Лев Толстой е известен и като сложна и парадоксална личност, заради неговите религиозно- моралистични и аскетични възгледи, които възприема през 80-те години на 19 век и които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор. В последните години от живота си Толстой, изхождайки от буквалното тълкуване на религиозното учение на Исус Христос, най-вече на Проповедта на планината, става ревностен християнски анархист и анархопацифист. Неговите идеи за ненасилствена съпротива, изразени в книги като „Царството Божие е вътре във вас“, оказват силно влияние върху по-късните водачи на движението за ненасилие, като Махатма Ганди[3] и Мартин Лутър Кинг.[4] Последователите на религиозните възгледи на Толстой се наричат толстоисти.
Произход и ранни години
Лев Толстой произлиза от руския благороднически род Толстой, легендарен основоположник на който е немецът Индрис, заселил се в Чернигов през 1353 година. Неговият предшественик Пьотър Толстой става приближен на цар Петър I и се издига до поста ръководител на Тайната канцелария. Николай Толстой, бащата на писателя, е офицер, участвал в Наполеоновите войни. След напускането на армията натрупва дългове от хазарт и е принуден да заеме чиновническа длъжност. За да подобри материалното си положение, Николай Толстой се жени за Мария Волконска от княжеската фамилия Волконски, която извежда родословието си от киевския княз от 11 век Ярослав Мъдри.
Лев Толстой е роден на 9 септември (28 август стар стил) 1828 година в Ясная Поляна, наследствено имение на майка му в Тулска губерния. Той е четвъртото дете в семейството след трима по-големи братя – Николай (1823-1860), Сергей (1826-1904) и Дмитрий (1827-1856). През 1830 година се ражда сестра му Мария (1830-1912), а майка му умира и с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска.
През 1837 година семейството се премества в Москва, където най-големият син Николай започва да се готви за постъпване в университета. Внезапната смърт на бащата през същата година поставя семейството в затруднено материално положение и Ерголска с по-малките деца се връща в Ясная Поляна, където за децата се грижи леля им по бащина линия графиня Александра Остен-Сакен, определена за тяхна настойница.
През 1840 година графиня Остен-Сакен също умира и децата се преместват в Казан при новата си настойница Пелагия Юшкова, сестра на баща им. В Казан домът на Юшкови е един от центровете на местния светски живот, но срамежливият и с ниско самочувствие Лев Толстой трудно се вписва в него. Първоначалното си образование той получава от частни учители, като немеца Реселман и французина Сен Тома.
През 1843 година, петнадесетгодишен, Лев Толстой се записва в Казанския университет, за да се подготви за кандидатстване в редовния курс на университета по арабска и турска филология, единственият в страната по това време. Започва редовното си обучение, показвайки на приемните изпити отлични резултати по „турско-татарски език“. Поради конфликт на семейството му с преподавателя по руска история и немски език, в края на първата година той е принуден да се премести в юридическия факултет. Макар че проявява известен интерес към работата на своя преподавател по право Дмитрий Мейер, през 1847 година Толстой изоставя образованието си преди да завърши третата година в университета.
Последни години
След духовното си възкресение през 1880 г. Лев Толстой прави два неуспешни опита да напусне Ясна поляна – през 1884 и 1897 г. През 1884 г. смята да замине за Америка, а през 1897 г. – във Финландия. Толстой напуска Ясна поляна през 1910 г., за да живее в обикновено руско село, в обикновена селска къща. Това си намерение той споделя с руския селянин - толстоист Михаил Новиков от с. Боровково, Тулска област. Седмица преди бягството си му пише и писмо, в което го моли да му осигури селска къща. Но М. Новиков не отговаря веднага на писмото и Толстой получава отговора му вече в Астапово.
Религиозните възгледи на Толстой коренно променят начина му на живот и поведение. Той се отказва от собствеността и авторските си права, работи физически труд, отрича експлоатацията, насилието и суеверието на държавата и църквата. Намира единомишленици сред сектантите-духобори, обикновените руски селяни, дворяните, занаятчиите и студентите. Семейството на Толстой и бившата му дворянска среда не приемат новите му възгледи и поведение. Толстой се чувства сам и не на мястото си в имението си в Ясна поляна. Единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества – милосърдие, жертвоготовност, доброта, които Толстой нарича “любов”.
Има един човек, макар и изгонен от Русия заради пропаганда на новите идеи на Толстой, който е моралната му опора - това е Владимир Григориевич Чертков. Десет години Чертков живее в Англия и получава от Толстой близо 1000 писма. През 1907 г. му е разрешено да се върне в Русия. Той купува земя в съседното на Ясна поляна село Телятинки от дъщерята на Толстой – Александра, която единствена от семейството споделя религиозните възгледи на баща си. Там построява голям дом и стопански сгради, които са отворени за всеки нуждаещ се и за толстоистите. Но тази близост и всекидневното посещение на Толстой в Телятинки не са одобрявани от семейството на Толстой и най-вече от съпругата му София Андреевна. Тя, заедно със съседката си - помещица Звегинцева, прави оплакване в полицията и Чертков получава забрана да живее в Тулска област. В.Г. Чертков се заселва в имението Крекшино до Москва. Там през 1909 г. му гостува Толстой и пише завещанието си, в което предоставя авторските права върху литературното и религиозното си творчество на цялото човечество, като желае Чертков да събере, подреди и издаде цялото му творчество. В началото на 1910 г. Чертков получава разрешение да се върне в Телятинки.
За Толстой започва най-кошмарната, последна година от живота му. Цялото семейство – осем деца, вече пълнолетни и със семейства, и жена му желаят да получат правата над творчеството му. Те подозират, че верен на религиозните си възгледи, Толстой ще ги лиши от тези права и ще предостави творбите си безвъзмездно на всички хора. Самото завещание на Толстой се оказва незаконосъобразно според действащия в Русия закон, тъй като няма посочено поименно лице. Налага се тайно в гората до Ясна поляна Толстой да пише ново завещание, в което посочва дъщеря си Александра за наследник на авторските му права и Чертков - за издател на съчиненията му. Прилага и обяснителна записка, в която пояснява защо постъпва по този начин и утвърждава волята си, че творчеството му принадлежи на цялото човечество безвъзмездно. Съпругата му София го следва неотлъчно, заплашва със самоубийство, ако се среща с Чертков, проверява и рови за завещанието непрекъснато. Синовете му грубо изискват да се откаже от “лудостта си” и да остави правата на семейството си. Атмосферата в дома му е непоносима. Вечерта на 27.10.1910 г., на 82 г., Лев Толстой не издържа и тайно напуска Ясна поляна. Придружава го личният му лекар Д. Маковицки. За бягството знае единствено дъщеря му Александра, която трябва да дойде при него в Шамординския женски манастир, където е сестрата на Толстой. Той отива там при сестра си Мария и дори си наема къща в селото до манастира. Но пристига Александра и го уведомява за реакцията на жена му – хвърлила се в езерото рано сутринта, след като узнава за бягството му. Спасена е от младия секретар на Толстой – В. Булгаков. Толстой решава да напусне и сестра си, и заедно с лекаря и дъщеря си заминава на юг – в Кавказ. Купени са билети за Ростов на Дон. Но във влака Толстой се разболява от пневмония и слиза на гара Астапово. Там след седмица боледуване умира на 07.11.1910 г. До него са Алесксандра и Чертков. Съпругата му не е допусната, както и православен свещеник. Толстой завещава да бъде погребан под вековни дъбове край Ясна поляна, без церемония, без кръст и име на гроба. Това е изпълнено, но през 1912 г. София Андреевна все пак заплаща на свещеник и той извършва православно опело на гроба,въпреки забраната на светия Синод на РПЦ.
Много са спекулациите с религиозните идеи на Толстой и целта на бягството му. Алексндра Толстая пише в спомените си, че са решили да отидат в България. Петър Дънов пише, че Толстой се е запътил за България да му се поклони. Създателите на музея в с.Ясна поляна, Бургаско пишат, че целта е била комуната в селото. Дори да са решили да пътуват за България, това е решение на лекаря и Александра – така пише в спомените си племенницата на Толстой Елисавета Валерианова, която е била на гости при майка си и е свидетел на пристигането и разговорите на Толстой с майка ѝ в манастира. Според нея думите на Толстой са били “При никакви познати, в никаква колония, а в някое обикновено руско село желае да живее и умре.” И това е най-логично и истинно, като се имат предвид религиозните възгледи и поведение на Толсой. Колкото до твърдението на Дънов и на вчерашните и днешните му последователи, едно е ясно – никога и никъде Толстой не пише и не произнася името на Дънов, същото важи и за най-близкото му обкръжение – Д. Маковицки, П. Бирюков, В. Чертков, В. Булгаков, Ал. Толстая. Толстой спира до разума и морала – повече не му е нужно. Няма и отрича всичко, което не е в рамките на разума и затова всяка теософия, езотерични и тям подобни религиозни учения са му чужди.
Толстой дава истински християнски пример – отказ от богатство, титла и авторски права, изкарване на хляба с личен физически труд. Това правят и толстоистите и ред религиозни секти след революцията през 1917 г. в Русия и полагат основите на практичен религиозен комунизъм, подкрепяни от секретаря на Ленин, религиозният експерт Вл. Бонч-Бруевич, но след смъртта на Ленин проектът за религиозен комунизъм е забранен и унищожен от Троцки и Сталин.
Духовното и нравствено рождение на Толстой се извършва през 1880 г. Той реформира теоретично християнството, като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса, Толстой отрича догматите и каноните. Той утвърждава християнската нравственост, изразена в планинската проповед на човека Христос (Матей, гл. 5), която е лично дело за всеки индивид, тук и сега, и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това Лев Толстой е отлъчен от руската православна църква през 1901 г. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.
Създател е на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото чрез насилие. На 82 години напуща имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Напуща също и паразитния живот в имението, за да живее в обикновено руско село, макар придружителите му - Александра Толстая и д-р Д. Маковицки да са му предлагали емиграция в България или включване в толстоистка колония в Кавказ. Но не успява, умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.
В началото на 20-ти век група млади интелигенти от всички краища на България създават толстоистка колония в село Алан Кайряк (Бургаско), поддържаща кореспонденция с Лев Николаевич Толстой. Комуната е имала силно присъствие в живота на селото и така то е наречено Ясна поляна, получавайки името на родното място на писателя. Издават списание „Възраждане“ (1907-1935), в което публикуват 11 ръкописа на Толстой, религиозно-философска литература за разумен човешки и обществен живот, сведения за толстоизма в България и света. За изданието Толстой казва: „Това е единственото списание в света, проповядващо напълно нашите идеи“.
От 1944 г. до 2008 г. в България са издавани само художествените му произведения. Религиозните му книги са забранени до 1989 г. Тяхното първо издание е през 2008 г., когато се навършват 180 години от рождението му. Юбилейната 2010 г., когато се навършват 100 г. от смъртта на Лев Толстой, е отбелязана подобаващо единствено в гр. Варна със седмична изложба на религиозно-социалните произведения на Толстой и съвременни изследвания за тях, като изложбата е закрита с дискусия за толстоизма.
Начало на литературна дейност и служба в армията
След като напуска университета, през пролетта на 1847 година Толстой се установява в Ясная Поляна. Животът му през този период до известна степен е отразен в по-късния разказ „Утрото на помешчика“. Той изучава самостоятелно английски език, музика и право. През 1849 година открива училище за своите крепостни селяни, където преподава един от тях, но понякога и самият Толстой провежда занятия.[5]
През февруари 1849 година Лев Толстой заминава за Санкт Петербург, където прекарва голяма част от времето си с чичото на бъдещата си съпруга К. А. Иславин. През пролетта полага изпити по право, но след като взима два от тях се отказва да се явява на последния и се връща на село.[6] По-късно често посещава Москва, където увлечението му по хазартасе отразява зле на финансите му.
През този период Толстой силно се интересува от музика, като самият той добре свири напиано, а любими негови композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел иФредерик Шопен. В края на 40-те години, съвместно със свой познат, той композира валс, който е записан в началото на 20 век от Сергей Танеев и е единствената музикална композиция на Толстой. По това време Толстой започва и първите си сериозни литературни занимания. През зимата на 1850-1851 година започва да пише повестта „Детство“, а през март - „Историята на вчерашния ден“.
През 1851 година в Ясная Поляна пристига по-големият брат на Лев Толстой Николай, който служи в армията в Кавказ. Той предлага на по-малкия си брат да постъпи на военна служба. Лев Толстой първоначално отказва, но значителни загуби на хазарт го принуждават да замине за Кавказ, за да ограничи разходите си. Той решава все пак да постъпи в армията, но назначението му се забавя по бюрократични причини и той прекарва 5 месеца вПятигорск, като се занимава главно с лов. През есента, след като полага изпити в Тифлис, Толстой е назначен за юнкер в артилерийска батарея, разположена в Старогладов, казашка станица на брега на Терек в днешната Чеченска република. През следващите години той участва в продължителната Кавказка война.
В Старогладов Лев Толстой продължава работата си върху „Детство“ и през 1852 година изпраща повестта в редакцията на петербургското списание „Современник“. Николай Некрасов, редактор на списанието, оценява високо повестта и тя е публикувана на 18 септември. „Детство“, подписана само с инициалите Л. Н., е високо оценена от критиката, като авторът веднага е причислен към новото поколение популярни автори, включващо известните вече Иван Тургенев, Иван Гончаров, Александър Островски.
След започването на Кримската война в края на 1853 година Толстой е прехвърлен наБалканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада наСилистра. От ноември 1854 до септември 1855 година е в обсадения от съюзницитеСевастопол, където известно време командва батарея. По това време пише разказа „Севастопол през декември 1854 г.“ („Севастополь в декабре 1854 г.“), който е публикуван в „Современник“ и прави силно впечатление на широката публика, включително на император Александър II. За службата си в Севастопол Толстой е награден с орден „Света Ана“.
С известността си в светските кръгове и с репутацията си на смел офицер Толстой има възможност за успешна кариера в армията, но скоро я пропилява, като пише няколко сатирични песни. Една от тях, придобила голяма популярност, е посветена на неуспешна военна операция в Крим в края на август 1855 година и засяга много влиятелни генерали, като Толстой трябва да дава обяснения пред помощник-началника на щаба. След падането на Севастопол Толстой е изпратен като куриер в Санкт Петербург, където завършва разказите „Севастопол през май 1855 г.“ („Севастополь в мае 1855 г.“) и „Севастопол през август 1855 г.“ („Севастополь в августе 1855 г.“), публикувани вече с пълното име на автора. Поредицата „Севастополски разкази“ окончателно утвърждават литературната репутация на Толстой и през ноември 1856 година той окончателно напуска военната служба.
Литературни произведения
- Детство
- Юношество
- Младост
- Възкресение
- Казаци
- Утрото на помешчика
- Изповед
- Смъртта на Иван Илич
- Кавказки пленник
- Севастополски разкази
- Кройцерова соната
- Отец Сергий
| Лев Толстой | |
| (Лев Никола̀евич Толсто̀й) | |
_-_Portrait_of_Leo_Tolstoy_(1887).jpg) | |
| Портрет на Лев Толстой от Иля Репин(1887) | |
| Роден: | 9 септември 1828 г. |
| Ясная Поляна, Русия | |
| Починал: | 20 ноември 1910 г. (на 82 г.) |
| Астапово, Русия | |
| Професия: | писател, публицист |
| Подпис: |  |
Семейство: | |
| Деца: | Сергей (1863—1947) Татяна (1864—1950) Иля (1866-1933) Лев (1869—1945) Мария (1871—1906) Петър (1872—1873) Николай (1874—1875) Варвара (1875—1875) Андрей (1877—1916) Михаил (1879—1944) Алексей (1881—1886) Александра (1884—1979) Иван (1888—1895) |
| Жанр(ове): | роман, повест, есе |
| Движения и стилове: | реализъм |
| Повлиян от: | Аристотел, Жан-Жак Русо, Хариет Бичър Стоу, Лорънс Стърн,Чарлс Дикенс, Николай Гогол, Александър Пушкин |
| Повлиял: | Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг, Вирджиния Улф, Орхан Памук |
Бележки
- ↑ ((en)) Is Tolstoy the greatest writer of all time?. // The Guardian. The Guardian, 6 януари.
- ↑ ((en)) Blaisdell, Bob. Sophia Tolstoy: A Biography. // csmonitor.com. The Christian Science Monitor, 2010. Посетен на 17 юли 2011.
- ↑ ((en)) Hellman, Martin E. Resist Not Evil. // stanford.edu. Stanford University, 1994. Посетен на 17 юли 2011.
- ↑ ((en)) King, Jr., Martin Luther и др. The Papers of Martin Luther King, Jr., Volume V: Threshold of a New Decade, January 1959 – December 1960. University of California Press, 2005. ISBN 0520242394. с. 269.
- ↑ ((ru)) Никитина, Н. А. Повседневная жизнь Льва Толстого в Ясной поляне. Молодая гвардия, 2007. ISBN 978–5–235–02979–8.
- ↑ ((ru)) Шкловский, В. Лев Толстой. Молодая гвардия, 1963.
Още:
- ((bg)) Венцеслав Константинов: „Толстой през погледа на Ярослав Ивашкевич“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- ((ru)) Произведения на Лев Толстой
- ((ru)) 90 т. събрани съчинения на Лев Толстой
- ((bg)) Йордан Йорданов, „Толстоизмът — божествената същност на човека“(сборник), Варна 2008 г. (Съдържа религиозни съчинения на Толстой и история на толстоизма в Русия и в България.)
- ((en)) Филми по произведения на Лев Толстой
- ((bg)) Статия за биографичния роман „Последната гара“
- ((en)) Филм по биографичния роман „Последната гара“
