ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ Е В ПЛАЧЕВНО СЪСТОЯНИЕ

ДО: Националния институт по опазване на недвижимите културни ценности

КОПИЕ: САБ

КОПИЕ: ВЕСТНИК АРХ&АРТ

ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ Е В ПЛАЧЕВНО СЪСТОЯНИЕ*

Отворено писмо на арх. д-р Малвина Русева

Уважаеми колеги,

На 7 май, тази година БТА съобщи, че българският посланик в Париж г-жа Ирина Бокова, е обявила пред журналисти във Велико Търново най-новото предложение на България за включване в списъка на световното културно наследство на Археологическия комплекс „Долината на тракийските царе“ край град Казанлък. Според нея „предстои с участието на експерти от световната организация и български специалисти да бъде разработена цялостна концепция за съхраняването и експонирането на най-значимите археологически открития за цивилизацията на траките в Южна България.” Това изявление ми даде основание да видя състоянието на разкопаните в Долината на тракийските царе тракийски култови сгради строени преди 2500 години.

На 25 Юли 2009 посетих могилите Оструша, Голямата Косматка, Шушманец и Хелвеция, които са отворени за граждани както и Крън 2 (Сарафова могила), която е в процес на реставрация. Въпреки желанието ми да посетя други култови сгради разкопани в района на Казанлъшко – например Сашева могила, Славчова могила, Голямата Арсеналка, Могила на грифоните, Попова могила, Фъртунова могила, Кестелова могила и Рачева могила, не бях допусната до тях поради лошото състояние в което те се намират. След като видях „експонирането” на посетените от мен сгради, които са „отворени” за посетители си представих какво би трябвало да бъде състоянието на тези паметници на тракийската архитектура, до които няма достъп.

Защо се обръщам към вас? Защото административно, професионално и морално би трябвало вие да сте институциите, които защитават безценното архитектурно наследство по българските земи, а чрез списанията „Архитектура“ и „Арх&Арт“ алармират и изискват отговори за опазването на архитектурите паметници в България. Защото вие сте институциите, които биха подкрепили и контролирали реализацията на идеята за превръщането на Долината на тракийските владетели в експозиция на тракийската култова архитектура съхранена в оригиналния си вид вече 25 века.

Какво е състоянието на тракийските култови сгради, разкопани в района на т.н. Долина на тракийските царе, които посетих на 25.Юли 2009?

Оструша могила:

През април 1993 в южната периферия на Оструша могила край град Шипка е разкопана култова сграда с широчина 7м, дължина 14м и с неизяснена до сега функция. Тя се състои от шест помещения с различен план – кръгла камера, квадратна камера, две правоъгълни помещения и централна камера – саркофаг. Изградена е от големи добре обработенигранитни блокове свързани с железни скоби залети с олово.

Архитектурното решение на сградата за сега няма паралели в България и наБалканите. По-сериозното и архитектурно проучване би илюстрирало технологичните, инженерните и артистичните умения на тракийските майстори. Двуседмичните разкопки и акцентирането на българското и световното внимание единствено върху откритите стенописите, създава условия за поставяне в пълна забрава на архитектурата на паметника. Все още десетки специалисти трудно приемат факта, че стенописите са разположени в архитектура и са част от цялостната архитектурна композиция както на конкретния паметник, така и на неговата среда. Те не са самоцелни и извън контекста на архитектурното решение.

До Оструша могила е построен асфалтов път и паркинг за автобуси и леки коли. Има пазач, който е и „екскурзовод”, вероятно само за българи. След изграждането (1994) на т.н. „защитна сграда” и консервацията на стенописите върху тавана на саркофага паметникът е открит за посетители. Останалата част от сградата не може да се види и поради отсъствието на сериозни публикации и проучвания за нейната архитектура не може да се изясни предназначението и.

Сградата, която би могла да претендира за световен паметник реално не е достъпна. Посещението само на саркофага не дава представа за цялостното архитектурно решение.

Решението на т.н. „защитна сграда” не подлежи на коментар както и фургона на пазача – „екскурзовод” до нея.

Хелвеция

Сградата е разкопана през юли 1996. Състои се от широк коридор, преддверие и правоъгълна камера, в която са разположени ритуално легло и каменни пейки. Двукрила оцветена, каменна врата, отваряща се навътре води до централното помещение. Изградена е от добре обработени каменни блокове. Стените на помещенията са покрити с дебел слой мазилка, имитираща полигонален градеж. Има оформена фасада покрита с мазилка в която е имало мраморен прах и слюда .

От архитектурна гледна точка интерес представляват решението на украсата в интериора и скосяванията на фалшив свод в преддверието и камерата, каквито до сега не са открити в Тракия. Както за всички разкопани до сега култови сгради в района на Казанлък, така и за тази няма подробни публикации с анализи на архитектурата, оформянето на интериора и екстериора. Не е изяснено и мястото на тази сграда в развитието на тракийската култова архитектура.

Сградата в могилата Хелвеция не е достъпна за коли и автобуси. В близост до нея няма път или паркинг. Тясна пътека води до „защитната сграда” в която няма електричество, нито обяснителни табели. Пазачът – „екскурзовод” води посетителите до нея и осветява с фенерче интериора на сградата, от който нищо не се вижда. Въпросите не са желателни, още повече ако са конкретни или професионални. В централното помещение не са предприети цялостни консервационно реставрационни работи. В преддверието е започната частична консервация на фрагменти от стенната мазилка, но не е завършена. Култовата сграда и особено централното помещение са в лошо физическо състояние. Многоцветните мазилки са подкожушени, покрити с плесен и падат на пода на помещенията.

Решението на т.н. „защитна сграда” не подлежи на коментар .

Шушманец

Сградата разкопана през август 1996 в южната периферия на високата 20м могила край град Шипка. Състои се от четириъгълно в план преддверие и кръгла в план камера. Преддверието е покрито с фалшив свод, а камера с фалшив, кошеровиден купол. По надлъжната ос на сградата в началото на преддверието е изградена монолитна колона, В геометричния център на кръглата камера, по надлъжната ос на сградата и в ос с външната колона се издига втора монолитна колона. Има впечатляваща фасада, която е била покрита с мазилка, в която е имало мраморен прах и слюда.

За сега двете колони изградени в преддверието и кръглата камера на сградата, разположени по надлъжната и ос, както и интериорното решение на кръглото помещение нямат паралели в тракийската култова архитектура строена в периода 5 – 4 в. пр.н.е.

Състоянието на сградата в могилата Шушманец не се различава от това на сградата в могилата Хелвеция. Паметникът не е достъпен за коли и автобуси. В близост до него няма път или паркинг. Тясна пътека води до „защитната сграда” в която няма електричество, и обяснителни табели. Същият пазач – „екскурзовод” от Оструша и Хелвеция води посетителите до нея и осветява с фенерче уникалния интериор на сградата. И тук професионални и непрофесионални въпроси са нежелателни. Самата култова сграда е в ужасно състояние. Отсъствието на светлина не дава възможност да се види добре интериорът на сградата, който има изключителна архитектурна стойност. Не са предприети сериозни консервационно реставрационни работи и мазилките върху стените и колоните направени с мраморен прах и слюда безвъзвратно изчезват. Местният гранит, от който е изградена култовата сграда започва да се рони, което във времето може да доведе до разрушаване на оригинала.

Решението и на тази т.н. „защитна сграда” не подлежи на коментар.

Крън 2 (Сарафова могила)

Сградата в Сарафова могила край с. Крън е разкопана през септември 1995. Състои се от киридор и две правоъгълни помещения, изградени от тухли. Стените им са покрити с щукатура и хоризонтални пояси в бяло, черно, червено, оранжево, жълто. Еднокрила каменна врата води към централната камера. Датирана е в IV в. пр.н.е.

На територията на Казанлъшко са били разкопани множество култови сгради изградени от тухла, но до сега са съхранени само две – в Мъглиж, която е недостъпна и тази разкопана в Сарафова могила, край Крън. Изграденият от тухла фалшив свод както и изцяло съхраненото оцветяване на интериора представляват етап в развитието на тракийската архитектура, който имаме възможност да изучим на място, а не по описания, какъвто е случаят с другите разкопани тухлени култови сгради.

Състоянието на сградата в Сарафова могила е аналогично на това на другите сгради споменати по-горе . Има частично изграден асфалтов път, който не стига до самата могила. Пред или в „защитната сграда” няма обяснителни табели. Няма прокарано електричество. Предприети са частични консервационно – реставрационни работи за укрепване на цветната мазилка в коридора. Многоцветната украса в другите две помещения е покрита с плесен , която разрушава живописния слой За тях за сега не се предвиждат никакви укрепителни или консервационни работи, което може да доведе до унищожаването им.

Голямата Косматка

Разкопаната през октомври 2004  сграда е една от най-големите култови сгради разкрити до сега в Тракия. Състои се от дълъг дромос и три помещения, едното от които е с кръгъл план. Дромосът и първите две помещения са изградени от местен гранит, а последното помещение – саркофаг е изсечено в скален къс. Монументалната фасада е най-голямата по размери от разкопаните до сега в Тракия.

За сега това е най-голямата по размери и брой на помещенията тракийска култова сграда разкопана у нас. Архитектурата на паметника поставя редица въпроси, които до сега не са решени, поради недовършеност на цялостното проучване. Няма подробни архитектурни заснемания, придружени с разрези и конструктивни анализи. Няма подробна и професионална публикация за състоянието в което е намерен паметника и описание на етапите през, които са минали специалистите при опитите за нейното „реставриране” и „експониране”.

До защитната сграда има път, паркинг и специалист екскурзовод.

Защитната сграда построена в периферията на могилата над култовата сграда е единственото по-добре изглеждащо защитно покритие в района на Казанлък. Въпреки това за оригиналния паметник е направено сравнително малко. Срутващия се дромос е укрепен с метална конструкция и стъклени прегради, които не дават възможност той да бъде видян добре , както и допълнително изследван и документиран.

Вентилацията на сградата се осъществява с грозни метални тръби минаващи по нейната дължина.

Би могло по-подробно да се опишат пораженията, които т.н. „намеса” е нанесла на оригиналните, но целта на настоящето изложение е да обърне внимание на вашите институции за състоянието в което се намират „защитените” сгради и още повече незащитените, които след разкопаването им са били затворени, затрупани или просто оставени на иманярите и атмосферните влияния, за да ги довършат. Разбирам, че унищожената архитектура, може да скрие некадърното проучване, но заедно с това се унищожават завинаги знанията и уменията на тракийските майстори, използваните от тях технологии и начини на строеж, които са част от тракийската материална и духовна култура.

Същевременно в публичното пространство се лансира идеята за „експонирането” на Севтополис в чашата на язовир „Копринка”. Считам, че за нея би трябвало да се мисли едва след експонирането и социализирането на тракийското архитектурно наследство в района на Казанлък, което може да бъде основа за развитие на значителен любителски, образователен и професионален  туризъм. Освен изключителна научна стойност, култовите сгради разкопани на териториите на Шипка, Шейново, Крън и Казанлък илюстрират артистичните и технологични умения на един народ, чиято духовна култура и днес е част от нашето национално наследство.

Както българския, така и чуждия специалист или културен турист посетил споменатите по-горе култови сгради, разбира, че грижите за цялостно изследване, опазване, възстановяване, експониране и публикуване на запазената архитектура не са от първостепенно значение за българската наука, култура държавна политика. Искрено се надявам, че вашите институции ще намерят време и средства, за да посетят като професионалисти всички разкопани до сега култови сгради в района на Казанлък и ще направят своите изводи за действителното състояние на архитектурните паметниците от тракийската епоха.

10.08. 2009.                                      С уважение: арх. Малвина Русева

* Заглавието е на сп. „Будител” Текстът и снимките са ни любезно предоставени от автора.

Бележка на редакцията на сп. „Будител”

Редколегията на сп. „Будител” изцяло подкрепя ясната и професионално издържана оценка направена от арх. д-р Малвина Русева. Ще си позволим към обектите посочени в писмото да добавим и гробницата в „Жаба могила” при гр. Стрелча. Повече от трийсет години след откриването й през 1976 г. от д-р Г. Китов тя е в изключително занемарено състояние. За това списание „Будител” алармира през 2006 г., но резултатът беше единствено почистването на тревата и храстите около нея по повод посещението на президента Георги Първанов.

Редколегията на сп. „Будител” си позволява към адресатите на това писмо да добави новото ръководство на Министерството на културата в лицето на министър Вежди Рашидов и зам. министър д-р Тодор Чобанов.

Това писмо трябва да бъде прочетено и от кмета на община Казанлък г-н Стефан Дамянов и директора на историческия музей д-р Косьо Зарев. Нека в Дните на тракийската култура от 01 до 06 септември 2009 г., когато за пореден път ще бъде връчена и наградата „Проф. Александър Фол” , да се замислят какъв е техният принос за това състояние на Долината на тракийските царе.