Ньойски договор (27 ноември 1919 г.)

По силата на Ньойския диктат Македония е безвъзвратно поделена между Гърция и Сърбия (Югославия), като за България остава само Пиринският край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели със земи, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор - Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия (Югославия) поглъща и западните покрайнини - Тимошко, Царибродско и Босилеградско. 
Участието на България в Първата световна война на страната на Германия, Австро-Унгария и Турция се дължи обаче на категоричното нежелание на Сърбия и Русия да отстъпят Македония. Зловещи за бъдещето на страната пък са споразуменията, с които Великобритания и франция обещават на Русия Цариград, Босфора и Дарданелите, тъй като за да стигне до Протоците, Русия трябва най-напред да прегази Румъния и България. 
Следователно България трябва да воюва не само за националното си обединение, но и за оцеляването си като държава. При това взети заедно, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война донасят повече териториални придобивки, отколкото загуби. За времето от 1912 г. до 1919 г. България увеличава територията си с 6 800 кв. км (от 96 346 на 103 146 кв. км).