Свети Георги не го уважавали никак едно време, но всичко се променило.
В едно царство имало едно езеро. Там излизал един змей всяка година и вземал по една мома. Дошъл ред и на царската дъщеря. Тя почнала да плаче и ден, и нощ.
Завели я на езерото в уречения ден.
Минал оттам Свети Георги и я попитал защо плаче така горко.
Тя му разправила, че всяка година един змей излиза от езерото и взема по една мома. Сега дошъл нейният ред.
- Не бери грижа – рекъл й той. - Аз ще легна малко да поспя. И като се яви змеят, когато се затресе земята, ме викни.
След час земята се затресла, всичко взело да бучи. Момата се уплашила и почнала да плаче. Една топла сълза паднала на лицето на Св. Георги, той се събудил и скокнал. Попитал:
- Защо плачеш?
- Змеят иде и ще ме изяде, как да не плача!
- Не бери грижа, моме!
Тъкмо змеят отворил паст* да лапне момата и Св. Георги го промушил с копието.
Спасил царкинята и царството, рекъл на момичето:
- Върви сега по живо, по здраво!
И от този момент Свети Георги почнали да го уважават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар