Уморих се да бъда любов и навик. Уморих се от паяжините, в които любимият ме оплита. Унижих се да стоя в сянката, да се крия по тъмното, да бъда обичана и самотна, желана и невзрачна. За него съм притежание. Като богатствата му. А иначе е стиснат.
Обичам цветята. Подарих си орхидея за 40 лв. От него поисках иглика за 3. Обеща, но си остана само с обещанието. А другата получи фитнес за 600 лв., за да отслабне и заприлича на мен. Преди време взех от него 20 лв. назаем за книга. Върнах му ги след часове. А баровецът ги хвърли, за да плати сметката на случайни познати. Не съм материалистка, но бих се радвала да получа цвете, книга или музикален диск. За него - колкото бакшиш за кафе. А за мен - подарък и спомен.
Преди да стане баровец, беше никой. Помогнах му с любов и знания. Крепях здравето му и окрилях мечтите му. Тогава не го обичах. Жал ми беше за него.
После го обикнах - като приятел, човек и мъж. Той също ме обича, но мерси за такова отношение - като към златния му пръстен с диаманти.
Аз съм човек, а не лъскав и скъп камък!
Заживя с другата заради парите й. Искаше да я превърне в мое копие. Пращаше я при мен на практика по специалността. Купуваше й изпити, накити като моите и... фитнес за отслабване. Аз й избрах компютъра, който сега събира прах и паяжини. Пишех й дипломните работи. Припадах от умора, докато тя дебелееше.
Той дори се опита да я сприятели с мен. Самопоканваха се на гости - да видят екзотичните ми цветя и картини. А аз се извинявах, че кучето не спира да лае по непознати хора. Предпочитах да плащам скъпи сметки по заведения, вместо да идват у нас.
Не съм отмъстителна, но без да искам правя "най-сладкото отмъщение".
Милият, забравя, че побелява и остарява. Той е на моите години, които за негов недостатък му личат. Реших, че преди да заприличам на останки от себе си, трябва да взема живота си в ръце. Звъннах на любимия - край! Той не повярва и започнаха излияния в любов. Извинения. Оправдания. Обещания. Благодаря! Вече съм решила.
От няколко дни страда и боледува, но аз не съм лекар. Има и правни проблеми, но аз съм далече от София. Жена му има проблеми с изпитите, но аз съм ангажирана личност и не преподавам лекции по телефона.
Колко е сладка свободата, измъквайки се от любовен триъгълник!
Господи, колко е сладко едно непредумишлено отмъщение, в което всеки получава, каквото заслужава!
Чувствам се като феникс, възкръснал от пепелта и полетял свободно и чисто...
Category: ЖИТЕЙСКИ СЛУЧКИ И ИСТОРИИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар