Дани Котев - Модерната епоха е драма на свободата

Модерната епоха е епохата на големите човешки постижения , новите технологии , компютърните мрежи и световната глобализация , но тя също е епохата на парадокси и противоречия , защото големите постижения и открития на човека в сферата на науката и техниката не са довели до неговото по-голямо очовечаване. Известният американски актьор, комик и писател Джордж Карлин казва : “Увеличихме притежанията си , но намалихме ценностите си.” Той е прав- ние живеем във времето на изкривените стойности , преувеличените надежди и изместените ценности.На първо място съвременният човек поставя социалното си издигане , натрупването на пари , комфорт и лек живот.Това е външната страна на свободата : да имаш и да живееш според себе си. Тази свобода е постижима за всекиго. Отхвърлени са националните зависимости и всякакъв друг вид подтисничества. Модерната епоха е разрешила проблема с робството.Конституцията категорично забранява заробването на човека.Осигурени са равни права.Всеки гражданин има правото да изповядва свободно своята религия , право на личен живот и лично пространство , което никой не трябва да нарушава.Той е свободен като гражданин , защото може свободно да участва в избори и да подкрепя политическата партия , която харесва.Човекът има свобода на съвестта , защото може свободно да избира своя светоглед и идейни предпочитания.И все пак,както казва Аристотел : “Човекът е обществено същество.” И като такъв той трябва да се съобразява с другия ,с обществото.Всеки човек притежава свобода , но тя е строго регламентирана, защото , щом живееш със себеподобни ти се оглеждаш в техните очи като в огледало- как изглеждаш , като нормален или като не,адекватен ли си или си неадекватен на общо приетите норми , правила и изисквания.Хегел казва: “ За свободния и другите са свободни”. Ние нямаме право да навлизаме втериторията на тяхната свобода. Така представена свободата изглежда като постоянна величина , като константа и за това никога човек няма абсолютната свобода, нито във вътрешния , нито във външния си свят.Свободата на човека е в неговия избор,а този избор става на фона на епохата, обстоятелствата и обществото в което живее. Човек е ограничен от тях.Той приема господството им над него. В този смисъл робството също е избор , дори когато не го осъзнаваме или го приемаме за своя заслужена съдба.Въпреки всичко не бива да забравяме , че личната воля е решаваща – ние правим всякакви избори- трудни,лесни,съдбоносни или еднозначни. Те зависят само от решението на избиращия.Без избор светът би бил програмиран за произвол,без, истински чувства, стойности и ценности.Това ще е свят без лична свобода , единствено една вечно действаща , неотменима , безчувствена програма , нагласена на степента “анархия и самоунищожение”.В съвременния свят обаче не е така , защото човек се ражда с избора в душата си , със свободна воля и мисъл и никой не може да му заповядва в неговия вътрешен свят.И така разглеждайки човека като зависим от времето и епохата в,която живее,стигаме до извода, че абсолютна свобода няма.Разглеждайки човека и неговия вътрешен свят , ние разбираме , че свободата е негова характеристика , негово неотменимо качество и право.Свободата най-вече съществува дълбоко в нашето лично Аз. Всъщност свободата е – “Аза” ни, нашите избори- това сме самите ние и нашата най-пълна душевност. Робството , ограниченията , наложени ни от времето и епохата, това е нашият “свръх Аз”. Свободата приема да играе ролята на балансьор между “То” или нисшите ни инстинкти и наложените ни от времето в което живеем , предразсъдаци и ограничения.Точно в това се състои “драмата на свободата” , защото тя заиграва една абсурдна роля на потисница на самата себе си. Тя сама избира затвор и ограниченията, защото има само едно единствено пълно освобождаване- смъртта.Превъзмогването на човека на Ницше , лишаването от окови или Сартровото“човек е осъден да бъде свободен”, означават единствено “човек е осъден да се погуби”.Драмата се състои в това , че светът противоречи на свободата , затваря я в решетки , в тъмна стая без прозорец към човешкото битие.Свободата също противоречи сама на себе си. Външните прояви на свободата съществуват ,но те са строго регламентирани. Вътрешната духовна свобода е неограничена , но външно тя се оказва окована “Свободата има смисъл само в своите рамки и ограничения”, това е най-силният парадокс , това трябва да е заглавието на драмата, на пиесата, в която свободата се е нагърбила да играе главна роля.Свободата сама взема своето решение да бъде жертвен агнец. В името на човека , тя сама поема пътя към Голгота нейният избор е нейната драма.Драмата на свободата не е в нейната липса или слабост.Възможността за избор дава шанс на човека да бъде свободен роб, но той никога няма да бъде един напълно освободен роб.