Наречието означава признак на друг признак: добре, съвсем, весело, бодро. По състав (от словообразувателно гледище) наречията се делят на прости и, сложни (образувани от два различни корена) и съставни (образувани от две или повече думи). По произход наречията се класифицират в зависи мост от това, от коя част на речта са образувани. Семантична класификация дели наречията според тяхното значение на: наречия за време, за място, за начин, за количество и степен, за причина и цел и за логическо уточняване. Наречията са неизменяеми думи - не притежават форми за изразяване на граматични значения. Изключения правят наречията, образувани от качествени прилагателни, които могат да се степенуват: по-добре, най-бързо. Виж също 1.3. Правопис на наречия от раздел III Графично оформяне на думите и изреченията.
|
| |||||||||||||||
|
| |||||||||||||||
|
| |||||||||||||||
|
|
Видове местоименни наречия
|
За място
|
За време
|
За начин
|
Показателни
|
тука, тук, там
|
сега, тогава, инак, иначе
|
така, тъй
|
Впросителни
|
къде, где, де
|
кога
|
как
|
Относителни
|
къдета, гдето, дето
|
когато
|
както
|
Неопределителни
|
някъде, негде, нейде
|
някога, нявга
|
някак
|
Отрицателни
|
никъде, нигде, нийде
|
никога, нивга
|
никак
|
Обобщителни
|
(на)всякъде
|
всякак
|
всякога
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар