Разпиля се животът ми някак си,
Като пясък през пръсти изтече.
Все по-често затварям се в себе си
И не вярвам на хората вече.
Твърде много от тях ме лъгаха,
а в няй-святи неща се кълняха.
Докато имаше полза вземаха,
а после като птици отлетяха
Май че ситно оказа се ситото
И малцина през него преминаха.
Ще ги нося до гроб в сърцето си,
тези - малкото дето останаха....
Дето в огън за мене ще скочат
и вода ще преминат без брод.
Дето зная за мене ще плачат
щом си тръгна от този живот.
авт. Регина Арабаджиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар