Из поезията на Трендафил Акациев

ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ

ХЕЙ, другарю, спри!
Грабвай чук в ръката!
В бой за индустри-
ализацията!!!
1959 г

КОЛЕКТИВИЗАЦИЯ

АЗ,
ти,
той,
тя,
ний,
вий,
те -
в поход към селата.
То -
и то да порасте,
да укрепва също Те-
кезесата-та-та!!
1959 г

ОТЧАЯНИЕ

В МОЗЪКА си страшно ровя -
може би ще се отровя.
Но пред погледа ми съмна -
по-добре да се гръмна.
Вятърът зловещо свири:
х
а
р
а
к
и
р
и
х а р а к и р и!!!
1960 г

ХАМЛЕТОВ ВЪПРОС

СТРАННА измет се навъди -
чуди се дали да бъди.
Щом не искаш – не бъди,
но отсреща врагът бди.
Чуйте моята присъда:
Той не ще, но аз ще бъда!
Две са нашите съдби -
аз: туби, той – не туби!
1961 г

НЕЩА

ТАКВИЗ неща ми обеща
пред твойта майка и баща,
и въпреки това не щя,
когато мен ми се дощя.
Добре, не щеш. Като не щеш
какви тогаз ще ги ядеш?
А аз тогава, срам не срам,
ще си ги ям, обаче, сам.
1965

СОФКА ФИЛОСОФКА

НА латински „фило – софка“
означава „любя Софка“.
Но това девойче мило
не знай думичката „фило“.
Знам три превода на нея:
любя,
тача
и милея.
Аз я любя, любя, Софка
със или без опаковка.
Хем я любя, хем я филя
и след туй я трендафиля.
1966 г

ЛЯВО УТРЕ

МОЕ светло, бъдно утре,
вземи лявото ми кутре.
Идвай, чакам те горещо
да ти дам и още нещо -
нещо здраво и кораво,
нещо щръкнало и ляво!
1969 г

ОДА ЗА СССР

ЗНАЯ всичко наизуст
за Съветския съюз.
Кой на този свят не знае
как той крачи и шагае.
И си казвам: Ех, блазя
на съветските друзя.
1970 г

ЗНАМЕ НА МИРА

АЗ съм мъничко детенце,
аз съм знаме на мира.
Ходя, бродя из гората
гъбки да си набера.
Но не щеш ли – мухоморка!!
Казва Партията зорка:
„Не бери я, остави я
тази гъбка, о дете,
нека тя да си расте.
Тук ще мине след момент
един гладен дисидент.
Ще я глътне кат муха,
ще се гътне, ха, ха, ха!
1988 г

ОДА ЗА ПАРТИЯТА

НЕ на думи, не на хартия
славя свойта родна Партия.
С нея крача вдъхновен,
тя е влязла вътре в мен:
в моите очи червени,
в моите аорти, вени,
в моя нос и в моя крак,
в моя бъбрек и далак,
тя е в моята глава
и във моите черва.
Както хапчето целително
тя ми действа очистително.
1988 г

ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКИ ПРЕВРАТ

СПЯХ си в моя мек креват.
То пък станало преврат.
Тръгвайте, сестри и братя,
да отидем на превратя.
Става всеки от кревата
и отива на преврата.
Вика: „Слава на преврата!“
и отново във кревата.
Славна дата, светла дата:
от кревата – на преврата,
от преврата – във кревата.
1989 г

ДОСИЕ

БЕСЕПАРИ, седесари,
господа или другари,
безпартийни и сие
търсят мойто досие.
Нека да узнай шпиона -
скрил съм си го в панталона.
Там почива най-подир
миналото във вечен мир.

ЕМИГРАНТСКО ЕЛЕГИЧНО

НЕ страдам от мания
да отида в Германия.
Германия -
мани я!
Ще отида с автобус
във Съветския съюз.

ЖЪЛТЪК И БЕЛТЪК

ВСИЧКИ български деца
трябва да ядат яйца.
Ако имаш ти яйца,
ще си имаш и деца.
Но не бойте се, деца,
за утрешните си яйца.

ЕКСТРАСЕНС

НЯМАМ стаж и нямам ценз,
за да бъда екстрасенс.
Но какво е екстрасенза
в този бурен двайсти век?
Екстрасенза също кенза -
най-обикновен човек.
Тъй че в моята поензия
също има екстасензия.
Средно два пъти на ден
се отделя тя от мен.

НОМЕНКЛАТУРНО

СТАРАТА номенклатура
пак се хваща за кобура.
Новата номенклатура
ще ме хване за клатура.

СЕКСУАЛНО – СОЦИАЛНО

УЧЕНИЧКИ, ученици
мислят все за секс и цици.
Аз не съм за секс и цица,
ами съм за кекс и пица.

МРЪСНА ДУМА

КАКТО брах в гората бъз,
паднах тутакси по гъз.
Не възставайте срещу ми.
Мразя всички мръсни думи.
Мразя тази дума: гъз.
Ама брах в гората бъз.

КООПЕРАТИВНО

В МОЙТА нива цъфна слива.
В твойта нива цъфна слива.
Твойта слива си я бива,
но и мойта си я бива.
Всеки сливи ще добива
само в кооператива,
в който дружно ще се слива
мойта слива с твойта слива.

КЪСО СЪЕДИНЕНИЕ

АЗ обърнах и шушона,
тя ми изгори бушона.
Стана късо – тя ме скепсала
в суматохата за щепсъла.

СЕМЕЙНА БАЛАДА

НАСТАНЕ вечер. Вкъщи се върнем,
и си полегнем със госпожата.
Па плеснем с ръце, та се прегърнем
и търсим духа на Караджата.

ГНЕВЕН ПРИЗИВ

ПИТАТ ме: „Поете, как си
с тези невъзможни такси?
Как издържаш по количество
на пари за електричество,
за вода или за парно?“
Казвам:
- Аз се чувствам харно.
Заявявам, че не ща
да използвам тез неща.
Харча аз ограничено,
спя на тъмно и студено,
нито ям и нито пия
и изобщо не се мия.
Запомнете, мили хора,
вижте кучето на двора.
Вън, снегът като забръска
какво прави то зимъска?
Камъкът от студ се пука,
а на него не му пука.
Братя българи, на слука!
Чуйте моята поука:
закалете своите внучета
да издържат като кучета.

ЖЕЛЕЗНИЧАРСКО ИНТИМНО

РОДНИЯТ железничер
има специфичен чар.
Но какъв? Железничара
от желязо му е чара.
Родната железничарка
от желязо и е чарка.
Тя железничара чака
и като пристигне влака
му предлага свойта роза
право върху коловоза.

ВЪПРОС

(в творителен падеж)
ТОЗ въпрос ти шепна ухом
да ми се дадеш изцялом.
Няма аз да падна духом
докато не паднеш тялом.
Тоз въпрос ти шепна първом.
Откликни на него щедром.
Ако се обърнеш гърбом,
ще ти го поставя ребром.
После като си омръзнем,
пак ще се обърнем гъзнем.

ОТКАЗ ОТ НОБЕЛОВА НАГРАДА

ЧУХ за шведа Нобел. Нобел не ме блазни.
Швед ли е – мани го. Шведското ме дразни.
Шведките какво са? Шведките това са
вечер – шведска тройка,
сутрин – шведска маса.

ИЗПОВЕД

Питат ме: „Поете как си
с тези невъзможни такси?
Как издържаш по количество
на пари за електричество,
за вода или за парно?„
Казвам: „Аз се чувствам харно.
Заявявам, че не ща
да използвам тез неща.
Харча аз ограничено,
спя на тъмно и студено,
нито ям и нито пия
и изобщо не се мия.„
Запомнете, мили хора -
вижте кучето на двора.
Каквно прави то зимъска,
сняг навън като забръска?
Камъкът от студ се пука,
а на него не му пука.
Братя българи, наслука!
Чуйте моята поука:
ЗАКАЛЕТЕ ВАШТЕ ВНУЧЕТА
ДА ИЗДЪРЖАТ КАТО КУЧЕТА!

Tags: сатира, трендафил акациев