Владимир Сабоурин, 1967, Сантяго де Куба, доктор по филология, преподава история на испанската и португалската литератури във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Книги: “Sex Shop” (Самиздат, 1993), „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика” (Самиздат, 1994), „Изследвания. Литература / Модерност. Теология. Кино” (2000), „Стихове 94-98” (2000, електронна публикация), „Ляво и литературно” (2001), „След сюблима” (2003), „Sprache und Gewalt: Fluchtlinien der literarischen Moderne“ (2003), „Йожени или Новата Асамблея Знаме на мира” (2004, електронна публикация), „Произход на испанския пикаресков роман” (2006), „Свещенотрезвото. Мистика и Модерност” (2010). Научна редакция на българския превод (2002) на подборка от „Социология” на Георг Зимел.
За изтегляне :
Епос и ресентимент. Към генеалогията на романа
Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена
Поезия и тичане. Автобиография
Мъртвите
Кучка и други стихове 07
Свещенотрезвото. Мистика и Модерност (част втора: Музика и Просвещение)
Свещенотрезвото. Социално дисциплиниране и мистика през ХVІ век
Владимир Сабоурин
Мъртвите (2009)
Да се напусне преддверието
на Ада на боязливите и
нерешителни деца
Мария
толкова съм уморен
изглеждам зле, казваш
и имаш право
човек е толкова самотен, щом направи избор.
Прекрасни са косите ти когато падат
на кура ми изтръпнал от неземна нежност
златистия порой на къдрите ти жежва
на девствените устни розовата влага
страхувам се достатъчно ли твърдо слагам
това в което влагат вяра и надежда
ресниците които синевата свеждат
когато нашите тела престъпват прага
кръстата дограма чертае черен кур
в разгърнатата книга на една луна
разкъсваната светлина недвижно стене
старателно изписвам сричките е-ба
тетрадката е страшно тясно разграфена
ще има мамо пак мастилени петна.За любовта
I
Беше ангелът, строг, сладникав, мъжествен. Свършваше като мъж, казваше,
че сега иска да свърши, сядаше отгоре, нареждаше да не свършвам.
Постепенно се вцепеняваше, ръцете й ставаха непоносимо тежки. Вкопчвах
се в отпор в момчешките гърди, ударите се стоварваха с неумолимостта на
неорганичното.
После казваше да мина отзад, мини отзад, така обичам да минеш отзад, след като
свърша отгоре, изправяше се и минавах под краката, които не смеех да докосна (не
сваляше обувките), момичетата от кралю-порталю, чукай ме, искам да свършиш в
мен, да го изпразниш целия, да напълниш устата ми със сперма. Искаш да
свършиш в устата ми, нали.
Беше възвишено, надхвърляше способността ми за желание. Не позволяваше да
казвам, че я обичам, безпомощно повтарях, че я желая, искам да я чукам, да й го
вкарам в сладката пичица, да я наеба здраво. Хайде, сладичко, лапай кура на батко
си.Безсъница в Тюмен
На Мария Вирхов
В дълбини на руди
отдавна вече дневен добив
втечнен до агрегатно състояние
на пускане и спиране на кранчето
на свободите и благосъстоянието
в лубок японска анимация
мултфилм на Седемте самураи
Втора песен на анархоактивизма
Безсъница. Изпитание. Изброяване на корабите.velichkov remix
Целуни синия
Кур, армеецо,
Доган купува Левски.
Питай Азис
Бойко или Сергей
Ще е пак мъж на годината.
Комунистите не искат
Да си спомняме
За да се повтаря
Всичко
Копнежа на всяка
Митология, повторението
Угасването
На паметта,
строгото сърце на мрака
на връхлитането отнейде
другаде, с една дума
Теологията
събитийност на представянето
заклинателност на тона
визионерско единство на композицията
неква нова възможност
за патетична поезия
мрачен патос, педантично
точна конкретика
практическиа разум и делòто
се извеждат и легитимират
от една поетическа визия
целта е визията
ще ми се
бих искал да съм
теолог, политик и войн, пишещ
връзващ сти’ове
въпреки дивото самовъзвисяване
въпреки фиксирането върху един изключителен
достъпен за малцина опит,
нещо далеч по-простонеква почти дидактическа
каузална връзка, логическа
силно прозаична форма на изреченията
за проба прочетете изреченията
сякаш са в проза: толкова съм уморен
изглеждам зле, казваш
и имаш право
човек е толкова самотен,
щом избòр направи
при Арнауд Даниел се изкушаваме
да мислим за некъв таен език
който скрива не само еротични съдържания
тайна смес на страстна чувственост
и мисловна строгост
поетическиа разум, чрез който
действителното се овладява
и превръща във визия
не е ясно, защо на едно еротично изживяване
трябва да се приписва по-голема вдъхновяваща сила
отколкото на едно мистично озарение
занимават ме слънчевите затъмнения
астрономически засвидетелстващи
началото на лириката
сърдитото спряно
слънце на Ботйова
в зенита на Обесването на Васил Левски
ще скачате през прозореца
тъпи копелета, скрийте си добре
личното оръжие
началото е целта
благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество,
на „стройна грация или [пък]
хладното достойнство”, напомнящо
за провансалците
Medusa като oblivio
като заслепление, забрава
породена от свръхмярата
на ужаса, вцепеняването
на забраватаЛюбовта и паметта
Справедливостта на оная милост
Пречупваща неумолимата
Присъда, завръщане
На странника към неподвижната
Движеща сила на младостта му,
потреса при съзирането
Й се повтаря на връò
На Чистилището
десет години по-късно
лист по лист
с мен спускай се в розата
на паметта с копненеМъртвите
Вземи преди лягане, с чисти помисли
Пред неизвестността тежка стъклена чаша
Прозрачна с широко дъно, така
Тъмната течност ляга върху стъклото
Без да се смесва с него, също толкова
Тежка. Налей течността, тя ще потърси височина
Колкото малкия пръст на лявата ти
Ръка. Дръпни само няколко пъти
като внимаваш да проявяваш респект
И остави Romeo y Julieta No. 2
С тънък пръстен още топла пепел
Да тлее върху чашата. Прави това
Дори ако нито тъмния ром нито върху него
Изстиващата пура с категорична мекота
(Те образуват киселинността на пътя на всяка плът)
Видимо не намалява на сутринта
На първите дълги дни на очакването, дни наред
Една безсънна нощ без видимо основание
Ще забележиш, че при паленето на чуканчето
Усещащ пламъка да достига веждите ти
А течността се е оттеглила към дъното в летливостта
На всичко, което се изпаряваЧасовникът. Кантика втора
Говора за Людмила Живкова и за баща й
Тодор Живков, ти познаваш Жени
завеждаща мутресите
Йо, йо, йо, йо, йо, йо
И бутилка ром, и бутылку рома
Йо
Жени
Най новата оферта
за мутри педофили
откриващи детето в себе си
сладкото дете на комунизма
Най-новата оферта
за депутати педофили
възродената Асамблея
„Знаме на мира”
о Йо, о Йо, о Йо, о Йо, о Йо
рогата сестро на прикованите
раждаща освободителя на Прометея
на хармонично развитата личност
ти ме освобождаваш, кучко
ти ме освобождаващ сестро
рогата сестро на прикованите
сестро на изгнаниците
Но клуп от мисли твоя ум гнети
и зат’ва с такова нетърпене
да се развърже той очакваш ти.
Но да се спрем на телето, все пак
скъпоструващо на некогашните деца на България
добре че са Жени и Симеончо,
йо, йо, йо, йо, йо, йо
и бутилка ром, и бутылку рома
Йо
Жени, Симеончо
че им пока’ат
да видат как е било
в нашто детство
с Людмилка и Тату
Й, правешкио ’итър селянинТеле на правешкия хитрец
на зета им проф. Батето
къде изчезна Влади
през всички тез години без поезия
адаша изнасилвач
в ръжта на късния развит социализъм
на късния разврат
де да можехме и ние
побеснели за ебане
редови комсомолци
да изнасилваме, да пра’име поезия
в социалистическия портокал
с часовников механизъм, с първата учителска заплата
през октомври 89-а си купих часовник „Pobeda”
И като ни часовник призовава
щом заран на светия си съпруг
невестата му за любов запява –
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки, изпълва с нямо
благоговение душата
’фанàх последниа влак на социализма, копеле
Навръх 10-ти Ноември
си купих часовник „Pobeda”
дет постоянно избързваше, копеле
вече беше в комунизъма, allways allready
подготовка на посткомунистическата победа
на постструктурализма
додет не спре и го смених със Swatch
след смъртта на татко
не беха го потурчили, о чудо
часовника в Курило
Swatch като любимия на татко
Сведенборг
Просвещенски мелез на теолог и инжинерин
С когото татко
с’а си събеседва
лице в лице
Русоистка изработка,
теология с часовников механизъм
на религията на сърцето,когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки изпълва с няма
топящото се шоколадово сърце
на Линдт, мармотите на Милка разтриват кравите
на Милка, само дето свирка не им праят
на кравите, кавал на онеа ми ти
алпийски ливагье
тва е земниот Рай, копеле
дет по Данте все още е в Чистилището,
земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище
земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище
часовниците, шоколада, кинтите
педагогията, татко Песталоци
Русо ти ка’ам
Swatch, купен за татко на летището на Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
в омагьосаната от джет лега безмитна
зона на далавера намален старо производство
98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
испанолатиноезичните имат затруднения с произнасянето
на балтогерманославянските струпвания на съгласни
кво му разбира от врящото средиземноморие
оня с многото съгласни
в нихилистичното си свято име
Нитцше, всъщност Нит-тцше, всъщност Нит-т-тсе
Swatch, купен за татко на летището във Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
старо производство 98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
с елизирано балтогерманославянско струпване
на съгласните, татко
кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам
колко е часа днес
кой час сме днес
през пет минути ти казвампрез пет минути, ти ка’ам
заповядваш и влизаш
в тая стая
с червено бельо
американски прелести
ебахти готиния буквализъм
почти теологически го да’аш, кучко
бог не е иносказание, не е –
преди да обвиеш
преди да си сигурна
селските си пръсти, толкова различни
от ръцете на татко
изгнили сега в Бакърена фабрика
потрепващи като от Паркинсон
а татко беше болен от Алцхаймер
не трептене, а забрава
двете болести на Модерността
и неговото сладко изчадие
по тез земи комунизъма,
Medusa като oblivio
като заслепление, забрава
породена от свръхмярата
на ужаса, вцепеняването
на забравата
вцепеняването на забравата
копнежа по отнесеност и превращение
ръцете на татко
изгнили в Бакърена фабрика
потрепващи като от Паркинсон
в ритъма на всяко влизане и излизане
на мотрисата на спирка Бакърена фабрика
последната станция на метрото до гробището
селските пръсти
на сички селски гробища
около кура ми, около мен
таткоИлион ’93
Нека изсъхне тази ръка,
която подпише конституцията!
Каза така, излезе подобно на луда
Скрит не остана от тебе
Смъртния час на Патрокъл
С мед заблестяла облечена
Излезе сред първите войни
За голия труп се сражава жестоко
(На младия всичко прилича
даже и мъртъв да падне
целият труп е прекрасен
където да бъде оголен!)
За голия труп се сражава жестоко
Подобно на крава, която
Първи път ражда и дебне с мучене
Край свойто теленце.
Жалки, презрени страхливци
Ахейки, но не и ахейци
Тъкмо при тези й думи
Еринии спряха речта й
Българи, не и българки!
Това ти е школа
от Първа софийска девическа
на Архилох и Ицо Хазарта: черни чорапи
якичката бяла колосана прибрани
косите ти с фиби, баретка
мечтана Деметра, царица с хубави плитки
Става дума за комунизма кучеоката хидра
(Куче! Отново отбягна смъртта
а наблизо до тебе беше злината
на два пъти, толкова близо.
Феб Аполон те запази, убиец на полските мишки)
Третия път ще те пази сам Генерала
Куче! Недей ме заклева в родината
И младостта ми в Родопите
На строящите шахти миньори
(Кучето било символ на безсрамие
а мухата – на нахалство)
А совоока Атина се много зарадва,
че ти между всички безсмъртни
на нея се първо помоли.
Сила й вля във плещитеи чак в колената чевръсти,
а пък в гърдите й вдъхна за миг
дързостта на мухата:
Става дума за клетвите
за генералите от запаса и съветниците
по въпросите на културата
кучко, ти си конска муха
(Арес нарича Атина
Кучешка мухо)
даже и гонена често от нежната кожа на смъртен,
пак го връхлита и хапе – човешката кръв й е сладка:
мрачния дух й изпълни Атина със наглост такава.
А за интелектуалци и дългополи интелектуалки
Ти пък по селски
тежко кълнеш: тогава тя изрича думи,
които трудно могат да бъдат чути
от устата на интелектуалец
тъпата кучка, мръсната кучка, умната кучка
Може би защото на интелектуалците у нас
никой не търси сметка за прегрешенията
Седнаха те настанени
безмълвно на свойте седалки
Ала ти, кучко безсрамна, ти дръзна
Безсрамната кучка изведе за кратко
Генералите от запаса извън себе си, извън строя
без обичайната оргия и 50 лева разходи
Кучко безсрамна! Ти искаш сега срещу нас да застанеш?
(Трудно е с тях да се мериш по сила)
Така се изпълва прокобата на Мом, духа
на хулата и отрицанието
след влизането в Европейския съюз
преименуван на Момус
Селският секретар на Клам божествен и нежен
който казал в събранието на боговете
че Федерацията на клубовете за демокрация – СДС
сами ще се унищожават. Иде деня на Генерала
Ала ти все пак кълнеш
Ти, кучка омразна, прокобна
Те знаят и бързо се учат на страх
от черния ангел от РМС
(неведнъж ще я канят в БКП)
Но хитро успяха да обърнат страха
научиха пътя обратенкъм къпането на червеното конче
селско чиновническия дзен
изкуството да поддържаш Харлей Дэвидсън
за връстниците на свободата
Хера на свят го изведе, макар недоносено още,
а за Алкмена нарочно забави родилните болки
Херакъл пак е пролетариата
Родилните болки пак се бавят
Душата ми беше пълна,
но загубих много младежки радости
всъщност можеше и после да ида при бог Океана
(Музиката и поезията
си остават сплотени в едно изкуство)
Вярвам, че чрез словото
ще продължа живота на душата си
Ужас! В двореца на Хадес остава
Наистина само гола душа
А животът изчезва напълно
А може би сам ще поиска
да легне до нейното тяло
Интересно е каква промяна става
с човека във властта. Нещо се преобръща в него.
Всички се сърдят на Зевса – роди дъщеря неразумна,
гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.
Това е проблем, който важи за всички.
Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават
са напълно съгласни, всеки от тях
на живота медено сладък не бе непослушен
само Атина Палада с уста и ръка не наказват
ала й всичко прощават, понеже създаде я дръзка
робството и възрожденското образование.
Не можеш да се измъкнеш. (Почти невъзможно е
да устоиш на изкушенията на свободата)
На 9 юли 1993 г. тя влиза гневна в кабинета на Желев.
Според изключително близки до бившия президент
Удряла с длани земята, кърмилница щедра за всички
С вик умолявала Хадес и с плач Персефона ужасна
А Ериния бродеща в мрака неумолимо жестока
Я чула в подземното царство.
Каза и гърлото сряза на вепъра
В кръг го размаха и хвърли в морето
В страшната бездна да бъде гощавка
за гладните риби В последно време, някъде в началото
на мандата на Тройната коалиция
бившият главен редактор на в. „Демокрация”
е виждан да лекува мъките си
по спътницата си в живота безсмъртна
с водка, бира и кебапчета
в капанчето на пазара Ситняково.
Ти каза така: Ще чуеш
горестна вест за това
що не трябваше нивга да стане!
Падна Патрокъл! (За голия труп се сражават жестоко)
Пелей днес лежи във двореца,
грохнал от старост нерада
срамните части на старец
осквернявани алчно от псета
от застрахователния бизнес
със старогръцки имена
Илион ’93, иде деня на Генерала
след двайсет години
ненамерен раздутия труп
от Русе достигна морето
алчни змиорки нападнаха
отдавна голото тяло
крехката бъбречна лой му гризяха
и гълтаха стръвно.
Тъжно заплака и около теб се събраха
всички сестри от морската бездна.
Там се явиха и Главка и Талия и Кимодока
хубавооката Халия Спея Низея и Тоя
още дойде Лимнорея Актея и с тях Кимотоя
също Мелита Иера дойде Амфитоя Агава
Дота и Прота Феруса и заедно с тях Динамена
и Блага с хубава фиба с Амфинома и Калианира
още Дорида Панопа прочутата вред Галатея
Калианаса Немерта и твърде известна Апсевда
също дойде Ианаса Климена и с тях Ианира
с дивни коси Аматея Деси-Орития с Мера и всички
други сестри, кучки от морската бездна.Рай Light
Дупе да дете
в две хубави очи
не иска и не обещава
то
куро ме бòли, дете
куро ме бòли
музика, лъчи
дупе на дете
в две хубави очи
Дупèто на дете
как цвекето се ражда от фекалиите
розата от ануса
как сал разцъффа
о жено,
за да ме утървеш от гибелта,
остави ти следите свои в ада
напраи ти душата ми свободна
със сички средства сестро
на прикованите
как сал разцъффа
Розата на Рая
От ануса на ада
Розата на Рая
как сал разцъффа
кат Розата
на Рая
как сал разцъффа
кат Роза
Рая
как сал разцъффа
кат Рая
Розата
ЦъффаОт тичинките в розовия свят
Навсякъде към слънцето [т.е. бог] ухае
На вечна пролет вечен аромат
Розата
рой ангели щастливи
улазят и излязат от цвета
като роза белоснежна
с чистата си кръв
кат’ роза белоснежна
улазят и излазят от цвета
рой ангели щастливи
Тъй пламнà орифламата в средата
А в двата свои края се разстла
Oriflame, шведската козметика
копеле
Мила Йовович
Рекламното лице
На Розата, На пурпурното
Знаме
о Сърбия, о Украина
Мила Йовович
Рекламното лице
На Розата, На знамето
Дупе на дете
Музика, лъчи
Куро ме бòли, дете
куро ме бòли
не иска и не обещава
То
Дупèто на дете
Музика, лъчи
В дупèто на дете
(3 пъти)
не мое и куро до края
и душата у Рая
оти да не мое
ей са че ти покаем
нема да те баим
Бех сякаш някой, който все желаеДа пита а мълчи потънал в срам
оти да не мои
Тя малко ме търпя такъв свенлив
и почна с такова умиление
че даже в огън бих горел щастлив:
„Според непогрешимото ми мнение
Се питаш ти как справедливостта
Но аз ша ти развържа мисълта и т.н.”
Visio Dei
Породена от милостта,
отговора на въпроса: как вижда бог
земния живот?
Кат путка
Със сичките му особности
Подробности, подредени
По безкрайността на милостта
Страх ме е
Мария
У божио рояк
Гмежта
Но ти преодоля тое страх
Отчасти вниква разумът в нещата,
за да не бъде божия рояк
гмежта
отчасти те издухва
некъв вихър
от гипсовата маска
на facies hippocratica на земята,
от гипсовата маска
на вцепеняването на забравата
некъв вихър
копнежа по отнесеност и превращение
Единството от действителност и отнесеност
Татко ти който
Някой ме отвежда
За ръка
А ти се усмихваш
ТаткоБлясъка на блаженството
Прави невидим
Само проблясването
Свидетелства за проява
На личностен афект
Различни модуси
На светлината и нейното
Движение, корпускулярно
Или вълново е то
В крайна сметка
Кой ще ми кажеВайб
Възпявам немската жена
създанието на Западен и Източен Берлин
между 4 и 6-годишна тя не носи плувки
на Слънчев Бряг и във Ваймар
родителите й не я обличат за пред гостите
тя се покатерва гола след къпането
преди лягане на дървената маса
чиито линии са трезво чувствени
масло върху червен бук на Кранах Стари
Тя лежи по гръб на надуваемия дюшек
гледа бебето сложено напряко на корема й
Гуендолин от Гуадалупе в сиянието
на Черната Мадона и на сливката си
в избледняващия миг на масовия пробив
на цветната фотография
На шест тя е в разцвета на красотата
която се разкрива на люлката
разлиства се когато се люлеем
прави и всеки пада върху другия
лице в лице както е писано
заедно с небето и земята едновременно
по корем и гръб
Когато идва следващото лято
всичко е далечно
София в самото средоточие на август
пионерският лагер в Костенец
тя изпуска вафла тип обикновена
точно пред входа на кооперацията
на Клемент Готвалд 15
майка й я кара да я вдигне
и изяде представям си
че съм пред входа но съм в лагера
по време на вътрешнолагерна
стомашночревна инфекция
На 13 сякаш е отново в София
минали са седем години
от развития социализъм
навлизаме в късната епоха
на детскоюношеските филми
от Германската Демократична Републикасиянието и привидността, грацията и достойнството
неусетно се е появила книгата
Мъжът и жената интимно
първото издание с рисунки
второто в началото на прехода
с размити фотографии
в мъглявина от свян неяснота и бедна полиграфия
Сексологията вече е наука
при твърдото наличие
на ясно и отчетливо разграничение
между социалистическа наука и буржоазна идеология
под отвесната светлина на басейн Република
нависоко в Парка на Свободата
немкините си свалят мокрите
бикини със съвършено нова техника
под плажните им кърпи обградени
от снажни руси младежи
на зелената трева под открито небе
дали усещат пламенната ярост
на погледите свенливия реализъм
на разказите на бабите за чистоплътността
на немските войници къпането
на чешмата в двора ония ми ти
големи бели пишки
На тази възраст вече
всичко е изгубено
идва първата любов
до плач за нея вечно
малолетната в нищите години
на политическа коректност и педофилия
пронизващите нововъведения болезнено
дълбоко в мекотата на ландшафта
на хълмовете на Тюрингия
- Изтеглете книгата от тук
:X
ОтговорИзтриване