Разведохме се, а той още живее у нас

Не виждам отникъде надежда. Разбих си нервите, тръгнах по доктори, вече ме изпратиха и при психиатър... Но ме е срам да му разкажа какво ме е разболяло. Аз съм на 57 г., със съпруга ми сме разведени от 8. Имаме 2 деца, вече пораснали. Цял живот не се разбирахме с мъжа ми, не е имало изневери и побоища, но много пиеше, не го интересуваше нито дома, нито децата, нито пък аз. Най-накрая решихме да се разделим, защото скандалите станаха нетърпими. Добре, направихме го, но какво от това? Съдът реши, че тъй като жилището ни е неделимо, оставаме да живеем в него и двамата, естествено и децата. Надявах се, че той ще прояви някакво благородство и ще се изнесе, но не се случи. И до днес заема едната спалня, която е преходна, така че винаги преминава през хола, където спи едното дете. Разминаваме се по коридора и в кухнята, дори едно „добър ден" не си казваме. Той вече е пенсионер и може да си отиде на село, където има къща с малък двор, но не иска. Заинатил се е, не мърда оттука, на всичкото отгоре изобщо не се грижи за нещо. Не си плаща сметките според уговорката ни (бяхме си ги разделили). Скоро научих, че дължи доста пари на Топлофикация. Влиза с обувки навсякъде, никога не почиства след себе си кухнята, банята, изобщо - живее си както преди, когато бях длъжна аз да поддържам чистотата в дома ни. Сигурна съм, че е решил да ме умори и да си остане сам в апартамента. И децата се ядосват, но не могат да помогнат с нищо. Какво да правя, като нямам къде да отида. Ако имах, отдавна да съм се махнала. Какво ще ми помогнат докторите? Да пия хапчета за нерви, а той да си живее живота, така ли?