Арабската азбука е писменост, използвана от множество езици в Азия и Африка, катоарабски и урду. Тя се изписва от дясно наляво, с курсивен стил, и включва 28 основни букви. Тъй като някои гласни се отбелязват с незадължителни символи, арабската азбука се класифицира като абджад.
Първоначално използвана в арабския, арабската азбука става писмеността, послужила за написването на Корана, свещената книга на мюсюлманите, и с разпространението наисляма тя започва да се използва от множество разнородни езици в Стария свят. За да се приспособи азбуката към нуждите на тези езици, към първоначалния набор от букви се добавят нови символи.
История
Арабската азбука произлиза от набатейската, използвана за писането на набатейскиядиалект на арамейския език. Най-старият запазен текст, използващ арабската азбука, е надпис от Джабал Рам в Йордания от края на 4 век, а най-старият, съдържащ точна дата (512 година) - триезичен надпис от Зебед в Сирия. Епиграфските паметници от този период, използващи арабската азбука, са изключително редки, като са известни едва 5, за които е сигурно, че са от предислямския период.
Тъй като арамейският има по-малко фонеми от арабския и някои обособени арамейски букви с времето стават неразличими, в ранните текстове с 15 знака трябва да бъдат обозначавани 28 звука. По-късно са добавени точки над и под буквите, за да бъзат разграничени съответните фонеми. Най-старият запазен документ, който със сигурност използва такива точки, е и най-старият арабски папирус, датиран към април 643 година. Използването на точките дълго време остава незадължително.
През втората половина на 7 век, преди появата на подобни форми в другите семитски абджади, в арабската азбука започват да се използват допълнителни означения за гласните звуци. Първоначално това става със система от червени точки, за която се смята, че е създадена по заповед на управителя на Ирак Хаджадж ибн Юсуф: точка отгоре съответства на а, точка отдолу - на и, точка в реда - на у, а двойната точка е знак за нунация. Тази система създава объркване, поради възможността за смесване на точките, означаващи гласни, с тези, служещи за разграничаване на съгласни. В края на 8 век тя е заменена от съвременната система на Ал-Фарахиди.
Първата печатна книга, използваща арабската азбука, е издадена през 1514 година от Грегорио де Грегории във Венеция и представлява молитвеник, предназначен за католическите църкви в Близкия Изток. В края на 16 век Робер Гранжон постига голям напредък, създавайки елегантни и четливи арабски шрифтове. Първите арабски печатни книги в Близкия Изток са отпечатани от маронитски монаси в Ливан, но те използват не арабската азбука, а транслитерация със сирийски букви. За пръв път книга с арабски букви е отпечатана от ливанския православен монах Абдаллах Захир през 1706 година.[1]
Езици, използващи арабската азбука
Заради Корана, свещената книга на исляма, която е написана на тази азбука, влиянието на тази писменост се разпростира с исляма. В резултат арабската азбука се използва за записване на много други езици — дори и на езици, които принадлежат на езикови семейства, различни от семитското. Пример за не-симитски езици, изписвани с арабска азбука, са персийският език (фарси) и урду. За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи.
Заради разпространението си, арабският език има 8 диалекта, от които най-често срещан и най-познат на "не-арабите" е египетския. Всеки диалект има различен начин на изписване и съответно - и на изговаряне на думите.
В рамките на Османската империя се е използвала арабската писменост. През 1928 г. Ататюрк отменя арабската писменост и въвежда латиницата като официална писменост на Република Турция.
| Език | Общ брой говорещи езика | Бележки |
|---|---|---|
| Китайски език | 1 300 000 000 | Главно сред мюсюлманите в Китай. |
| Арабски език | 280 000 000 | |
| Панджабски език | 88 000 000 | В Пакистан; в Индия се използва деванагари и гурмукхи. |
| Урду | 65 000 000 | |
| Персийски език | 63 700 000 | С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица. |
| Малайски език | 40 000 000 | В Бруней; в Индонезия и Сингапур се използва латиница, а в Малайзия - успоредно латиница и арабска азбука. |
| Азербайджански език | 30 000 000 | С изключение на Азербайджан, където се използва латиница. |
| Хауса | 25 000 000 | Успоредно с латиница. |
| Синдхи | 21 000 000 | В Пакистан; в Индия се използва успоредно с деванагари. |
| Пущунски език | 19 000 000 | |
| Кюрдски език | 16 000 000 | В Иран и Ирак; в Турция, Сирия и Армения се използва латиница, а в Азербайджан - кирилица. |
| Фула | 13 000 000 | Успоредно с латиница. |
| Белуджки език | 8 000 000 | |
| Казахски език | 8 000 000 | С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица. |
| Уйгурски език | 8 000 000 | |
| Волоф | 5 300 000 | Успоредно с латиница. |
| Мандинка | 5 300 000 | Успоредно с латиница. |
| Кашмирски език | 4 600 000 | Индуистите използват деванагари. |
| Киргизки език | 4 500 000 | С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица. |
| Беджа | 1 200 000 |
Съгласни
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ ((en)) Lunde, Paul. Arabic and the Art of Printing. // Saudi Aramco World, 1981. Посетен на 27 февруари 2011.
| ||||||||||||||||||||||
Няма коментари:
Публикуване на коментар