А. Жалов
Пещерен клуб "Хеликтит", София
NEW FIND WRITTEN SOURCES FOR THE KARST AND CAVES IN THE HISTORICAL AND CONTEMPORARY BORDERS OF BULGARIA XVII-XIX CENTURY
Alexey Jalov
Speleo club "Heliktite", Sofia
Резюме
Работата допълва данните от вече публикуваната, от автора, статия “Пещерите в България. Писмени извори от периода XII-XIX век". Обнародвани са 35 новооткрити писмени извора за карста и пещерите в историческите и съвременните граници на България, публикувани в периода XVII-XIX век.
Abstract
The work expands the data, published already from the author in the article "The caves in Bulgaria. Written sources from the period XII-XIX cettury". The work presents 35 new found written sources about the karst and caves in the historical and contemporary borders of Bulgaria from the period XVII-XIX century.
KEY WORDS : history of speleology, written sources , karst, caves, Bulgaria.
През 1999 г., в работата ни “Пещерите в България.Писмени извори от периода XII-XIX век” публикувахме известните и откритите от нас нови извори за пещерите в България. В следващия период от време издирването на нови писмени извори отразяващи карстовото богатство на страната както и първите стъпки на спелеоложката дейност продължи. В резултат на работата ни в Научния архив на БАН и различни библиотеки ние успяхме да открием нови непознати за нас данни за различни карстови явления и в частност за пещерите, както и факти доказващи тезата, че проучването на пещерите у нас датира далеч по-рано от основаването на Пещерното дружество през 1929 г.
Настоящият труд, без да има претенциите за изчерпателност, има за цел да допълни и доизясни обрисуваната в предишната наша публикация картина, което надяваме се, ще спомогне за по-пълно и ясно разбиране на периода предшестващ организираното изследване на пещерите в България.
През XVII век е живял и работил и най-известния за времето си османски пътешественик Евлия Челеби. Многобройните му странствания са описани в оставените от него 10 тома ръкописни пътеписи. Те обаче получават популярност и пълно признание като исторически извори едва в края на XIX и началото на миналия век . През 1901 А. Шопов за първи път публикува превод на откъси от пътеписите на Челеби. По-късно, известният турколог Г. Д. Гаджанов прави превод на том ІІІ и V от пътеписите [Гаджанов,1909] под заглавието "Пътуване на Евлия Челеби през българските земи през средата на XVII век. Публикуваният превод представлява определен интерес за нас ,защото в него намираме най-ранното,за сега, описание на карстовия феномен - пулсиращ извор. Без всякакво съмнение в случая става дума за карстовия извор "Живата вода" край с.Боснек, което недвусмислено се потвърждава от разказа на Челеби за посещението му в планината Витоша:"Един стар юрук ни каза:,"Тук на една скала има една чешма, която се казва чешма на щастието . Идете там да си го опитате." В публикацията, под черта авторът на превода преразказва съдържанието на следващия текст:"Тук Евлия Челеби надълго и широко разправя, че тази чешма се състояла от една бистра и сладка вода, която течала от една гладка,лъскава,стръмна и висока до набесата скала. Който е пролял кръв или на млади години е извършил някой грях, като пасивен педераст, такъв човек щом посягал да пие вода, последната преставала да тече. Евлия сам бил свидетел, как няколко души успели да пият вода, а други не."
Значително обстоятелствено е съобщението за същия извор и близката до него едноименна пещера. То е публикувано едва през 1875 [Цанов, 1875], но за сметка на това съдържа значително по-богата информация, част от която се схожда с написаното от Евлия Челеби. Описанието има особен познавателен интерес, поради което ще си позволим да цитираме по-голямата част от него: " ... У Граовско, 6 часове далече от София, има едно планисто място, което наричат Сръбски Самоков [ по късно Попово - изселено във връзка с изграждането на язовир Студена б.а]. Там има една подземна дупка, която ще улезнеш и ще вървиш унътре със свещ. Тоя вървеж се продължава нещо 1/2 час, доде дойдеш до една чешма. Тая чешма за грешните преставала, а за праведните си течала... Една стара бабичка ми приказваше:"Ние пойдохме с наша позната другарка, за да идем на Сръбски Самоков. Влезвахме у пещерата, приближихме водата, която течеши. Другарката ни като приближи да се поомие, защото у пещерата е кално, изведнъж чешмата изгъгри и водата престана. Ние й рекохме да се оттръгне, защото е грехота, она се като оттръгна, чешмата пак протече, ние се омихме и пийнахме, а нашата другарка си остана кална. При чешмата има корито от камик изделяно, дето св.Богородица си е къпала Исуса Христа. Има горе на таваньо, също от камък, циците на Мати Божия и кой е праведен, над него капнува капка от тях. ... Има много отделения на подземни дупки. В една от тях ако влезне сляп человек, он прогледва, а окат ослепява. Една от тия дупки ходи чак у Самоков. Водата на чешмата, за която казах по-горе, се губи у една дупка. Казват, че са спущали шарена пръчица, която е излизала в Светата вода у Бояна." Цитирания текст не само, че описва добре известната ни пещера Живата вода край с.Боснек, но и илюстрира начинът, по който народа обожествява произхода на природните карстови явления.
Едва през 1972 г. у нас биват преведени [Димитров,1972]останалите части от пътеписите на Евлия Челеби. В от том VІІІ от пътеписите е отразено едно пътуване от Истанбул до Солун през 1667. Там автора описва планините северозападно от Серес и "една висока голяма скала, наречена Гердек-кая, в която има много стотици пещери".
Нов принос към разширяване на познанията за карста намираме в издадената през 1831 г. книга на Еспри Мари Кузиниери "Voayage dans la Macedonie, contenant des recherches sul l'histoire, geographie et les antiques de ce pays ", 1831, Paris. Авторът е консул на Франция в Солун през 1773 , 1783-1785 и 1786-1792 и като такъв прави множество пътуванията из Южна Македония [ Солунско, Серско, Драмско,Кавалско и около Воден] . В неговия труд ,между другото ,се дават сведения за красиви сталактитови пещери край Воден (сега Едеса , Гърция), и подробно се описва изворната пещера Панега [Маара] в полите на Боздаг, край гр. Драма. Описанието на Маара съдържа и емоционалния разказ на автора за проникването в нея.
Друг не по-малко интересен извор, който обаче отразява карстовият феномен "губене на повърхностни води" е пътеписа на руснакът Петър Агеев или монах Партений от 1839 г. чийто български превод е публикуван в [Кожухарова, 1986]. В абзаца, в който авторът описва пътуването си от с.Петлерик,Благоевградско към манастира Св.Йоан Предтеча, в околностите на гр.Серес намираме следния текст:"... Вървяхме вече в полите на стръмната планина през дефилето: надясно - дълбока пропаст, някъде долу бързо бяга голама река и водата ромони... След това слязохме в долината, където тече реката, и преминахме през каменен мост. Погледнахме под него-нито капка вода и много се учедихме защо е така. Отгоре се спуска много вода, а тук няма и капка. Къде отива тази вода? Много се чудихме на това. И пак тръгнахме надолу. Вече отдясно беше планината, а отляво суха долина. През целия път се питахме защо горе тече река, а долу е сухо." За съжаление, в пътеписа няма данни, въз основа на които да можем да локализираме точно наблюдаваното явления. Познавайки терена, можем да предположим, че губенето на вода в обхвата на някоя от планините Славянка, Черна гора или Змиица [сега на територията на Гърция].
Егор Южаков сътрудник на авторитетното руско списание "Съвременник", през 1860, публикува в негосвоя пътепис "Един месец в България" [Кожухарова, 1976], където подробно описва посещението си в един малък пещерен скит с дължина 5 сажена [1 сажен - 2,134 м. б.а] в хълма Бяла църква край гр.Кукуш [сега Килкис, Гърция}. Ето как Южаков описва част от видяното: "...Входът на пещерата е толкова малък и нисък, че трябваше да се прегънем. Как да е, влязохме със свещи в нея... Според преданието тук е живял някакъв пустинник още преди завладяването на страната от турците. Стените на пещерата са изографисани (вероятно пустинникът е бил живописец) с изображения на светиите в човешки ръст. Образите и надрисите бяха напълно озтрити. В пещерата ондясно, на половината от височината й, имаше ниша - там вероятно е била спалнята на пустинника..."
През следващата, 1868 друг френски изследовател O.Viquesnel публикува много интересно описание на планината Боздаг и хидрогеологията на карстовата система - губилище в пещерата Елешки (Елиски) дупки и изворната пещера Панега [Маара б.а.] край гр.Драма, сега в Гърция. [ Viquesnel, 1868]
През 1872, във вестник "Право" се появява следното кратко съобщение за с. Мусина [Анон.,1872]:"...В селото на едина край извира от една пещеря вода като река; до главата на извора има две воденици с три камъка...” Косвени данни за съществуването на същата пещера намираме и едно интересно предание публикувано във в. "Напредък" [Ив.П-в, 1875]. В броя от 15 март 1875 г. на същия вестник, където е поместено описание на гр.Пещера намираме следния пасаж"... от многобройните пещери, от които при други некои предания види ся и по това време да е добил своето название, начело стои едната от тях, наречена Лековитата вода, славена в каазата по целителността си и която ежегодно ся посещава от многобройните посетители."
От следващата 1876 година датират спомените на Й.Кършовски,един от участниците в ботевата чета, където той съобщава,че се е укривал в няколко пещери във Врачанския Балкан [Кършовски, 1876]. По същество този материал дава косвени данни за подземното богатство на врачанския район и подтиква към неговото изучаване.
Един от малкото извори отразяващи начинът, по-който тогавашните хора са влизали в пещерите са спомените на адютанта на княз А. Батемберт А. Молюсов [Молюсов, 1936]. Описвайки едно пътешествия в Балоградчишко авторът пише за " пещерата "Магура", в която влязохме със запалени факли, държейки се за една връв за да не се заблудим". През 1882 г., в Русе, се обнародват записките на йеромонах Пахомий Стоянов - игумен на Дряновския манастир "Св.Архангел Михаил" свързани със съдбата на четата на Бачо Киро през 1873 г., а и самия манастир. [Дюлгеров, 1882]. По-късно част от тях, са публикувани в [Георгиев, 1906] и други автори. Между другото, работата на Георгиев съдържа и интересна информация за намиращата край Дряновския манастир, водна пещера Андъка. Най-пълно от всички издадени материали на отец Пахомий е изданието от 2001 г. (Стоянов, 2001), което се основава на ръкописите на светия отец съхраняващи се в Държавния архив-Габрово [ф. 177 к]. Във всички изброени източници обаче, намираме полезна информация за пещери край Дряновския манастир [Момерените пещери, пещерата при Пролазът], които, за съжаление, все още не можем да идентифицираме.
С издадените през 1882 г. книги и статии се слага началото на цяла поредица от материали, в които намираме все повече и по-конкретна информация за пещери. През същата година основоположникът на българската геология проф. Г. Златарски описва карстовия терен край извора Златна Панега, като предполага "големи подземни хранилища[резервоари], които без съмнение се намират тук в земната кора". В своя труд той съобщава и за наличието на пещери край с Ъглен, Ловешко. [Златарски, 1884]. По-късно в друга негова публикация (Златарски1884 а) Златарски съобщава за Кайлъшката пещера и за Царева дупка край с. Петърница, Плевенско, а по-късно [Златарски,1886] и за наличието на много пещери край с. Карлуково. В последния материал конкретно се посочва Темната дупка [с фосилни находки от кон] и се коментира съществуването много пещери в района на карстовия извор Глава Панега.
Годината 1887 г. бележи едно от най-знаменателните събития от историята на българската спелеология. От тогава датира първата, за сега, известна карто-схема на българска пещера- Еменската при едноименното търновско село. Същата беше открита в Научния архив на БАН [ф 165 к, а.е 779] в бележника на К. Шкорпил, отразяваш пътуванията му в Търновско през посочената година. Като изключим липсата на какъвто и да е мащаб, схемата има всички други атрибути на карта - северна стрелка, азимути и измерени дължини на галериите. Успоредно с това, на отделен лист е направено кроки на местоположението на пещерата в контекста на каньона на р. Негованка, на което е нанесен и входа на пещерата Баба Чутурка.
През същата година в Русе излиза първото издание на “Записки по българските въстания” от З.Стоянов, където автора описва Острилската и Бенковската пещери в Тетевенския балкан и свързаните с тях исторически събития. [Стоянов,1887]
През същата година, в Чикаго Картър Харисън издава първият известен, за сега , американски пътепис, в който намираме данни за български пещери и скални манастири.[Шашко и др., 2001]. В него авторът описва "... скалисти урви, впечатляващи с техните зъбери, дълбоко прорязани от много пещери..." и предполага, че пещерите са издялани от човешка ръка. След внимателния прочит на интересуващия ни абзац от пътеписа можем да предположим, че описанието се отнася до множеството естествени пещери и скални църкви в Провадийското дефиле, през което минава железопътната линия Варна-Русе ,по която авторът е пътувал.
Една друга публикация от 1891 [С, 1891] разширява географията на познанията за българските пещери. В нея се съобщава, че "…на пределите между село Логодаш и Летница, в Лештанско [б.а. района около с. Лешко, Благоевградско] се намира една пещера. В пещерата се събират 1000 овци...”
В периода 1891- 1895 година известният български историк, етнограф и географ Васил Кънчов публикува в различни издания поредица от статии [Кънчов, 1891, 1893, 1894, 1894 а, 1895, 1895 а] отразяващи неговата изследователска дейност в тогавашните български земи и районите населени с етнически българи в състава на Османската империя. Публикуваните материали дават богата и изключително интересна информация за пещери край Разлог,Преспанското и Охридското езера, но и за пещерни църкви край Струга. Наред с това авторът съобщава посетените от него карстови райони и характерните за тях варовикови скали, губилища и извори. Така например в [Кънчов, 1891] авторът описва губилищата на водите на Голямото Преспанско езеро като изтъква предполагаемата подземна връзка между него и карстовия извор край манастира Св.Наум. Цитираната работа съдържа и местната легенда обясняваща това явление , което подчертава всестранните интереси на изследователя. В друга своя работа [Кънчов, 1894 ] авторът с голяма компетентността разкрива и движението на карстовите води в южните склонове на Али Ботуш [Славянка] и Боздаг край с. Зърнево [сега Като Неврокопион, Гърция ] като описва пещерните извори и губилища там, в това число и известната пещера извор Маара край гр. Драма. Цялостния принос на В.Кънчов към карстологията и проучването на пещерите не само у нас, а вече и на Балканите заслужава да бъде обект на отделна работа.
Друго интересно съобщение за карстови явления от този период намираме в [Иванов, 1896]. Публикацията съдържа информация за карстовия извор Топлица [Топлика] южно от с.Мусомища, Благоевградско, пещерите в хълма над него и религиозните практики свързани с тях. В края на 90 -те години на ХІХ век пещерите привличат вниманието и на геолога Г.Бончев. Свидетелства за това намираме в бележниците от научните командировки на Бончев [Научен архив на БАН, ф 75 к, а.е 214], съдържащи скици и геоложки описания на пещерите Яловица, Г. Желязна и Крумови порти край Шумен. Същевременно през 1899 Бончев провежда първите детайлно проучване и археологически разкопки в пещерата Топля, Г. Желязна резултатите, от които публикува през 1900 г. [Бончев, 1900]
Според нашите познания, освен кратките съобщения на Д. Александър, Крахтоглу и Шкорпил , пещерите по северния черноморски бряг на страната дълго време не са били обект на внимание от страна на други автори .За сметка на това края на XIX във Варна е издадена една изключително интересна книжка [Мумджиев, 1898] съдържаща неизвестна за времето си информация. В работата с изключителна точност е описан морския бряг и находящите се там множество пещери край с Калъч-кьой [Тюленово б.а]: “На много места скалистия бряг е издълбан от водата и навътре в него се откриват обширни пещери…” Разказът се допълва с информация за начина на образуването на пещерите и техните обитатели:” От безспирното атакуване на морските вълни (абразията б.а), по цялото протежение на брегът са се образували ония адски пещери, в които свободно си шетат цели стада кара-батаци, [Phalaarocorax corbo]- Гяволица - водна птица от родът на кормораните), дивия гълъб, делфини, тюлни, за които ни един наш учебник по зоология не е отбележил, че тия са се поселили и в Черно море… Нам се удаде да видим тюлен. Те могли да се видят само сутрен рано и то, ако се дойде с лодка и се навлезне вътре в пещерите, дето се виждало, как небрежно се излежават по плоските камъни и кърмили своите малки”. Авторът ,доктор по образование и учител по професия, добре е познавал природните науките за да може да обрисува образуването на големите калцитни друзи в крайморските скални откоси “… виждам сраснали в едно много калцитни кристали, дълги повече от една стъпка. Не са тъй прозрачни, но се намират и доста чисти. В изградените от вълните калцитни скали са се образували цели трапища, водата на които не пресъхма за дълго време след утихването на бурята. В именно тия трапчета постоянно се размива калцита и постоянно се образуват нови … "
През 1993 г. излезе от печат книгата на П. Г. Манджуков "Предвестници на Бурята". [Манджуков ,1993] Авторът, анархист по убеждение, описва живота си, част от който е преплетен с борбите за освобождението на Македония от Османското владичество.
В един от спомените на Манджуков, датиращ от лятото на 1899 г. се съдържа интересна информация, която има пряко отношение към разглежданите от нас проблеми. На първо място се дават сведения за наличието на много пещери в околностите на с.Гюреджик [сега Гранитис в Гърция]. Същевременно за пореден път намираме описания на карстовите феномени пещера-губилище, карстово блато, изворна пещера в южния склон на планината Али Ботуш [Славянка]. Значително по-важна обаче е обширната информация за карстовите явления в планината Боздаг. Авторът съобщава за множеството конусовидни ували по платовидните части на масива и за проникването на част от четниците в една красива и голяма пещера под т.н. връх Калъм Бургас. Може би най-интересната от гледна точка на историята на спелеологията информация от края на XIX век се съдържа в една анонимна дописка в сп.Светлина [Анон., 1899]. В него и отразена първата екскурзия на първото българско туристическо дружество "Алеко Константинов" на Черепишкия манастир. Между другото, участниците в екскурзията правят посещение и на "мъчната за изкачване "Шишманова дупка". По същество материал представлява и първото известно съобщение за организирано, масово посещение на българска пещера.
Периодът след Берлинския конгрес, респективно подписването на Берлинския договор през 1878 г. се характеризира с борбите за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия. През 1893 и по-късно през 1895 г. се създават Вътрешната македоно-одринска организация и Върховния македоно-одрински комитет, които оглавяват освободителните борби. В редица случаи, организираните чети са използвали пещерите за укритие или други цели, за което намираме сведения в архивните документи. Може би най-интересното от тях се отнася до пещерата Капе край Крушево [сега Ахладохорион, Гърция], където през 1898 г и от 30 януари до 6 февруари 1903 намират убежище четници начело с Г. Делчев, а и Я.Сандански и. Подробни описания за пещерата и свързаните с нея събития намираме в [Милетич, 1927], [Яворов, 1904, 1965 ]. Информация за наличието на пещери край с.Баница [сега Карие,Гърция] разположено в източния склон на планинския масив Шарлия [Ори Врондус] се съдържа и в спомените на С. Такев (Панайотов и др.1978). В друг спомен от периода на освободителните борби в Македония се съобщава за пещери на брега на Нивичкото (Преспанското) езеро свързани със събития по време на Илинденско - Преображенското въстание през 1903 [Милетич, 1926]. Обобщавайки, следва да подчертаем , че посочените архивни материали са полезен източник на информация за разпространението на пещерите в етническите граници на България в посочения период.
Внимателният прочит на публикуваните авторски материали показва, че в тях се съдържат многобройни описания на повърхностни карстови форми, поименни съобщения на множество пещери и карстови извори, детайлни описания за разпространението на окарстяващите се седиментни и метаморфни скали, които представляват една солидна основа за по-задълбочени изследвания на подземния карст. През проученият период отделни учени правят първи макар и плахи стъпки в спелеоложката дейност, които се характеризират с направата на карто-схеми на отделни пещери [Шкорпил, Бончев], провеждането на археологически разкопки [Бончев], геоложки описания на пещери [Бончев], палеонтоложки проучвания на пещера (Златарски), публикуването на етнографски материали свързани с карста и пещерите [Цанов, Иванов], масови туристически посещения на пещери [д-во “А.Константинов”-София]. Определено може да се каже, че в периода до края на XIX век се формират основите на целенасочената спелеоложка дейност у нас, на които по-късно,през 30-те години на ХХ век ще стъпят създателите и организаторите на Първото пещерно дружество в България.
ЛИТЕРАТУРА
Анон.(1899) Туристическа екскурзия.- сп.Светлина,9, №9,10,София,1899, с.12.
Анон.(1912) Годишен отчет на плевенския клон на Бълг. тур. д-во за 1911.-Български турист,год.XI,кн.4.
Анон. (1872) Описание на с.Мусина.- в.Право,7,№17,Цариград,3 юли 1872.
Бележник на К. Шкорпил от екскурзията му през 1887 ,Научен архив на БАН,ф165к, а.е 779, опис 1 л.
Бележник на Г. Бончев - командировки 1898-1899 ,Научен архив ва БАН ф 75 к, а.е 214, опис 1, л - пещерата Яловица, Г.Желязна, Ловешко.
Бележник на Г.Бончев - екскурзии 1899-1900 - пещерата Крумови порти, Шумен, Научен архив на БАН ф 75 к , а.е 214 опис 1, л л 97-103.
Гаджанов, Д. Г. (1909) Пътувания на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век., Периодическо списание на БКД,9-10,1909, с.704.
Георгиев, Й. (1906) Град Дряново и манастирът му "Св.Архангел"л- Периодическо списание на българското книжовно дружество в София, г.XVIII, кн.67. с.753-772.
Дюлгеров, И. (1882) Очерки и раскази за постраданието на Дряновскийт Манастир "Св.Архангел Михаил" в[ъв] време на въстанието през 1876.Изд.Игумен Отец Пахомий Стоянов.Русчук, 1882.56 с.
Евлия Челеби-Пътепис -Превод,съст.ред. Страшимир Димитров , ОФ,1972, С., с. 168.
Златарски, Г. (1884) Материали по геологията и минералогията на България IV. Геологически и палеотнологически бележки между Плевен и Троянския Балкан.- Периодическо списание, кн.X/1884 г. стр.52-60 .
Златарски, Г. (1884 a) Материали по геологията и минералогията на България III. Геологически профил от Орхание, през Абланица, около Драговица, Панега, Голяма Брестница, Дерманци до Плевен.- Периодическо списание, кн.VII/1884 г, стр.84-88 .
Златарски, Г. (1886) Материали по геологията и минералогията на България, Периодическо списание, кн.19-20, стр.16-62.
Ив.П-в(1875) Росаля и околността му.- в.Напредък,10,№49,Цариград,1875.
Иванов, А. (1896) Старовремски праздник в с.Ляски, Неврокопско".- в.Новини, 6, №68, 69, Цариград,1896.
Кожухарова, М (1986) Руски пътеписи за българските земи ХVІІ-ХІХ век, изд.ОФ, с.291, С.
Кожухарова, М.(1986) Руски пътеписи за българските земи ХVII-ХIХ в.-изд.Отечествен фронт, София, с.139
Кънчов, В. (1891) Битолско, Преспа и Охридско.- Сборник народни умотворения,наука и книжнина,кн.IV,с.47-52; 93-101
Кънчов, В. (1896) Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница.- Сборник народни умотворения,наука и книжнина,кн.ХІII,с.325-329.
Кънчов, В. (1894) Материали по географията и етнографията (Кичево и Пречиста).- Библиотека, кн.III, Пловдив, с.482.
Кънчов, В. (1894) Пътуване по долините на Струма-Места и Брегалница.-Сборник народни умотворения,наука и книжнина,кн.Х,с.237:247.
Кънчов, В. (1894) Пътуване по долините на Струма-Места и Брегалница.-Сборник народни умотворения,наука и книжнина,кн.ХI,с.261.
Кънчов, В. (1895) Материали по географията и етнографията (Руднишка околия).- Библиотека, кн.VI, Пловдив, с.499-504.
Кънчов, В. (1896) Пътуване по долините на Струма-Места и Брегалница.-Сборник народни умотворения,наука и книжнина,кн.ХII,с.443.
Кършовски, Й. (1876) Пътуване на българската чета през Дунава с парахода "Радецки" за България с предводител Христо Ботев войвода.Случката на 16 май1976 година,Плоещ.- Окръжен държавен архив-В.Търново, ф.53-к.
Мумджиев, Т.Ив.(1898) Катастрофата с “Метеора” и една екскурзия от Балчик до Калъч-кьой и назад.- Варна, Печатница Кънчо Николов, 1898.
Манджуков, П.(1993) Предвестници на бурята, ИК "Прозорец",София,с.214-231.
Милетич,Л.(1927) Материали по историята на македонското освободително движение кн.VII.София,1927, с.139-149.
Милетич,Л.(1926) Материали за историята на македонското освободително движение,кн.IV. София,1926, с.71.
Молюсов, А. (1936) България 1978-1883 - спомени, Военно издателски фонд,С.
Накев, С. (1903) За атентата при река Ангиста и гибелта на Гоце Делчев.- в: Гоце Делчев-спомени, документи материали, НИ,,С.1978.
"С" (1891) Дописка.- в. Новини, 1, №22, Цариград, 1891.
Стоянов, З. (1887) Записки по българските въстания,Русе,с.392-395;397, 409-410.
Стоянов, П. (2001) Записки кондика на Дряновския манастир "Св.Архангел Михаил", Изд.къща "Луна", Габрово, 2001.
Цанов, Н. (1875) Описание на селото Бояна.- сп.Читалище,5,№13,1875, с.613-615.
Цветкова, Б.(1975) Френски пътеписи за Балканите XV-XVII в. , НИ, С. с.375-376.
Шашко, Ф., Б. Гринберг, Р. Генов (2001) Американски пътеписи за България.- Изд."Планета3", с.166.
Шопов, А.(1907) Едно пътуване по Македония.- Пер.Спис.БКД. с.781 , 788-789.
Яворов, П. (1904) Гоце Делчев - биография.- Олчева книжарница,София.
Яворов, П. (1965) Съчинения в три тома,София, т.3, с.240-259.
Viquesnel, O.(1868
Няма коментари:
Публикуване на коментар