На хазарт пропиля всичко

В дните и нощите на самота и размисъл реших да споделя с вас своите грешки, мъки и неволи. Тежко, много тежко е да понасяш обидите и неуважението на децата си. Често се питам: Боже, къде сбъркахме? Създадохме всички условия на единствената ни дъщеря, грижихме се за нея, искахме да учи. Лишавахме се от много неща. вместо това тя се увлече по хазарта. Дори и след като се омъжи не престана да играе. Пропиляваше голяма част от парите, които съпругът и припечелваше с тежък физически труд. Това стана причина да се разведат. А проблемите й отново се стовариха върху нас, родителите й. Заради нея съпругът ми си отиде от този свят твърде рано. Той се отърва, но аз останах да живея в мъки и неволи.
Моята мила дъщеря се омъжи повторно. Но навиците не се забравят. Тя отново започна да пилее по хазарт. И пак започнаха скандалите в семейството й. И вторият й съпруг успя да се отърве от постоянния тормоз. Имаше моменти, в които тя успяваше и го удряше. А той, милият, не смееше да й вдигне ръка. Една вечер, докато я нямаше, просто си изнесе багажа.
Е, нали все още е под 40-те, намери си любовник. Нека, животът веднъж се живее. Да, но защо дъщеря ми мисли, че това е дадено само на нея, не и на другите?
Вече имам трети зет - младо момче, стройно, без порочни навици. Само че моето момиче е свикнало да ругае и удря, продължава по същия начин. Мисли, че е всевластна и вечна. На моите съвети и забележки да се отнася човешки към съпруга си ми отговаря с ругатни. Още преди той да се прибере вкъщи, започва да крещи и по негов адрес. Вечер не го оставя да почива, пък той е на отговорна работа и му е нужно спокойствие. Добре, че нямам внуци, които щяха да бъдат "добре възпитани".
Срамувам се от себе си и се упреквам - как можах да създам такова зло, което мисли, че светът се върти само около него.
По нейна вина не дружа с никого от съседите, защото всички те са "по-ниска класа". Ала защо ли в техните домове се чува веселие и радост, те са щастливи, а при нас има само скандали? Не смея да поканя някого вкъщи. Ако приятелката ми иска да дойде, първо звъни по телефона, за да се увери, че дъщеря ми я няма. И бърза да си тръгне час преди да се е върнала. Не смея да седна и при жените на пейката пред блока. Ако се случи и тя ме зърне при тях, минава като фурия без да поздрави, а като се прибере, майко мила! Елате да слушате пред вратата. Уверявам ви, ще избягате и никога няма да се върнете.
Аз съм болна и имам нужда от спокойствие. Уважение не очаквам. Бих искала да й кажа:
Дъще моя, родих те с трудности, отгледахме те, но с баща ти не сме успели да те възпитаме. Угаждахме ти - ето това е нашата вина. Искахме всичко да имаш, а сега ти ми се отблагодаряваш жестоко. Когато боледуваше, с татко ти те носехме на ръце и не мигвахме по цели нощи, а ти дори не ми отваряш вратата да ме попиташ имам ли нужда от нещо. а то е толкова малко - внимание и блага дума.
Искам да се разбираш с третия си съпруг. Престани да го ругаеш, подайте си ръка, живейте добре. За мене не мислете. Все някак ще се оправя с помощта на моята приятелка. Не допускай трети развод. Трудно ще понеса съседите да гледат как трети човек изнася багажа си. Той все още намира сили да те понася. Помисли, че и теб те чака старостта.
И знаете ли, за да се почувствам свободен човек и да чуя блага дума, се качвам на автобус №22 и пътувам до квартал "Владиславово" във нашия град Варна. Утре пак ще го направя, за да се докосна до вниманието на хората, да се порадвам на усмивките им. Със сигурност ще срещна някоя майка и дъщеря да си говорят мило и благородно ще им завиждам. Ще се заредя със сили за следващия ден, пълен с неизвестни драми, които ме очакват. До тогава, докато издържа.
С упрек към неблагодарната си дъщеря