СМЪРТТА НА ЕРМАК

Кондратий Рилеев

превод: Димитър Горсов

СМЪРТТА НА ЕРМАК

Ревяла буря, дъжд шумял,
сред мрака мълнии летели,
и непресекващ гръм ехял,
и вихри в дебрите свистели.
След дни на слава и печал,
в земя сурова и обичана,
Ермак покрай Иртиш седял
и тънел в мисли непривични….

Другарите му по съдба,
по битки зли и гръмка слава,
пред ек на утринни тръба,
безгрижно спели край дъбравата.
„ Почивайте - си казвал той-
момци под бурята ревяща,
гласът ми утре пак на бой
ще ви зове - за смърт и щастие…

Покой ви трябва!… Сладък сън
на храбреците сили дава,
мечти за подвиг пали вдън
душата, и я озарява…
Живота който е пилял,
чрез обир злато да добива,
нима тук би изпитал жал
за святата Рус щом загива?

Със своя и със вража кръв
измили всички престъпления,
ще ни даде сред бойна стръв
Родината благословение….
Нима пред страх от смърт ще спрем?
По свой път вярно сме поели -
Сибир на царя щом дадем,
достойно значи сме живели.”

Ала съдбовният му дял
до него вече бил приседнал,
и с кротка, уморена жал,
в героя с тих плач се загледал…
Ревяла буря, дъжд шумял,
сред мрака мълнии летели
и непрестанен гръм ехтял,
и вихри в дебрите свистели…

Кипял Иртиш в задъхан бяг,
цял в пяна, с рев водите лашкал,
и бясно в каменния бряг
разбивал лодките казашки.
Но сладко в тежкия си сън
лежала в шатрите дружината.
И само гибелта навън
с Кучум не спяла в мрака стинещ.

От страх пред утрешния бой
Кучум, като крадец коварен,
по таен път, с бойци безброй,
с обсада храбростта предварил.
Под вражи мечове в нощта
сред сън казашката рат гинала…
Вилняла яростно смъртта,
без в бой да вдигне меч дружината…

Ермак, изтръгнат от съня,
смъртта безцелна да превари,
слетял към първата вълна…
Но там - ни лодки, ни другари!…
Иртиш кипял с невиждан бяс,
Ермак, без дъх, напрягал сили,
но в струите, с громяща власт,
мощта и дързостта унивали…

Уж виждал лодки край брега…
Ала съдбата се отвърнала
и мигом страшната река
героя с грозен рев погълнала.
Навярно той и гибелта
сред този ад би надпреварил,
ако не беше тежестта
на ризницата - дар от Царя.

Пак вила буря… Но сред път
луна под облак заблестяла
и бронята му, и трупът
с потаен блясък засияли…
И още дълго дъжд валял,
и още мълнии блестели,
и гръм далеч-далеч ехтял,
и вихри в дебрите свистели….

1821

—————————–

Бележка:

- Ермак Тимофеевич Аленин (Атаман Ермак) (1530-06.08.1585). Ермак Тимофеевич е казашки атаман, завоевател на Сибир. Загива през 1585 г. при устието на река Вагай, приток на Иртиш, но усвояването на Сибир от руснаците не спира. През 1586 казаци и стрелци основали в Сибир първия руски град - Тюмен (в европейската част на Русия през същата година са издигнати крепостите Самара, Царицин и Уфа), на следващата година е основан Тоболск, после Берьозов (1593), Сургут (1594), Салехард (1595), Мангазея (1601) и т. н. Повечето изследователи считат Ермак за донски или волжки казак, а според някои летописи произхождал от Централна Русия. Първите споменавания за бойните му подвизи датират от 60-те години на XVI век. Успехът на Ермак не довел до незабавно присъединяване на Западен Сибир, това станало по-късно, но разгромът на Сибирското ханство означавал възможност за присъединяване на задуралските земи на Русия. Интересът към експедицията на Ермак никога не е преставал. За нея са създадени много легенди. Предводителят на казаците се е превърнал в един от най-любимите герои на народните песни и сказания. Още през 16 век за Ермак са създадени предания и песни, но и по-късно образът му вдъхновява много писатели и художници.

- Кучум - последният управник на Сибирското ханство, потомък на Чингис хан (вероятно, последният владетел от рода на Чингис хан). Завладял ханския престол с военна агресия, екзекутирайки местните владетели, и за тамошните жители останал като цяло чужденец, вероятно и затова не получил от тях особена помощ срещу Ермак. Опитал се да продължи партизанската война до 1598 г., когато следите му се губят; обстоятелствата за смъртта му са неизвестни.

—————————–

***

Отдавна казваше сърцето:
О, време е, певецо драг,
любимата да дириш пак,
презрял шума в града на Петра…
В духа ти нека да засвети
съня на младата мечта
и в лоното на свободата
на ведри степи сред цветята
да стихнат грижите в гръдта.
Часът дойде - на бърза тройка,
ме грабна кочияш вежлив,
и пак звънчето неспокойно -
запя в път пепеляв и сив…
Едва заставата в прохлада
звънът еклив бе прекосил,
в душата ми нахлу отрада,
и вдишвах въздух свеж и мил,
като че съм спасен от ада….

20 юни 1821

—————————–

НА А. А. БЕСТУЖЕВ

Тъй както пътник сред пустиня,
далеч в Арабските земи
и аз през този свят преминах -
сирак, все чужд, и все самин…
И се промъкна, и заседна
в душата ми ненавистта.
С дух отчужден, предаността
на ничий повик не последвах…

Но се яви ти и свали
превръзката ми от очите.
Смири неверието в мен,
и в небосвода извисен
изгря надеждата лъчиста…

Вземи плода на моя труд -
плод на усилия напразни…
В длан братска той като в майчин скут
завинаги той ще се пази!..
И - Аполонов син - обзет
от строга вярност към изкуството,
ти би разбрал: и с ум и с чувство
бях гражданин, а не поет!

1824?

СМЕРТЬ ЕРМАКА

(П. А. Муханову)

Ревела буря, дождь шумел;
Во мраке молнии летали;
И беспрерывно гром гремел
И ветры в дебрях бушевали…
Ко славе страстию дыша,
В стране суровой и угрюмой,
На диком берегу Иртыша
Сидел Ермак, объятый думой.

Товарищи его трудов,
Побед и громозвучной славы,
Среди раскинутых шатров
Беспечно спали, близ дубравы.
“О, спите, спите” - мнил Герой,
“Друзья под бурею ревущей;
С рассветом глас раздастся мой,
На славу иль на смерть зовущий!”

“Вам нужен отдых; сладкий сон
И в бурю храбрых успокоит;
В мечтах напомнит славу он
И силы ратников удвоит.
Кто жизни не щадил своей
В разбоях злато добывая:
Тот думать будет ли о ней,
За Русь святую погибая?”

“Своей и вражьей кровью смыв
Все преступленья буйной жизни
И за победы заслужив
Благословения отчизны.”
Но роковой его удел
Уже сидел с Героем рядом
И с сожалением глядел
На жертву любопытным взглядом.

Ревела буря - дождь шумел;
Во мраке молнии летали;
И беспрерывно гром гремел
И ветры в дебрях бушевали.

Иртыш кипел в крутых брегах,
Вздымалися седые волны,
И рассыпались с ревом в прах,
Бия о брег, козачьи чолны.
С вождем покой объятья сна
Дружина храбрая вкушала;
С Кучумом буря лишь одна
На их погибель не дремала!

Страшась вступить с Героем в бой,
Кучум к шатрам, как тать презренный,
Прокрался тайною тропой,
Татар толпами окруженный.
Мечи сверкнули в их руках -
И окровавилась долина,
И пала грозная в боях,
Не обнажив мечей, дружина…

Ермак вспрянул ото сна,
И, гибель зря, стремится в волны,
Душа отвагою полна,
Но далеко от брега чолны!
Иртыш волнуется сильней -
Ермак все силы напрягает,
И мощною рукой своей
Валы седые рассекает…

Плывет… уж близко челнока -
Но сила року уступила,
И, закипев страшней, река
Героя с шумом проглотила.
Лишивши сил богатыря
Бороться с ярою волною,
Тяжелый панцирь - дар царя
Стал гибели его виною.

Ревела буря… вдруг луной
Иртыш кипящий осребрился,
И труп, извергнутый волной
В броне медяной озарился.
Носились тучи, дождь шумел,
И молнии еще сверкали,
И гром вдали еще гремел,
И ветры в дебрях бушевали.

1821

—————————–

***

Давно мне сердце говорило:
Пора, младый певец, пора,
Оставив шумный град Петра,
Лететь к своей подруге милой,
Чтоб оживить и дух унылой,
И смутный сон младой души,
На лоне неги и свободы,
И расцветающей природы,
Прогнать с заботами в тиши.
Настал желанный час - и с тройкой
Извозчик ухарской предстал;
Залился колокольчик звонкой -
И юный друг твой поскакал…
Едва заставу Петрограда
Певец унылый миновал,
Как разлилась в душе отрада,
И я дышать свободней стал,
Как будто вырвался из ада…

1821

—————————–

А. А. БЕСТУЖЕВУ

Как странник грустной, одинокой,
В степях Аравии пустой,
Из края в край с тоской глубокой
Бродил я в мире сиротой.
Уж к людям холод ненавистной
Приметно в душу проникал
И я в безумии дерзал
Не верить дружбе бескорыстной.
Незапно ты явился мне:
Повязка с глаз моих упала;
Я разуверился вполне,
И вновь в небесной вышине
Звезда надежды засияла

Прими ж плоды трудов моих,
Плоды беспечного досуга;
Я знаю, друг, ты примешь их
Со всей заботливостью друга.
Как Аполлонов строгий сын,
Ты не увидишь в них искусства:
За то найдешь живые чувства;
Я не Поэт, а Гражданин.

1824?

източник: http://literaturensviat.com/?p=55540