Конституционни основи на държавата

Идеята за основен закон

Първите конституции
В исторически план конституциите възникват като опит да се ограничи абсолютната власт на краля. Макар някои от първите конституции да бъдат “даряване” (“октроирани”) от краля, те всъщност са извоювани след ожесточена политическа борба. Първите писани конституции се появяват през ХVІІІ в. в Европа и Америка. Конституцията на Съединените щати от 1787 г. е първа. Днес тя е най-старата действаща конституция. За тези повече от 200 години в нея са направени само 27 поправки. Сред конституциите има писани и неписани.

Начало, фундамент и граница
Един от най-старите въпроси в правото е за “раждането на държавата”. Днес за нас е сякаш нещо естествено да живеем в държава. Но дали е било така винаги? Дали древните перси или египтяни са смятали, че живеят в държава, а не просто в пределите на властта на царя или фараона? Можем ли да говорим за държави през цялото средновековието например? Днес много хора се питат: кога е възникнала българската държава – в 681 г. или по-рано? Отговорът на горните въпроси зависи от това какво разбираме под “държава” - зависи от нашето понятие за държава.
Вместо да отиваме в далеч назад в историята, можем да погледнем към по-бизкото минало. Когато избухне социална революция (напр. революциите от 1789 г., 1917 г. или 1989 г.) и властта бъде взета от хора, които се бунтуват именно срещу съществуващата държава и нейното право, тогава те искат да променят из основи държавата и нейните закони. В този революционен хаос правният ред и държавата сякаш изчезват. Революционерите променят институциите, законите и създават нов основен закон – нова конституция. Тогава държавата наново се ражда, но вече със съвсем друг облик. Ето един пример “как се ражда” държавата. Тя изплува от хаоса на революцията и чрез конституцията определя своето лице. Затова конституцията като основен закон очертава началото и фундамента на държавата.
Конституцията стои в началото на държавата. Затова тя се създава от една специфична власт – учредителната власт. В България учредителна е властта на Великото народно събрание. Конституцията задава контурите на държавата, дефинира нейните институции, изброява човешките права. Тя очертава правната рамка на държавата. Само “вътре” в тази рамка може да се “разполагат” законите. Тя служи за мерило на правната допустимост (легалност) на всички правни норми (закони, укази, наредби, правилници, решения на съда), които различни институции на държавата създават, а също за допустимостта на правните връзки, които възникват в гражданското общество.

Пред-държавност, държавност и пост-държавност

Преди държавата

Преддържавни форми срещаме не само при древните племена и личните владения на феодали, но също и днес в територии като Палестина. Преддържавните обединения от хора се управляват от нормите на традицията, от лична власт или от временни организации. 

Дефиниция за държава

Класическото определение за държава включва три елемента:

• народ;
• територия;
• власт.

Класическата дефиниция гласи: “Държава е политическата власт над един народ на определена територия”. Това триединство ни дава т.нар. “органична държава”, защото свързва в едно три твърде различни елемента – исторически, географски и юридически.
Днес обаче това определение трудно може да бъде прието без уточнения. Защото от него следва, че държавата обхваща целия живот на хората от един народ. А това е твърде тотално разбиране за държава.
Следователно можем да разграничим два смисъла –широк и тесен – на понятието за държава. В широкиясмисъл държавата обхваща трите елемента, а в тесенсмисъл държавата обхваща само държавните институции. Извън тях е гражданското общество
Една от популярните теории за държавата, на австрийския юрист Ханс Келзен, твърди: държава = правен ред. Дотам, докъдето се простират нормите на правото, дотам се простира и държавата. Следователно държавата не е чудовището Левиатан на Томас Хобс, не е мистична юридическа персона, а просто системата от правни норми.

След държавата

В съвременния свят се извършва глобализация на човешкия живот и тя влияе върху характера на модерната държава. Възникват множество международни организации с различни правомощия – ООН, Световна търговска организация и др., а също наддържавни съюзи като Европейския съюз, които променят разбирането ни за държава. Тези междудържавни и наддържавни обединения създават норми, които придобиват сила върху гражданите от националните държави и по този начин ограничават пълновластието на националното право (ограничават суверенитета на държавата). Появата на нов тип гражданство – напр. европейското гражданство в ЕС – е свидетелство, че постдържавните обединения създават нови правни възможности за хората.

Кое не е демокрация

Ако държавата е правната форма на обществото, тогава възниква въпросът кой определя този ред в обществото? Аристотел ни дава класическият отговор за три варианта: 1) редът се определя от един, 2) от едно малцинство или 3) от мнозинството хора в обществото. Днес ние смятаме, че демократичната форма на обществото е най-добрата, която хората са измислили. Но историята познава много други форми. Да разгледаме някои от тях.

Теокрация
Както в миналото, така и днес в някои общества хората вярват, че единствената власт, на която трябва да се подчиняват, е властта, която идва от Бога. Такива общества са теократични (от “теос” – “бог” и “кратос” – “сила”). Теокрацията може да има много форми, но при всички тях онези, които са на власт, вярват, че изпълняват волята на бога. Законите се черпят от свещените текстове и имат предимство пред нормите, които хората създават. Такъв днес е случаят с теократичното управление в Иран. Въпреки наличието на президентски избори, върховната власт е в ръцете на духовници, а висшият закон е ислямското право.

Монархия
Монархиите наследяват теократичната държава. Първоначално те търсят оправдание за властта на монарха във връзка с бога. Много от модерните монархии обаче са парламентарни. Те съчетават монархическия принцип с демократичния избор на народни представители.

Тирания

Тиранията е най-неприемливият вид еднолично управление. При него властта е окупирана от един човек, който не се опира нито на бога, нито на традицията, нито на парламента, а само на силата. Тиранията е управление въпреки волята на обществото.

Аристокрация

Аристотел определя аристокрацията като “власт на най-добрите”. Аристократите са „най-добри” поради добродетелта си. Каквото те приемат за ценно, това приема и народът, смята Аристотел. Опасността при аристокрацията е да се изроди в олигархия.

Олигархия

Според Аристотел олигархията е изродена форма на аристокрацията. При нея управляват не най-добрите, а най-богатите. Днес в не малко държави по света има силен олигархичен елемент.

Тоталитаризъм

През ХХ век светът беше свидетел на нов тип управление – тоталитарно. В Германия и Русия беше наложено тоталитарно управление. Същността на тоталитаризма е в повсеместното проникване на държавата в живота на хората и липса на гражданско общество. И независимо как е възникнал – в Германия след избори, а в Русия след революция – тоталитаризмът съчетава чертите на автокрацията (властта е концентрирана в ръцете на един човек), тиранията (властта се налага като безкомпромисна сила), правен ред, който не признава правата на индивидите.

Кое е демокрация

Щом обществото трябва да има правна форма и да се управлява, най-логично е да се търси вариант, при който то само избира своя правен ред и само се управлява. Ако допуснем, че цялото общество създава своето право и цялото общество участва в управлението, тогава ще имаме сякаш идеалния вариант на демо-крация, т.е. народно самоуправление. Но обществото е твърде сложна и голяма общност, в която има разделение на труда и самоуправлението е практически невъзможно.

Пряка и представителна демокрация
Най-близко до народното самоуправление стои пряката демокрация. В съвременния свят тя е възможна само чрез референдуми. Има страни като Швейцария, където референдумите са обичайни. В други, също демократични страни, те почти не се използват. При тях управлението се извършва чрез представителство.

Предимствата на демокрацията
Известният американски политолог Робърт Дал изброява 10 предимства на демокрацията пред всички други форми на държавност:

• Демокрацията помага да се избегне владичеството на жестоки и зли автократи.
• Демокрацията гарантира на гражданите си множество основни човешки права, които недемократичните режими не гарантират и не могат да гарантират.
• Демокрацията осигурява на своите граждани по-големи лични свободи от която и да е друга вероятна алтернатива.
• Демокрацията помага на хората да защитават собствените си фундаментални интереси.
• Само една демократична държава може да осигури максимални възможности на личността да упражнява свободата на самоопределение – тоест да живее според избрани от нея закони.
• Само демократичното управление може да осигури максимални възможности за упражняване на морална отговорност.
• Демокрацията стимулира човешкото развитие по-добре от която и да е реална алтернатива.
• Само едно демократично управление може да доведе до сравнително голяма степен на политическо равенство.
• Модерните представителни демокрации не воюват помежду си.
• Страните с демократични управления са по-проспериращи от страните с недемократични режими.

Делиберативната демокрация

В последните 20 години усилено се обсъжда идеята за “делиберативна демокрация”. Терминът “делиберация” идва от лат. “deliberare”, което означава “претеглям, преценям аргументи”. Главните идеите на делиберативната демокрация са следните:

• всяко важно политическо решение трябва да се взема след публичен дебат;
• демократично е онова решение, което е придружено с най-убедителни аргументи;
• дебатът трябва да се води така, че да бъдеразбираем за цялото общество;

Делиберативната политика показва уважение към гражданите. Тя разчита на активни и добре информирани граждани, които искат и могат да участват в публичния дебат.

Либерална и социална държава

Конституцията определя формата на държавата. Под форма разбираме: 1) институционалната структура на държавата, т.е. какви са нейните висши институции и каква е тяхната относителна тежест при упражняването на публичната власт (напр. парламентарна или президентска република), 2) съотношението между държавата и гражданското общество (напр. колко голяма е намесата на държавата в живота на обществото: “по-малка”, либерална, или “по-голяма”, социална). 

Либерална държава

Либералната държава е основана на идеята за фундаменталното значение на свободата на гражданите. Обикновено либералната държава е “минимална държава”, “нощен пазач”. Тя има “по-свити” институции и те се намесват по-малко в живота на индивидите и на социалните групи. В една либерална държава данъците са по-малки, но и отговорността към проблемите на обикновения индивид също. Здравеопазването и образованието са въпрос на лична грижа.

Социална държава

Социалната държава има повече правомощия за намеса в живота на гражданското общество. Обикновено в конституциите на социалните държави са заложени принципи, които защитават благополучието на гражданите – право на труд, на образование, на здравеопазване.

Българската конституция

България е създала четири конституции:

• Търновска конституция от 1897 г. Нейната основа е създадена от руски юристи, но за  образец е използвана конституцията на Белгия, която по това време е една от най-модерните конституции в света. Според Търновската конституция България е парламентарна монархия.
• Конституцията от 1947 г. С нея в България се налага социалистическо управление от съветски тип. България е провъзгласена за Народна република.
• Конституция от 1971 г. Тя не се различава съществено от предишната конституция – формата на държавата не се променя, но задача, която Конституцията поставя пред обществото, е да се достигне “развития социализъм”.
• Конституция от 1991 г., която е действаща в момента. В нея България е провъзгласена за Република и за “социална правова държава”.

Принципи на конституцията

• България е република с демократично управление;
• България е правова държава с разделение на властите – народно събрание, правителство и съд,
• Държавата гарантира спазването на човешките права;
• България е социална държава с ангажименти към образованието, здравеопазването и възможностите за труд на гражданите.