Едни други се наричат „наши“, общуват помежду си на родопски диалект, „нашите“ в Гърция го наричат „помацки“. Говорът на гръцките помаци е рупски диалект от Централните Родопи и Беломорска Македония.
Според българистите това е един от най-старинните български диалекти. Авторката очертава географията на българския говор сред гръцките помаци, който следва контурите на Родопите в три области – Ксанти, Родопи и Еврос.
Първата група българоезични помаци е в областта Ксанти (център град Ксанти или Скеча, както го наричат нашенци), където майчиният език е най-добре запазен. Помаците в района на Ксанти са активни в съхранението на своя фолклор, а също и в неправителствения сектор. Втората група е в областта Родопи (център Комотини, наричан и сега от „нашите“ Гюмюрджина).
В гюмюрджинските села „нашите“ са подложени на силна турцизация. Третата група е в областта Еврос (център Александруполи, наричан и сега Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши, селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Гонико, на около 80 км от гръцко-турската граница. Авторката е записала свидетелства за разединението в идентичността на гръцките помаци. „Нашите“ в ксантийските села се самоопределят предимно като помаци, в областите Родопи и Еврос много говорещи български диалект мюсюлмани са турцизирани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар