Древногръцка Лирика

Алкей, Сафо и други автори за представители на древногръцката лирика. За жалост до наши дни не са оцелели много от техните творби и те се считат за безвъзвратно загубени. В тази секция ще поместя няколко от оцелелите стихове.

Стиховете са преведени от Борислав Георгиев и редактирани от проф. Богдан Богданов. Издателство Отечество, 1985г.

Калин  Той е от Ефес /Мала Азия/, писал е елегии – около 600 г. пр. н. е. За живота му не се знае нищо по-подробно. С елегиите си той е вдъхвал вяра и сили у съгражданите си, за да се борят с враговете на отечеството: Ефес бил често нападан от варвари. Поезията му е проникната от патриотизъм.

Симонид  Симонид от Кеос /556-474 г. пр. н. е./ е един от най-великите поети на стара Гърция. Писал е хорови песни за тържества, за победи, за погребения. Бил е близък на мнозина тирани и работел като хоровите поети преди всичко за пари. Особенно две неща са известни от Симонид Кеоски – една жалба на Даная, хвърлена с детенцето си Персей в морето от бащата, комуто било предсказано, че ще бъде убит от своя потомък. Другото – епиграмата за лакедемонците, паднали при Термопилите в Гръко-перскийските войни.

Ибик  Родом е от Регион, Южна Италия, в разцвета на силите си е към 540 г. пр. н. е. Заедно с Анакреон живее при двора на самоския тиранин Поликрат. Пише хорови песни за момчета. Понеже е от знатен произход, има възможност да стане тиранин на града си. Но той предпочита да скита свободен по света. Не се знае кога е умрял – легендата разправя, че бил убит от разбойници, когато пътувал.

Стезихор  Стезихор е един от най-прочутите поети на хорове. Роден е в Сицилия около 640 г. пр. н. е. Поради това, че се е обявил против тиранията, скитал из други държави. Творчеството му е напълно загубено за нас освен някои фрагменти. Знае се, че е написал 26 книги с по една поема – “Орестия”, “Погребението на Пелей”, “Цербер”, “Елена”, “падането на Троя”. От него са черпили сюжети великите трагически поети на Гърция, особено Еврипид.

Алкман  Алкман е роден в средта на VII в. пр. н. е. Произхо-дът му е неясен едни го смятат за чист грък, други за лидиец. Живее в Спарта и заема държавна служба в града. Той е създател на партениона – хорова песен, изпълнявана от девически хор. Малкото дошли до нас фрагменти го представят като поет с изключителна дарба. На едно от стихотворенията му подражават Гьоте и Лермонтов.

Сафо  Живее на границата на VII и VI в. пр. н. е. в Митилена на о-в Лесбос. Има малко частно училище за момичета. Учи своите ученички на поезия и танц, на музика и изкуство. Аристократка по произход, тя трябва да понесе участта на прогонените аристократи – известно време живее в изгнание в Сицилия.

Алкей  Живее на остров Лесбос през VII в. пр. н. е. Съвременник и приятел е на поетесата Сафо. Пише политически стихове, насочени против тиранията – “Стасиотика” /”Бунтовни песни”/, а също и “Пиршествени песни”, от които малко нещо е останало до нас.

Хипонакт  От Ефес в Мала Азия, живее в VI в. пр. н. е. Сам беден, той изразява чувствата на притеснените и неимущите. Ямбите му са написани на непосредствен, дори груб език.

Архилох  Гениален поет, от когото времето е оставило само откъслеци. Родом е от остров Парос, живее в средата на VII в. пр. н. е. Води босяшки живот, скита от град на град и от остров на остров. Препитава се като наемен войник. На младини обиква едно момиче, но баща й не се съгласява да му я даде. Затова да преследва с ямби враговете си и преди всичко семейството на това момиче. Навярно това прави оставането му на родния остров невъзможно.

Теогонид  Родом е от Мегара. Живее във втората половина на VI в. пр. н. е. За живота му се знае извънредно малко. От него са стигнали до нас около 1400 стиха – елегии, в които преобладават политически и социални теми. Стиховете му са съвети до неговия ученик и любимец Кирн. Теогнид е аристократ – и фрагментите му показват едно презрително отношение към нискостоящите по произход.

Минерм  Той е от Колофон в Мала Азия. Разцветът му като поет р към 630 г. пр. н. е. Известен е със своите елегии, от които има запазени големи фрагменти. Той е влюбен във флейтистката Нано, на която е посветил една сбирка елегии. Написал е и една историческа поема – “Смирнеида” – за основаването на града и борбите му.

Тиртей  Поетът на Спарта. Живее в VII в. пр. н. е. Той пише мъжествена поезия, която служи на града. Написал е и една поема, “Благозаконие” /”Еуномия”/. Песните му са школа за много поколения войници и защитници на Спарта. Спори се за произхода му. Някои допускат, че е атинянин. Спартанците в един тежък момент на месенската война се обърнали към атиняните с молба да им пратят вожд. За да се подиграят с Спарта, атиняните им пратили куция учител Тиртей, но той повдигнал с песните си духа на на спартанците и ги довел до победа.

Бакхилид   Той /505-450 г. пр. н. е./ е племенник на Симонид. Сведенията за живота му са оскъдни. От него са запазени 14 поеми – епиникии – за хорове. Писал е и дитирамби. Той е спокоен поет - липсва му бля-съкът на гения, дълбочината и богатството на Пиндар, макар че се смята за негов литературен съперник.