Драгомира Вълчева
Филогелос през Фройд, с дискретното участие на мистър Фреймфит
Клетият мистър Фреймфит, освен че ми причини конюнктивит, е написал и статия, озаглавена “Иронията като релевантна неуместност” и публикувана в прашния (оттам и конюнктивитът) тридесет и втори брой на Journal of pragmatics, който забърсах с мокра кърпичка в една затънтена библиотека, точно под купола на локалната ми алма матер. В началото на статията мистър Фреймфит прави обзор на прагматичните подходи към иронията, а после излага своя собствена теория, според която всяко иронично изказване бива релевантно (т.е. имащо отношение) и в същото време неуместно спрямо придружаващия го контекст. Нямам представа какъв им е проблемът на хората, които влагат толкова усърдие да раздробяват чрез анализ различните подразделения на смешното. Като академичен кадър на държавния университет в Йънгстаун, мистър Фреймфит би следвало да живее в добре уредено общество, както и да работи в условия на безпрепятствен достъп до всякакви бази данни и книжни фондове, тоест да няма никакви проблеми. В най-лошия от случаите човекът може да е бил фрустриран от тъпото кудкудякане на жена, любовница, шеф на научно звено или към каквото там го е закрепостила нуждата от сигурност или иронията на съдбата. Е, при наличието на подобни предпоставки какво му остава на човек, освен да се оттегли на уединено място и написвайки обзорен опус за иронията, автоматично да се впише в необозримия дискурс за смешното...
Необозрим-необозрим, обаче с нашата мания да подреждаме фактите по темпорални оси, можем да забележим, че поне по отношение на вицовете нещата си имат своята начална точка. Първият запазен сборник с вицове се казва “Филогелос” и датира от IV–V век. На старогръцки philogelos означава “смехолюб”. Произнася се с ударение върху третата сричка, броено отдясно наляво: “филОгелос”. Сборникът съдържа 265 мини наратива със смехотворна поанта, ако приемем, че това е подходяща дефиниция за виц (но пък, ако разчитаме да си умрем от смях, четейки “Смехолюб”, добре ще е да се насочим към по-ефективен начин на самоубийство). Датирането на сборника в IV–V век е възприето с оглед на някои споменати битови подробности, например практиката да се носи панталон — първоначално елемент от мъжкия костюм само при варварските племена. Тържествата по случай хилядагодишнината от основаването на Рим се появяват някъде като декор и закотвят terminus post quem в 248-ма година, макар че част от вицовете несъмнено произхождат далеч преди тази дата. В действителност съществуват сведения, че в Гърция е имало сборници с шеги още през IV век пр. Хр. Според свидетелството на Атеней [1] в Атина действала група “на шейсетте”, които се събирали в храма на Херакъл и си разказвали смешни истории, а Филип Македонски бил толкова възхитен от тях, че им платил солидна сума, за да му пратят запис на шегите си. Все пак “Филогелос” остава единственият образец от този вид до времето на Ренесанса, когато италианският хуманист Поджо Брачолини (1380–1459) издава колекция от забавни истории (“Facetiae”), написани на латински.
Опитите за по-нататъшно вникване във “Филогелос” увисват в непрогледния смислов вакуум, образуван от пълното отсъствие на древни теории за вицовете. Разбира се, гръцката философия едва ли може да бъде заподозряна в липса на рефлексия върху смешното и за да не пропуснем всичко, ще отбележим само, че Аристотел полага този въпрос в полето на комедията (в “Поетика” [2]) или в предписанията за прилично поведение, съобразено с нормата на златната среда (в “Никомахова етика” [3]). В по-ново време Фройд обаче е написал “Вицът и неговата връзка с несъзнаваното”, така че “Филогелос” спокойно може да бъде разглеждан и през Фройд — от респект към името му, в името на експеримента или по някаква друга, недотам съзнавана причина.
Вицовете в анализа на Фройд [4]
1. Техника на вицовете.
Според използваната техника вицовете се делят на вербални и концептуални. Вербалните вицове си служат с три основни техники:
(а) сгъстяване
Пример за сгъстяване е “фамилионерно” [familionär] — образувана от Хайне сложна дума, в която се вмества разгърнатата фраза “толкова фамилиарно, на колкото е способен един милионер”. (47 с.)
(б) многократна употреба на един и същ словесен материал
Частен случай на тази техника е повторението на дадена дума с леки формални изменения: напр. traduttore–traditore [ит., “преводач-предател”]; amantes amentes [лат., “влюбените са луди”]. (67 с.)
(в) многозначност на думите
Във фразата “c’est le premier vol de l’aigle” [фр., “това е първият полет на орела”], казана по адрес на Наполеон III, се играе с полисемията на съществителното “vol”, което означава “полет”, но и “кражба”. (71 с.)
При концептуалните вицове трите основни техники са следните:
(а) погрешно разсъждение
Тук логиката се използва, за да прикрие някакво неправилно съждение, някакво изместване в хода на мисълта. Сред вицовете, с които Фройд илюстрира тази група, има няколко от поредицата за Schadchen (професионален еврейски сватовник) (99 с.):
“Един еврейски сватовник защитавал предлаганата от него булка срещу възраженията на бъдещия й жених:
— Никак не харесвам тъщата — казал женихът. — Страшно неприятна и глупава жена.
— Но ти ще се жениш за дъщерята, а не за майката, нали така?
— Да, обаче тя вече не е млада и въобще не може да се нарече красавица.
— И какво? Може да не е млада и красива, но за сметка на това ще ти бъде вярна.
— Освен това не разполага с много пари.
— Какво общо имат парите? Няма да се жениш за парите, я! Мислех, че имаш нужда от жена.
— На всичко отгоре е и гърбава.
— А ти какво очакваше? Не може ли да има поне един недостатък?”
(б) обединяване
При тази техника се получава неочаквано обединяване на две разнородни идеи. То може да се постигне например чрез съюза “и”, както е в изречението на Хайне: “По принцип жителите на Гьотинген се подразделят на студенти, професори, филистери и магарета.” (108 с.)
(в) косвено представяне
Нещо може да бъде представено по косвен начин чрез своята противоположност, чрез алюзия, чрез аналогия и прочие. Примерът за представяне чрез противоположното отново е от Хайне: “Тази дама напомня за Венера Милоска в много отношения: също като нея тя е извънредно стара, зъбите й липсват до един и има бели петна върху жълтеникавата повърхност на тялото си.” (109 с.)
2. Цел на вицовете.
Крайната цел на вица е да избегне различни видове ограничения и да отприщи източници на удоволствие, които с времето са станали недостъпни за нас поради цивилизационни наслоения и образователна обремененост. По-конкретно според целта си вицовете биват:
(а) невинни (те са цел сами по себе си),
(б) тенденциозни (обслужват някаква цел извън самите себе си).
Най-разпространени от тенденциозния вид са враждебните вицове. Те се стремят да представят някакъв враг като дребен, жалък и комичен и така да доставят удоволствие чрез постигане на надмощие над него. В този случай препятствието пред пряката агресия срещу врага е вътрешно — най-често от естетически порядък. Враждебните шеги могат да изразяват и критика срещу високопоставени особи, преодолявайки в този случай препятствия с външен характер. Атакуват се също институции и догми — морални или религиозни. Най-сетне обект на критика може да бъде и самият разказващ субект, както и субектът като представител на някакво колективно тяло, например етническа общност. По повод любимите си еврейски вицове Фройд не пропуска да вметне, че едва ли съществуват много народи, които са склонни да се забавляват до такава степен за сметка на собствения си характер (157 с.).
3. Механизъм на удоволствието и психогенезис на вицовете.
Стана ясно, че вицовете постигат ефект на удоволствие чрез преодоляване на външни или вътрешни бариери. Във втория случай се премахват вече съществуващи задръжки, в първия случай се осуетява възможността за възникване на нови. По принцип както за създаването, така и за поддържането на задръжки се изисква някакъв “психичен разход”, следователно във формулата на успешния виц “набавеното удоволствие съответства на спестения психичен разход” (166 с.).
Някои импликации относно “Филогелос”
1. Ако погледнем протагонистите на “Филогелос”, можем да заключим, че гръцките вицове са тенденциозни, като критиката им е насочена срещу педанти, сребролюбци, жители на Абдера (в Тракия), жители на Сидон (във Финикия), жители на Кима (в Мала Азия), шегобийци, грубияни, некадърници, страхливци, мързеливци, завистници, чревоугодници, пияници, хора с лош дъх, жени с разпуснат нрав и женомразци. Но вглеждайки се по-внимателно, какво установяваме? Установяваме, че почти половината от корпуса на “Филогелос” е заета от вицове за педанти. В случая с “педант” превеждаме за удобство гръцкото “scholastikos”, което в дадения контекст означава “иначе образован човек, на когото обаче му куца логическото мислене”. Не само в серията за педантите, но и почти навсякъде основната техника на вицовете се състои в прикриването на погрешна логика зад уж логични разсъждения. Излиза, че гърците всъщност се надсмиват над собствената си рационална образованост и в крайна сметка постигат удоволствие чрез разтоварване от бремето на критическата мисъл, на софистиката, на реториката.
2. “Вицът е двуличен палавник, който служи едновременно на двама господари” — казва Фройд (208 с.). Вицът трябва непременно да бъде разказан и на някой друг. Разказващият вица си доставя удоволствие, като спестява психичен разход чрез отстраняване на някаква задръжка, но истинско облекчение може да получи само с посредничеството на още едно лице в ролята на слушател. Инвестирайки вицовете в писмен сборник, Филагрий и Хиерокъл — хипотетичните съставители на “Филогелос” — мултиплицират до безкрайност броя на потенциалните си адресати, при което набавеното удоволствие и съответното му облекчение вече би трябвало да са достигнали астрономически размери.
3. Фройд предполага тясна връзка между механизмите на вица и съня. И в двата случая протичат процеси на сгъстяване, представяне на идеи по косвен начин, изместване от нормалния ход на логиката, водещо до абсурди и безсмислици. Потиснати в несъзнаваното мисли се изплъзват от опеката на цензуриращия разум. Сякаш предусетил това характерно родство, “Филогелос” е съхранил и вицове, в които нонсенсът на съня директно се прелива в абсурда на умишлено приспаната разумност:
Един педант сънувал, че е настъпил гвоздей. Събудил се и превързал крака си. След като се осведомил за причината, приятелят му казал: “С право ни наричат глупаци. Защо ти е трябвало да спиш събут?”
* * *
В качеството си на човек, който не е успял да запомни дори и четвърт виц в живота си, аз, разбира се, изобщо не съм наясно защо ми се случва да представям сборник с вицове. Но то пък кой ли е наясно защо му се случва това, което му се случва. Нещата са ужасно неуместни, макар и релевантни. Знам, знам, така е, докато сме тук, неволни жертви на нелепи гравитации, няма измъкване, любими simplicissimus. Когато минаваш, рефренът винаги е “eat me in the space”. Ето че пак успях да не се изкажа адекватно. Извинявайте, извинявайте.
Из “Филогелос”[*]
ПЕДАНТИ
Един педант си поръчал сребърна лампа. Майсторът го попитал:
— Колко голяма да бъде лампата?
— Като за осем души.
***
Както си плувал, един педант за малко не се удавил. Заклел се, че няма да влезе във вода, преди да се научи да плува добре.
***
Някой се оплакал на лекар—педант:
— Докторе, когато се събуждам, половин час ми се вие свят и едва след това се свестявам.
— В такъв случай, събуждай се половин час по-късно.
***
Някой срещнал един педант и му казал:
— Драги педанте, видях те насън.
— Прости ми, бил съм зает и не съм те забелязал.
***
Един педант видял на улицата лекаря, който обикновено го лекувал, и понечил да се скрие. Запитан от приятеля си защо постъпва така, отговорил: “Доста отдавна не съм боледувал и ме е срам от доктора.”
***
На един педант с извадени сливици му било препоръчано да не говори. Педантът наредил на роба си да отговаря вместо него на хората, които го поздравявали на улицата, а после казвал на всеки от тях: “Не се обиждай, че вместо мен те поздравява робът ми. Това е, защото докторът ми препоръча да не говоря.”
***
Един педант учел магарето си да не яде, като не му давал храна. Когато магарето умряло от глад, педантът казал: “Голяма беда ме сполетя! Магарето ми тъкмо се научи да не яде, и взе, че умря.”
***
Един педант искал да провери как изглежда, когато спи. За целта застанал пред огледалото със затворени очи.
***
След като си купил къща, един педант се показал на прозореца и започнал да пита минувачите: “Отива ли ми къщата?”
***
Един педант сънувал, че е настъпил гвоздей. Събудил се и превързал крака си. След като се осведомил за причината, приятелят му казал: “С право ни наричат глупаци. Защо ти е трябвало да спиш събут?”
***
Един педант дълго време си търсел книгата и не я намирал. Докато хапвал марули, случайно се обърнал към единия ъгъл и видял там книгата си. По-късно негов приятел се оплакал, че е загубил плаща си. “Не се притеснявай — казал педантът, — ами си купи марули, започни да ги ядеш, погледни внимателно към ъгъла и ще откриеш плаща си.”
***
Един педант получил писмо от намиращ се в чужбина приятел, който го молел да му купи книги. Педантът не изпълнил молбата, а след като приятелят му се завърнал, казал: “Не съм получил писмото, в което ме молеше за книгите.”
***
Някой казал на един педант:
— Робът, който ми продаде, умря.
— Но как? Когато беше при мен, не е правил такива работи.
***
Един педант видял много врабчета, кацнали на едно дърво. Разклатил дървото и прострял дрехата си напред, за да поеме врабчетата.
***
Един педант пожелал да спи, обаче нямал възглавница и наредил на роба си да му подложи глинено гърне.
— Ама гърнето е твърдо! — възразил робът.
— Напълни го с пера тогава! — казал педантът.
***
Един педант срещнал свой приятел и му казал:
— Чух, че си умрял.
— Не виждаш ли, че съм жив? — отвърнал приятелят.
— Обаче човекът, който каза, че си умрял, е много по-благонадежден от теб.
***
Един педант влязъл в банята малко след като била отворена. Понеже не заварил вътре други хора, казал на роба си: “Доколкото виждам, банята не работи.”
***
Един педант се карал с баща си: “Не виждаш ли колко много си ме ощетил? Ако не беше се родил, наследник на дядо ми щях да бъда аз.”
***
По време на плаване се разразила силна буря. Робите на педанта започнали да се вайкат. “Няма защо да се вайкайте — казал педантът, — в завещанието си съм ви освободил от робство.”
***
Един педант бил болен. Споразумял се с лекаря да му плати, след като бъде излекуван. Макар че изгарял от треската, седнал да пие вино, и жена му го нахокала. “Да не би да искаш — казал педантът — да се излекувам и да се наложи да плащам на доктора, а?”
***
Куче ухапало един педант за палеца. Педантът отбелязал: “Ако беше захапало плаща ми, щеше да го е съдрало.”
***
Единият от двама братя близнаци умрял. Педант срещнал живия и го запитал: “Ти ли си умрял или брат ти?”
***
По време на корабокрушение един педант търсел дъсчица, за да напише завещанието си.
***
Един педант бил поканен на вечеря, но не докосвал храната. Някой от гостите го попитал:
— Защо не ядеш?
— Не искам да изглежда, че съм дошъл заради храната.
***
Един педант посетил болния си приятел и го попитал за здравето му. Понеже бил омаломощен от треската, приятелят не отговорил. На излизане вбесеният педант му казал: “Надявам се и аз да се разболея, та като дойдеш, да не ти говоря.”
***
Двама педанти се разхождали. Единият видял черна кокошка и казал: “Братко мой, сигурно петелът на тази кокошка е умрял.”
***
Педант, който си продавал къщата, разнасял камък за мостра.
***
През нощта един педант възседнал баба си. След като баща му го набил, педантът казал: “От толкова време яздиш майка ми, но нищо не съм ти сторил. Пък аз се качих върху твоята майка само веднъж и ти направо побесня!”
***
Един педант видял луната и попитал баща си дали и в другите градове си имат такива луни.
***
На тържествата по случай милениума от основаването на Рим един педант забелязал някакъв атлет да плаче заради поражението, което бил претърпял, и го утешил така: “Не се натъжавай, ти ще бъдеш победител на следващия милениум.”
***
Един педант си купил панталон. Понеже панталонът се оказал тесен, педантът го събул и си обезкосмил краката.
СРЕБРОЛЮБЦИ
Един сребролюбец написал завещание, в което определял за наследник себе си.
***
Запитан защо не яде друго освен маслини, един сребролюбец казал: “Външната част използвам за храна, костилката използвам за дърва, накрая избърсвам ръце в косата си, така че и от баня нямам нужда.”
ЖИТЕЛИ НА АБДЕРА
Един абдерянин тръгнал да се беси, но въжето му се скъсало и наранил главата си. Отишъл на лекар, превързал главата си, прибрал се и отново се обесил.
***
Абдерянин видял един евнух да разговаря с някаква жена и попитал дали му е съпруга. Отговорили му, че евнусите не могат да имат съпруги. Абдерянинът заключил: “А-ха, значи му е дъщеря.”
***
Абдерянин видял един разпънат на кръст бегач и казал: “Кълна се в боговете, този вече не тича, а лети.”
ЖИТЕЛИ НА СИДОН
Двама търговци от Сидон били на път. Единият се спрял, за да отиде по нужда. Спътникът му написал на милиарната колона: “Побързай, настигни ме!” — и продължил по пътя. След като прочел съобщението, първият добавил отдолу: “А ти почакай малко!”
***
Някой помолил един готвач от Сидон:
— Дай ми назаем един нож до Смирна!
— Нямам нож, който да стига чак до Смирна — отговорил готвачът.
ШЕГОБИЙЦИ
Бъбрив бръснар попитал един шегобиец:
— Как да те подстрижа?
— В мълчание — отвърнал шегобиецът.
***
Един шегобиец попитал сводника, който му предлагал чернокожа хетера:
“Каква е цената й за през нощта?”
ЖИТЕЛИ НА КИМА
Жител на Кима си купил крадени плащове и ги намазал с катран, за да не бъдат разпознати.
***
Жител на Кима минавал през една градина, възседнал магарето си. Видял над главата си натежал от зрели смокини клон и се хванал за него. Магарето избягало и човекът увиснал на клона. Когато градинарят го попитал защо виси така, кимеецът отговорил: “Паднах от магарето си.”
***
Някой попитал жител на Кима къде живее ораторът Драконтид. Кимеецът отговорил: “Тук съм сам. Ако искаш, пази ми работилницата, а аз ще ида да ти покажа.”
***
Жител на Кима продавал мед. Един минувач опитал меда и го похвалил. Кимеецът казал: “Нямаше да го продавам, ако една мишка не беше паднала в него.”
ГРУБИЯНИ
Някой отишъл при лекар–грубиян:
— Докторе, не мога нито да лежа, нито да стоя изправен, нито да седя.
— Не ти остава нищо друго, освен да се обесиш.
***
Астролог–грубиян разглеждал хороскопа на болно момче. След като обещал на майката, че детето ще живее още дълги години, поискал надницата си.
— Ела утре и ще ти я дам — казала майката.
— Ами ако момчето умре тази нощ? Ще загубя надницата си!
НЕКАДЪРНИЦИ
На връщане от чужбина един човек отишъл при некадърен гадател и го попитал за близките си.
— Всички са здрави, и най-вече баща ти.
— Но баща ми умря преди десет години!
— Така си мислиш, понеже не познаваш истинския си баща.
***
Некадърен астролог окайвал клиента си:
— Не ти е писано да имаш деца.
— Но аз имам цели седем!
— Тогава грижи се добре за тях.
СТРАХЛИВЦИ
Един страхлив боксьор си купил имот и заразпитвал местните жители дали наоколо се срещат мравки.
МЪРЗЕЛИВЦИ
Двама мързеливци легнали да спят. Някакъв крадец се промъкнал и свалил дрехите им от гвоздея. Единият мързеливец го усетил и казал на другия:
— Стани и тичай да настигнеш крадеца!
— Остави тая работа! Като се върне да вземе гвоздея, тогава ще го хванем.
ЗАВИСТНИЦИ
Завистлив хазяин забелязал, че наемателите са щастливи, и ги изгонил от дома си.
ЧРЕВОУГОДНИЦИ
Един чревоугодник омъжил дъщеря си за друг чревоугодник. Запитан какво ще й даде за зестра, отговорил: “Къща с прозорци, които гледат към хлебарницата.”
ПИЯНИЦИ
Докато се наливал в кръчмата, един пияница научил, че жена му е умряла, и казал: “Кръчмарю, налей от черното!”
***
Един пияница отворил кръчма и завързал мечка на входа.
ХОРА С ЛОШ ДЪХ
Един човек с лош дъх пожелал да умре от естествена смърт. Омотал се в дрехата си и раззинал уста.
***
Мъж с лош дъх постоянно целувал жена си и повтарял:
— Господарке моя, Херо моя, Афродито моя!
Жената извръщала лице и казвала:
— Зевсе мой, Зевсе мой! [‘o Zeus mu’ = ‘Зевсе мой’; ‘ozeus mu’ = ‘смръдльо мой’]
***
Млад трагически актьор бил обичан от две жени — едната със зловонен дъх, другата със зловонна кожа. Първата казала:
— Дай ми целувка!
Втората казала:
— Дай ми прегръдка!
Младежът се провикнал:
— Горко ми! Що да сторя, раздиран между две беди?
ЖЕНИ
Един младеж се обърнал към жена с разюздан нрав:
— Какво предпочиташ, скъпа? Закуска или секс?
— Каквото желаеш. Обаче няма хляб.
ЖЕНОМРАЗЦИ
Един женомразец погребвал мъртвата си съпруга. Някой го попитал:
— Кой е починал?
— Аз, понеже се отървах от тази — отвърнал женомразецът.
***
Един женомразец бил безнадеждно болен. Жена му казала:
— Ако се случи нещо с теб, ще се обеся.
— Моля те, направи ми тази услуга приживе.
Драгомира Вълчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар