Първоначалното значение на думата епос е слово, стих. Още в древността тя станала литературен термин, название на най-стария поетически род на европейската литература. Като епос били означавани големи стихотворни произведения за значителни събития, вълнуващи широка слушателска публика. Стихова форма на тази поезия бил хекзаметърът, и известни отклонения от нея не успели да турят начало на нова поетическа практика. Цялата класическа древност свързвала понятието за епос с хекзаметъра като единствена негова стихотворна форма.
Героическата поема представлява повествование за славни дела на герои и богове. Поетът се въздържа да излага пряко своите гледища. На него гледат като на обективен художник на словото, който, вдъхновен от музата, трябва да покаже картини на паметни събития и образи на чутовни юнаци. Пък и никой не се интересувал от гледищата и преценките на бедния странстващ певец-поет.
Още в древността понятието за епос престава да бъде единно и да се изчерпва само с представата за героическа поезия. То включва в себе си и т. нар. поучителен (дидактически) епос. Ако творецът на героически сказания не изтъква личността си, създателят на поучителен епос смята за нужно да говори от собствено име. Такъв е случаят с поета Хезиод, близък по време На Омир. Хезиод, автор на поучителната поема Дела и дни", смята, че може и трябва да поучи своите слушатели, като им изложи своя опит и ги запознае със своите житейски изводи. Така той излиза на преден план, за да разсъждава, обобщава, рисува и внушава идеите, които го вълнуват. Този вид епос се доближава до втория по време поетически род на древността лириката.
Древността познавала и други видове епос. На самия Омир приписвали смехотворна епическа поема, Войната на жабите и мишките", пародия на сериозната героическа поезия. Такава смешна поема била и Маргарит", поемата за глупчото, който знаел много неща, но нищо както трябва.
Най-сетне, епическата форма била използвана от поети-философи. Известни са заглавия на поеми, които разглеждали въпросите на природата и на човешкото битие. До нас е достигнала великата материалистическа поема на римския философ Тит Лукреций Кар За природата на нещата".
Античната литература познавала периоди, които отричали го-, лемите епически творби и се стремели към по-малки епически форми. Плод на това предпочитание е т. нар. епилий (епосче", т. е. малък епос). Малки епически форми създал римският поет Гай Валерий Катул.
Днес понятието за епос е значително по-широко отколкото в древността. Преди всичко ние не смятаме стихотворната форма за задължителен белег на епическата творба. Що се отнася пък до обема й, той не е строго определен, поради което епосът включва в себе си романа, повестта, приказката, легендата, и дори баснята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар