Антикомунизъм представлява противопоставянето на комунизма. Исторически, думата "комунизъм" се е използвала за означаване на различни видове колективни обществени организации и техните поддръжници, но след средата на 19 век, основна школа на комунизма става марксизма. В този смисъл терминът "антикомунизъм" най-често се употребява, за да се опише противопоставянето на Марксисткия комунизъм.
Марксизмът и формата комунизъм, която се свързва с него, придобива значимост през 20 век. Организираният антикомунизъм се появява, като реакция на нарастващата популярност на комунистическите движения и се разгръща в различни форми с течение на времето. Консервативните монархисти в Европа се съпротивляват срещу първата вълна на комунистически революции от 1917 до 1922 години (виж Октомврийска революция иНоемврийска революция). В основата на фашизма и нацизма заляга яростен антикомунизъм, като те подбуждат страх от комунистическите революции, за да спечелят политическа власт и да унищожат комунизма през Втората световна война. Националиститесе противопоставят на комунизма в многобройни граждански войни по света (виж Испанска гражданска война). Либерализма е характерен за външната политика на Западните сили (Англия, Франция и САЩ) в периода между двете световни войни и преобладава сред интелектуалните среди на антикомунистите през втората половина на 20 век.
След Октомврийската революция в Русия, Марксиският комунизъм започва широко да се свързва със Съветския съюз (въпреки, че има много марксисти и комунисти, които не поддържат Съветския съюз и политиката му). Като резултат, антикомунизмът и противопоставянето на Съветския съюз, стават почти едно и също нещо, особено в областта на външната политика. Антикомунизмът е важен елемент във външната политика на Страните от Оста през 30-те години на 20 век и през Втората световна война (вижАнтикоминтерновски пакт), както и на САЩ по време на Студената война.
Няма коментари:
Публикуване на коментар