Що е дух?

Човекът не е куха кукла, но съдържетелен дух
М. Шелер, Мястото на човека в космоса (бележки)

Моята интерпретация на "дух"
"Дух" е невидимата вътрешна същност на човека, понятието включва и разума, емоциите, волята, но е и нещо по-различно. Духът е без-смъртен, вечен. Духът е отвъд време и пространство, той е всепроникващ. Духът е от Бога. Духът не е материя, а сила. Духът има живота, силен е, но и слаб, "низш" дух. Духът изпитва болка - от-паднал духом, съкрушен, неспокоен дух.
Новият принцип, който изразява същността на човека - неговата свое-образност и природа "онова, което прави човека човек" е духът. (М. Шелер)

Идеите на Шелер за духа
Духът има определена познавателна функция присъща само на него, той ми дава вид знание се себето и света. Духът е "духовна същност, предназначението на която е "екзистенциална необвързаност, свобода, независимост от властта, от натиска, от о-граничеността, от живота и от всичко, което принадлежи на живота."
Моя бележка: Ако духът е независим същностно, свободен от живота, властта и натиска, то тогава той е по-силен е превъзходен от всичко, тогава няма място за страх!
Шелер разграничава ясно дух от живота, пиродата, инстинкти, предмети, обекти. Духът значи има собствено битие, за което "живота" не знае нищо (както и предметите, обектите) Това ме води до извода: когато животът, предметите, об-стоятелстата притискат и налагат властта си над човека, той спокойно може да се обърне към "битието на духа си", духовната си същност з а да се освободи от външните условности. "Отче приеми духа ми" е молитвата на Спасителя, когато притискан от живота, прикован на кръста, обвинен несправедливо и осъден на смърт, потвърждава идеята, че духът е независим от живота (на тялото), свободен необвързан, безсмъртен.
"Духът е само-съ-знание: "акт на саморефлексия", "съзнание на духовния център на акта за самия себе си...." Шелер.
"С това самосъзнаване, с това центриране върху собственото същество, които духът прави възможни, се характеризира и втората същностна черта на човека: човекът е в състояние не само да разширява заобикалящата среда до мащабите на световно битие, но той може, и това е най- забележителното, сам да опредмети собственото си физиологическо и психологическо състояние, както и всяко отделно психическо преживяване." Шелер
Съгласен съм с идеите на Шелер за същността на човека от гледна точка на понятието дух, защото съм познал истината на тези идеи от опит. Примери, доказващи горните идеи: 1. Човек гледа в себе си и живота си и казва: "животът е глупост" ( Б.) Когато е допуснал грешка човек говори на себе си и казва: "Глупако, какво направи", наскоро, когато шофирах в непознат квартал, се изгубих и се обръщах към себе си, преценката ми да избера този маршрут, който ме постави в затруднена ситуация. 2. Човек усеща болката в главата си и казва: "Боли ме глава, трябва да пия хапче"; пие хапче защото го е купил предварително. 3. Човек вижда обекта и мисли за него оценностявайки го с "мръсно" - "лошо" - виждам мръсната тоалетна и мисля: "тоалетната е мръсна, значи трябва да внимавам да не се омърся, трябва да се почисти...." Видът на мръсното възбужда чувство на погнуса.Така издигам себе си независимо от пространство и време, превръщам всичко в обект на по-знание.
Друго доказателство, чрез пример, че човекът е дух. Разговарям с Д. по телефона. Изпитвам потиворечиви чувства от раздалечеността и едновременно близостта - чуването на гласа, думите, мислите, състоянието. Чувствата ми, които са в духа, се дължат на съзнанието ми за положението на нещата - взаимоотношенията ни. Духът е в състояние да изпитва болка от далечните отношения, защото ги само-осъзнава като такива. С духа си човек обхваща себе си и света, като свят. Светът е възприет като нещо явяващо се на съзнанието. Следователно като дух аз пре-възхождам себе си (в положението на живота, предметността, нещо, което стои пред мен) и света (обективната реалност).

П. Наков
26.06. 2010 г.