши неща за мен. Усещаше, че вече не само че не го обичам, а го мразя.
Той никога не ме е ценил като жена. Казваше, че съм мръсен парцал за него. Нито веднъж не почувствах, че съм обичана или уважавана. Обещах си някой ден да му го върна. И този момент дойде. Реших да му изневеря, за да усети унижението, което преживях през тези години. Една вечер с любовника ми се връщахме от сватбата на моя колежка и съпругът ми ни хвана заедно. Не можете да си представите какво се случи.
След няколко дни ми каза, че сега той ще ми го върне. Беше ми все едно, защото с другия бях изпитала щастието да те обичат и ценят като жена. Ядосах се само, защото мъжът ми отишъл да иска съвет от братовчедка ми, за да ме унижи отново. Вече си мислех, че се е оженил за мен, за да е по-близо до нея. Питах се защо ме тормози и ми причинява такава болка? Изморих се от неговите подигравки и обиди. Скарахме се много, а той дори не си призна, че е бил при нея. Събрах си багажа и си тръгнах.
Минаха няколко седмици и той дойде да ме моли да се върна. Пак се скарахме в дома на нашите, защото той заяви, че ще се ожени за братовчедка ми. Била по-хубава и добра от мен и предпочитал нея. Болеше ме от обида, срамувах се от родителите си. После ме молеше да забравя и да се върна при него. Оправдаваше се, че бил много ядосан и затова искал да ме нарани. Как бих могла да му простя? Той явно не държи на семейството ни, на детето, а най-малко на мен. Ходи при някаква пачавра, която не може да оправи своя живот, пък камо ли нашия.
Заради него страда и дъщеря ни, но не му пука. Макар да не ми я дава, знам, че рано или късно аз ще си я взема.
След като вече се бяхме разделили, разбрах, че съм бременна. Разбира се, мъжът ми каза, че детето не е от него, а от друг. И да съм се оправяла сама. Реших да махна бебето, което много исках. То наистина беше от съпруга ми. Абортирах точно на рождения си ден и никога няма да забравя този ужас. Трябваше да го направя, защото мъжът ми предпочете братовчедка ми.
Силвето от Бургас
Category: ЖИТЕЙСКИ СЛУЧКИ И ИСТОРИИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар