Глагол

Глаголите означават действие или състояние на явленията като техен признак: пиша, мисли, свирят, чака. Притежават форми за лице, число, род, време, наклонение, преизказване и залог.
Глаголите се делят на лични и безлични, преходни и непреходни, пълнозначни и спомагателни, възвратни и невъзвратни.
Личните глаголи притежават морфологичната категория лице: аз чета, ние пишем. Безличните глаголи не притежават морфологичната категория лице: досмешава ме, съмва се, свечерява се.
Преходните глаголи се свързват със задължително пояснение без предлог: чета книга, ям ябълки, пиша писмо. Непреходните глаголи или нямат задължителни пояснения, или се свързват със задължително пояснение посредством предлог: благодарих на Стефан, спя, играя, вярвам в тебе.
Пълнозначните глаголи имат лексикално значение: пея, скачам, рисувам. Спомагателните глаголи са загубили лексикалното си значение, могат да изразяват само граматични значения и служат за образуването на аналитични глаголни форми. Това са глаголите съм, бъда, бивам и ща.
Невъзвратните глаголи не съдържат възвратната частица 'се' или 'си': мия, скачам, казвам. При някои от тях (ако подлогът и някое от допълненията могат да се изразяват с одушевени имена) възвратно значение може да се изразява с възвратното лично местоимение: мия се (себе си), казвам си (на себе си).
Възвратните глаголи не могат да се употребяват без възвратната частица 'се' или 'си' - възвратната частица е част от думата: смея се, въобразявам си, гордея се.
Според завършека на основата на глагола в трето лице единствено число сегашно време се определят три класа (спрежения).

I спрежение на -е	II спрежение на -и	III спрежение на -а
чете, пише	говори, мисли	гледа, стреля [стрел`а]

Неличните форми на глагола са причастията и деепричастието. В съвременния български език се образуват форми за сегашно деятелно причастие, минало свършено деятелно причастие, минало несвършено деятелно причастие и минало страдателно причастие. Сегашното деятелно причастие означава активен признак, едновременен с действието, изразявано от глагола в изречението. Образува се от минало несвършено време на глаголи от несвършен вид и морфема -щ. Миналото свършено деятелно причастие означава активен признак, който е предходен на действието, изразявано от глагола в изречението. Образува се от минало свършено време на глаголи от двата вида и морфема -л. Миналото несвършено деятелно причастие няма самостоятелна употреба - използва се в преизказните и умозаключителните форми на глагола в изречението. Образува се от минало несвършено време на глаголи от двата вида и морфемата -л. Миналото страдателно причастие означава пасивен признак, който е предходен на действието, изразявано от глагола в изречението. Образува се от минало свършено време на преходни глаголи от двата вида и морфема -н/-т.

Форми	Сегашно деятелно причастие	Минало свършено деятелно причастие	Минало несвършено деятелно причастие	Минало страдателно причастие
М. р. ед. ч., нечленувана форма	играещ	играл	играел	игран
М. р. ед. ч., членувана форма	играещия, играещият	игралия, игралият		играния, играният
Ж. р. ед. ч., нечленувана форма	играеща	играла	играела	играна
Ж. р. ед. ч., членувана форма	играещата	игралата		играната
Ср. р. ед. ч. нечленувана форма	играещо	играло	играело	играно
Ср. р. ед. ч., членувана форма	играещото	игралото		играното
Мн. ч., нечленувана форма	играещи	играли	играели	играни
Мн. ч., членувана форма	играещите	игралите		играните

Деепричастието е нелична неизменяема глаголна форма. Образува се от минало несвършено време на глаголи от несвършен вид и наставката -йки: играя - играейки, пея - пеейки.