На 16 август 1885 г., в навечерието на Съединението, руският дипломатически агент в София А. КОЯНДЕР докладва в Москва как вижда ситуацията в България:
"Най-добрият изход би бил окупация на страната и назначаване тук на руски генерал-губернатор с въвеждане на нашите закони в България.
Вторият изход би бил отстраняването на княз Алеиксандър, оттук и неговата замяна с човек, напълно предан на нас...С наша помощ новият княз трябва да започне с УНИЩОЖЕНИЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ "СВОБОДИ": на ПРЕСАТА, на МИТИНГИТЕ и т.н.
Третият изход е помирението с настоящия княз при известни условия, например съставянето на руско правителство начело с княз Кантакузин, спирането на действието на конституцията и т.н. За да го държим в ръце по-здраво, може да му отпускаме добавъчна издръжка от окупационния фонд...
Накрая - четвъртият изход - да се отзоват оттук агентите и офицерите в случай, че самите българи не изпълнят това, което ние смятаме необходимо за тяхното благо /sic! ,руската наглост няма предели/, тоест ограничаване на изброените "свободи", унищожаване на различните "права", които дава конституцията, като оставим на народа само контрола над финансите. Нашето изтегляне оттук вероятно ще доведе до анархия, а в края на краищата и към чуждестранна окупация - австрийска, румънска, турска или НАША!"
Беше приложен четвъртият вариант. За зла участ на руските агресори, анархия не настъпи! Дори войските на сръбския крал Милан, подтикнат от Русия да почне война с България, беше безславно бита, а самият крал позорно избягва!
Какви деди сме имали! А ние??? Недостойни потомци на истински мъже!
Няма коментари:
Публикуване на коментар