Животът е лабиринт,в който се сблъскваме с различни препядствия. Препятствията ни поставят изпитания или ни принуждават да правим жертви за да продължим пътя си напред.Много предизвикателства има в живота ни - един изпит,например,не е ли едно изпитание?Много писатели посвещават книгите си на предизвикателствата на съдбата.Най-яркия пример за това е едно от най-известните произведения на Даниел Дефо и героят му,способен да се справи с всяко едно предизвикателство на този свят,безспорно е Робинзон Крузо.

     Всичко,което ни се случва е трябвало да ни се случи,нищо не е случайно на този свят.Все пак никой не знае какво се очаква и какво ще му се случи,а няма нищо по-стряскащо от това да не ззнаеш какво ще стане с теб.Понякога съдбата ти се изпречва на пътя,а натеб така силно ти се иска това,което си си наумил да се случи.Тогава какво?Дали трябва да се примириш?Има два варианта:или да тръгнеш срещу съдбата си и да се изправиш пред всевъзможни предизвикателства,да рискуваш да сгрешиш и да загубиш в тази битка или да се оставиш и да чакаш,да видиш какво ще стане,но и при този случай е твърде възможно да сгрешиш,защотото може би това предизвикателство ти е било спуснато от съдбата,за да се бориш,да не се предаваш.Но как да разбереш кое е вярно ако сърцето ти е в абсолютен разрез с разума?Мисля,че сърцето би трябвало да надделее,но все пак винаги има едно "но"...Все пак има и едно успокоение,че ако сбъркаш след това ще си по-силен и по-мъдър.Струва си понякога да минеш през ада ако излезеш оттам поне малко по-силен.А не е ли именно Робинзон Крузо минал през ада?

     Животът го е пречупил,подиграл се е с него. С прекъсната младост, изхвърлен на самотен остров, единствен оцелял,откъснат от света,от хората,от всичко което е обичал или на което е държал,просто заради една прищявка на съдбата.Срещнал се с реалността,принуден да се радва на изворната вода,когато е свикнал да пие вино,да говори с котки и кучета,вместо с хора,да превърне куче в най-добрия си приятел,да си ушие дрехи,когато никога не е хващал игла,да открие в Библията утеха във време в което всички отричат религията Робинзон Крузо не престава да се бори с предизвикателствата на съдбата.Страшно е да не знаеш какво ти предстои,но си заслужава.След като мине всичко,ставаш много много по-силен и готов за още главоблъсканици.Това е живота - борба,борба и пак борба!

     Преди Робинзон Крузо да се озове на самотния островтой бил нормален човек като всички останали,но не знаел как да се справя с трудностите.Попадайки на острова,той научил какво всъщност е живота,с цената на много болка и страдание.Всеки сам трябва да осъзнае себе си преди да кара другите да го правят.Знаеш ли какъв си всъщност и не забравяш ли това,то можеш да продължиш по пътя без страх от миналото.

     Трудно е да се живее когато си сам,когато няма кой да те окуражи да продължиш напред,когато няма кой да ти покаже грешките,когато всичко е в твой ръце.

     Когато съдбата те притисне боли.Но когато съдбата те притисне,виждаш щастието в живота си.

     Никой не се е родил научен и на никого не му е било обещано сбъдване на мечтите.Точно затова смятам,че ние сме тези,които трябва да изградим съдбите си и да превърнем мечтите си в реалност.И най-важното - ние можем да го направим.Жив пример за това е Робинзон Крузо,който създава не какво да е,а нова цивилизация,нов свят.Това потвърждава идеята,че човек е творец на собствения си живот и много малко неща могат да му се опрат по пътя към целта,която преследва.

     Човекът е могъщо същество,което може да постигне много икато индивид,и като вид.Той просто не трябва да злоупотребява с моща,която притежава и да познава добре границите й.Ако тези условия бъдат изпълнени, то твърдението "Всичко е възможно.Невъзможното просто отнема повече време" е в сила за всекиго.