За Добри Чинтулов

В епохата на Великото българско Възраждане, когато след Паисиевата „История славянобългарска” третираният като безлична рая народ български започва да се „събужда” от дълбокия петстотин годишен сън на отоманския мрак и да се самоосъзнава като народ и нация, е имал нужда в борбата за самоопределяне не само от образование, просвета, от светско училище и читалище, но и от творци, които с духовната сила на творчеството да повдигат духа му, да му вдъхват вяра, надежда и кураж в борбата за  правдини и политическо освобождение от господството на чужда религия (гръцката) и на чужда власт (османската). Такъв един творец от тази епоха е Добри Чинтулов, стохотворенията-песни на когото са се пеели от поробените българи и продължават да се пеят и днес, да вълнуват с прости общонародни думи млади и стари и със силно въздействащия заряд от революционно патриотичен патос и призив да му вдъхват чуство за гордост, че са българи и че са имали такива талантливи и родолюбиви творци, отдали своето творчество в служба на освобождението на своя народ и отечество.

Добри Чинтулов се ражда през 1822 г., когато българите са били вече свидетели на няколко руско-турски войни, всяка една от които е пораждала надеждата, че именно братушките ще ги освободят. Нещо повече, макар и малък чуствителният Добри става свидетел на кратката радост от свободата на град Сливен, получена на 31 юли 1829 г. от руските войски. Той става свидтел и на успехите на руските войски в руско-турската война през 1828-1829 г. Падането на Силистренската крепост и назначаването на родения в Котел прославен български офицер Г.Мамарчев на руска служба за първи български кмет (до 1939 г.) на придунавски град Силистра, дават кураж на родолюбивите българи да освободят поробения си народ и отечество. Мамарчев не последвал руските войски при тяхното оттегляне и се насочил към Стара планина, разбил турците в района около Шумен и станал изразител на ония българи, които не били склонни да напуснат родните си места и искали да продължат борбата, надявайки се, че Русия ще ги подкрепи и ще предложи благоприятно политическо решение и за българите. По сведения на Г.С. Раковски, храбрият му вуйчо (к-н Мамарчев) преминал през Балкана и с 500 свои юначни бойци се озовал най-напред в Котел, след това в Сливен. След оттеглянето на руските войски, той остава в Сливен и подготвя въстание на българите в Котленско и Сливенско, та чак до Търновския район. Според някои източници Мамарчев успял да събере около 1000 души истински патриоти, готови да се жертват в името на Отечеството.
Георги Мамарчев дръзнал да направи опит за освобождение на гръцкия народ с участието си в”Гръцката завера” на Александър Ипсиланти. Същият опит той направил и за освобождението на своя народ и отечество от османското владичество с участието си във Велчовата завера. Оттеглянето на руските войски при всяка една от руско турските войни е било съпровождано от изселването на много българи, поради опасността от зверствата и безчинствата на турците.
Съгласно източници, през 30-те години на 19-ти век се изселват във Влашко 10 000 жители на Сливен. Обезлюденият буден град изпада в материален и духовен упадък. Все пак остават не малко родолюбиви българи, които през 1836 г.; поканват за учител Георги Цукола, известен за времето си учен и директор на гръцкото училище в Пловдив. При този учител младият Чинтулов се учи да чете и да пише, изучава старогръцки и новогръцки и слуша гръцки революционни песни. Бурните революционни събития, възкръсналата вяра  и надежди за освобождение през 20-те и 30-те години на 19-ти век оставят сериозен и траен отпечатък в сърцето и душата на бъдещия поет на национално-освободителните борби на българите.
На път за Одеса будният юноша минава през Търново и спира за кратко. Силните впечатления от старопрестолния град и неговите старини остават трайни следи в съзнанието на будния младеж, за да ги претвори по-късно в стихотворението „Възпоминания”. След това спира в Браила, където имало голяма българска общност от  родния му град Сливен. С помощта на родолюбиви българи тук Добри получава материална помощ и писма с препоръка за постъпване в Одески училища от такива видни за времето българи радетели за просвета, образование и свобода на своя народ като В. Априлов, Н.Палаузов, Ст.Тошков и др. Жадният за знание Чинтулов постъпва в основно училище, а след една година вече става стипендиант на руското правителство и преминава в духовното училище. През септември 1843 г. постъпва и през 1849 г.завършва с много добър успех Херсонската духовна семинария на Одеса.
Предстоят на Чинтулов в Одеса в продължение на 10 години оформя не само неговия мироглед, но събужда интересите му към литературата и творчеството. Силно влияние върху неговото развитие оказват творчеството на големите руски поети Пушкин, Лермонтов, Шевченко, Жуковски и др. Вероятно под влияние на голямата колония български пишещи ученици в Одеса, между които са поетите Иван Богоров, Найден Геров, йеромонах Натанаил и др., Добри Чинотулов се ориентира към поезията и се пристрастява към писането на стихотворения.
Въстанията в Браила, сведенията за бунтовните събития, близостта на Одеса до Браила, разказите на някои сливенци участници в революционните действия, на много български патриоти събуждат родолюбивите мечти и идеали, копнежи и желания на младите българи да служат на своя народ и отечество. Някои от поетите в Одеса, като йеромонах Натанаил са оказвали парична помощ на браилските въстаници, други като Захари Княжевски са водили писмени кореспонденции с бунтовници. В резултат на натрупаната информация Добри Чинтулов получава високопатриотично вдъхновение и по Паисиевски призовава своя народ да се „събуди от дълбокия сън” и да се вдигне на въоръжена борба с първите си стихотворения –песни на революционна тематика, писани в периода 1845-1847 г.: „Стани, стани юнак балкански” и ”Къде си вярна ти любов народна.”
Българите в Одеса започнали да пеят тези песни, изпълнени с патротичен революционен заряд, патос, и зов по сбирки и събрания, по празненства в домовете си. Песните, изпълнени с въодушевление и зов, отразяват жажда за правдини, готовност за саможертва пред олтара на отечеството. Идеалите и мечтите са закриляни от  вяра в делото народно и в победата над поробителя. И днес ние пеем тези песни, изпитвайки възрожденски тръпки, патриотична гордост и преклонение пред таланта на този бележит творец, тръбач на нашата национална революция през 19-ти век., зовящ смело за бунт.

„Стани, стани юнак баллкански
от сън дълбок се събуди
срещу тирана отомански,
ти българите поведи.”

„ Къде си вярна ти любов народна?,
къде блестиш ти искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата
да тръгнат по гората.”

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта....”

Тези песни веднага били пренесени в България от другари, приятели и съученици на Чинтулов от духовната семинария: Найден Геров, Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), Илия Грудов (негов приятел съквартирант), Димитър Михайловски, Никола Касапски и др.) и се разпространявали сред будната, родолюбива и революционно настроена младеж в земите български.
Съгласно източници, спомените от посещението на старопрестолния Търновград и развалините на Трапезица, напомнящи за величието на Второто българско царство го вдъхновяват през 1845 г. или в началото на 1846 г. да напише стихотворението „Възпоменание”, прекланяйки се пред героизма и защитниците на столицата и на земите български:
„От тука български юнаци
далеко тичали на смърт
високо дигали байраци,
врази когато им се появят.”
Съобщава се, че на 6-ти август 1849 г., в бр. 49. в „Цариградски вестник” е отпечатана Чинтуловата песен „Стара майка се прощава със сина си”, който отива да се учи в чужбина. Когато през лятото на 1847 година изпраща група другари за България,  Чинтулов написва стихотворението ”Изпроводник на едного българина из Одеса”, отпечатано в същия вестник, в същия брой, дата и година. В това стихотворение с носталгия към родната земя той пише:
„Небесна радост там живее
покрай студената вода;
там вятърът кога повее
в сърца разлива веселба”.
Чинтулов вярва в огромната сила на образованието и просветата и пише за отговорността и дълга на завършилите образованието си български младежи, завърнали се в родината:
„И чакат те със нетърпене
небесний свят да ги огрей
и в тях да светне просвещение
и мракът тъмен да развей.”
След като се дипломира в Одеса на 14 юли 1849 г, на път за родината Добри Чинтулов остава в Браила близо една годна, където се надявал богати и родолюбиви българи да му помогнат да продължи образованието си в Москва. Но нуждата от учители в процеса на създаване на светско училище в замяна на килийното в Българско вероятно става причина  неговите благодетели от Браила да го насочат към учителското поприще в Сливен, вместо към Москва. Ръководейки се от същите съображения, известният околийски лекар в Браила българският емигрант д-р Иван Селимински препоръчва на сливенските граждани „на всяка цена Чинтулов да бъде задържан за учител в Сливен”.
Поредната руско-турска война, наречена „Кримската” за кой ли път събужда вярата и надеждата за освобождение на българите като очакван резултат от победата на руските войски. Изказва се предположение в източниците, че в този период от време той с вдъхновение написва стихотворенията, призоваващи към революция с вяра в победата и неизбежното освобождението – нещо, което се сбъдва около 24-25 години по-късно, преминавайки най-напред през отчаяната българска национална революция, изиграла ролята на „прелюдия” към Свободата.
„Българи юнаци
ще ли още спим.
Дигайте байраци
да се освободим!”
За съжаление, Кримската война заършва със загуба на Русия, попарени са и надеждите за освобождение. Постепенно започва зараждането и развитието на организираното национално-освободително движение сред родолюбивата революционно настроена българска емиграция във Влашко. Заражда се четническото движение като първи етап на борбата за национално политическо освобождение. Подготвят се и въстания. Вдъхновен от Хаджиставриевото въстание през 1862 г., Чинтулов написва стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене”, оценено като „химн на свободата”, с което зове свойте братя и ги подтиква към бунт:
„Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя;
всички на оружие!”
Публикукуваните в печатницата на Любен Каравелов през 1872 г. спомени на Панайот  Хитов” Моето пътуване из Стара планина” вдъхновили Чинтулов и той написва поемата „Патриот”, в която главният герой е войводата Хитов, тръгнал да освобождава своя народ  чрез въоръжена борба. За отбелязване е, че песните на Чинтулов винаги звучат позитивно, оптимистично, изпълнени с вяра и надежда в борбата за освобождение. Неосъществените идеали и мечти водят до разочарование, но никога до отчаяние. В поемата, близка до „ Патриот” и предполагаемо писана преди нея в началото на 70–те години на 19-ти век, поетът възпява историческата победа на Крум и неговата войска над Никифор. В своите песни даровитият възрожденски поет възпява: славата, героизма и саможертвата на предците от Първото българско царство, след посещението си в Преслав.
Добри Чинтулов получава признание като „Първият вдъхновен певец на робските неволи, първият революционен поет, който е бил зареден с голяма творческа поетична енергия, оказваща невероятно силно въздействие върху сърцата и душите на народа български, от най-образования, до най-простия.“ Със своето самобитно и правдиво високо патриотично революционно творчество Чинтулов получава признанието „народен поет”. И днес песните на даровития поет на национално-освободителните борби на народа български звучат актуално със своя кристално чист и силно въздействащ патриотизъм.
Бележитият възрожденски поет – тръбач на българската национална революция почива на 64 годишна възраст на 27 март 1886 г. в Сливен.
Песните и името на Добри Чинтулов остават завинаги в българската възрожденска летопис и в съкровищницата на българската поезия, литература и култура.