ИЗТОЧНИК: ANTONSTAYKOV.COM
В брой 5 – май/2013 г. – на списание „Филателен преглед“ е публикувано продължението на статията ми за филателната сага на Димитър Гюдженов (продължение от ФП 4/2013).
Като прокоба, за втори път на художника се пада тема за откъснатите от България земи – през 1941 година в серията, посветена на Обединена България, му е възложен сюжет “Македонка в народна носия”. Само 4 години след това територията на България наново ще бъде начертана и разделена от великите сили. И хиляди българи ще останат завинаги граждани на други държави. Усмихнатата българка в богата носия ще остане само в пощенските албуми.
Последната задача на Гюдженов преди завладяването на България от Съветската армия е траурна серия – половин година след смъртта (1943) на монарха (491-500). А първата задача за пощенска марка след световната победа над фашизма художникът получава в средата на 1946 година – възпоменателен портрет на Александър Стамболийски.
В траурните марки приглушените зелени, лилави, кафеви и сини портрети с използвани официални фотографии на цар Борис не оставят много свобода – задължителна черна рамка и изписано перо отстрани, годините 1894-1943 и корона горе в средата, кондензирани шрифт “ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ” напълно обслужват тъжния помен.
В посветената на 23-годишнината от смъртта на земеделския лидер пък щрихът е свободен както в бръчките на челото и къдравите коси, така и във фона – от главата излизат концентрични линии-руни, означаващи сияние от светлина. Започнал е периода на култ към различни политически личности.
В серията, посветена на Отечествената война (597, 599, 601-604м 606), Димитър Гюдженов се включва в работата на колектив. Тук той работи заедно с по-младите Поплилов, А. Тилов и Б. Тилов и – поелият най-отговорните след 1944 година художествени задачи – Борис Ангелушев.
Колективната работа ще стане норма в годините след войната, практиката да се работи в бригади ще остане до края на 50-те. Резултатите в сериите са интересни, графичните стилове на признати майстори и млади художници се унифицират и се създава възможност както за създаване на нова традиция в графичния занаят, така и опасна възможност за взаимозаменяемост и заличаване на авторската “незаменимист”.
Колективната работа ще стане норма в годините след войната, практиката да се работи в бригади ще остане до края на 50-те. Резултатите в сериите са интересни, графичните стилове на признати майстори и млади художници се унифицират и се създава възможност както за създаване на нова традиция в графичния занаят, така и опасна възможност за взаимозаменяемост и заличаване на авторската “незаменимист”.
В (597) и (603) Гюдженов работи според изискванията на времето – рязък графичен щрих, блоков шрифт в цифри и букви, детайлност: граната, каски, телена мрежа, метално сандъче за амуниции са изобразени в най-четливия ракурс. 
Рисунъкът на цялата серия е имитация на негативна художествена техника за дълбок печат (лино или гравюра на дърво), марките са отпечатани все пак с по-евтиния висок печат. Динамиката на конете и оръдието в (599) са истински малък шедьовър с чистата стилизация, минималното количество щрихи, трите фигури, които се съединяват в едно цяло. В (601) са останали ар-деко елементи в големия кръг на цифрата 9 и в надписа “България”.
Рисунъкът на цялата серия е имитация на негативна художествена техника за дълбок печат (лино или гравюра на дърво), марките са отпечатани все пак с по-евтиния висок печат. Динамиката на конете и оръдието в (599) са истински малък шедьовър с чистата стилизация, минималното количество щрихи, трите фигури, които се съединяват в едно цяло. В (601) са останали ар-деко елементи в големия кръг на цифрата 9 и в надписа “България”.
И отново – около разрушения мост е оставено чисто пространство, което привлича погледа към достигнатата цел на атаката. В (602) и (604) художникът е виртуозен в противопоставянето на успоредните саби на атакуващите конници и виещите се щрихи във фона. Този сюжет е алегоричен: контраста на смазващата атака на справедливите конници се противопоставя на безсилно протегнатата ръка на самотния паднал враг.Автомобилният конвой в (606) с трите плана и виещ се път през анонимна планина разказва за трудностите в пътя към крайната победа.
За серията “Рилски манастир” Гюдженов подготвя проект за лимитиран блок и изглед от двора на Рилския манастир. В стилизираната църква, прочутите галерии на манастирския комлекс, квадратната Хрельова кула и небето над Рила се вижда дълбоко познаване на традицията на самоковската щампа и типичната българска стилизация в образа на светията (посветеният на него блок остава само като проект: вж. ФП 8/2008).
През 1947 година художникът получава неутралната поръчка за помощна акция за пощенските служители (674-676). Това е последната му серия, издържана в чист графичен стил, напомнящ линогравюра. Следващите му проекти са в колектив с друг художник, в тях отговорностите са други. Също и стила.
Стилът на социалистическия реализъм: След идването на съветската армия и създаване на министерство на пропагандата начело с Димо Казасов[1], в българското изкуство визуалните послания започват да се подчиняват на строго определени норми. Тяхното престъпване е било нежелано и опасно. Донесеният от СССР стил се определя като “социалистически реализъм”, въпреки че така и не успява да докаже на практика обърканите теоретични постулати на български критици-цензори (Богомил Райнов, Тодор Павлов, Александър Обретенов и т.н.).
Някои от чертите на стила могат да се обобщят като: примитивно схващане на реализма и копиране на материалните видимости, груби пропагандни функции, “общодостъпност” на художествения език, нивелиране и уеднаквяване на почерка, сляпо подражание на съветското изкуство, връщане към анахроничното изкуство на първото следосвобожденско поколение (Мърквичка, Митов, Вешин) и т.н.[2] Не трябва да се забравя, че това са и някои от чертите на изкуството по време на националсоциализма в Германия, повлиял донякъде и на някои български прояви във визуалното, така че част от художниците, творили в началото на 40-те, са напълно конвертируеми и за целите на новата власт след 1944.
Заедно с Н. Бисеров, Димитър Гюдженов изработва няколко емблематични за периода на нормативния социализъм (1949-1956) серии. [3]
Никола Бисеров е познат с няколко важни за българската филателия серии. Негови са сватбените марки (236-139). През 1931 година той рисува повечето проекти за серията, посветена на Балканските игри (249-251, 253-254), въздушната серия от 1932 година (263-265), част от “шипченската” серия (275, 277, 278), една от футболните марки през 1935 (290), две от празничната княжеска серия (360, 362), посветените на 100 г. пощенска марка (402-403). Повечето са контрастни, със силно изразен графичен стил. В две марки от 1940 година той показва и две обемно разработени в един тон марки със скулптурно разработени в гризай портрети на Гутенберг и Никола Карастоянов (453-454).
Никола Бисеров е познат с няколко важни за българската филателия серии. Негови са сватбените марки (236-139). През 1931 година той рисува повечето проекти за серията, посветена на Балканските игри (249-251, 253-254), въздушната серия от 1932 година (263-265), част от “шипченската” серия (275, 277, 278), една от футболните марки през 1935 (290), две от празничната княжеска серия (360, 362), посветените на 100 г. пощенска марка (402-403). Повечето са контрастни, със силно изразен графичен стил. В две марки от 1940 година той показва и две обемно разработени в един тон марки със скулптурно разработени в гризай портрети на Гутенберг и Никола Карастоянов (453-454).
Това качество се оказва подходящо за представителни портрети и официозни задачи, нужни на новото министерство на пропагандата. Затова Бисеров (подобно на архитекта Овчаров, повикан да напарави спешно проект за мавзолей на Димитров) оцелява при новата власт и в определен момент е изваден на показ. Заедно с Гюдженов го ангажират в рисуването на серията “Паметник на съветската армия”. 
Марките са отпечатани с дълбок печат, нарисувани са с видимо старание за влизане в новите норми. Символите на социализма са и основа за композиционното разполагане на елементите. На проектите са описани и директивите, според които е изработена серията: Мотто “Сталинград” за (703) (двойното “т” говори за руска цензура), мотто “Севастопол” за (705), мотто “Москва” за (706). Опълченецът и войникът от Съветската армия са обърнали гръб на паметника на Шипка и гледат устремено в излъчващата симетрични лъчи петолъчна звезда (705). 
В проектите, изпълнени в размер 14/20 см, се вижда живописния маниер по примера на фигуралните композиции, приемани в общите художествени изложби от тези години. В отпечатаните четири марки от серията са се загубили рязката четливост на блоковия шрифт, скулптурната разработка на фигурите, резултатът – тягостни композиции с централизирани елементи и деспотично повторение на петолъчки, пирамидални сгради, клончета на мира, увенчани с портрет на Сталин в характерна овална рамка.
В проектите, изпълнени в размер 14/20 см, се вижда живописния маниер по примера на фигуралните композиции, приемани в общите художествени изложби от тези години. В отпечатаните четири марки от серията са се загубили рязката четливост на блоковия шрифт, скулптурната разработка на фигурите, резултатът – тягостни композиции с централизирани елементи и деспотично повторение на петолъчки, пирамидални сгради, клончета на мира, увенчани с портрет на Сталин в характерна овална рамка.
Екипът Никола Бисеров – Димитър Гюдженов работи заедно за още няколко серии – ЗаПървата “петилетка” – 1949, те рисуват (749) ВЕЦ “Бели Искър” в Рила (мото “Струя”), циментовия завод “Гигант” в Димитровград (750), плакатната марка, изпъстрена със символи на промишлеността и селското стопанство (753). Последната марка от серията може да бъде сложена безпогрешно редом с образци от италианските художници футуристи, службили на Мусолини, или на някои нацистки пропагандни плакати в подкрепа на немската икономика, създадени 10 години по-рано. Електрически стълбове, зъбчатка, житни класове, комини и централизирана симетрична композиция, заедно с блоковия шрифт, са белези на естетика, която ще владее социалистическите страни още десетилетия живот зад желязната завеса.
Димитър Гюдженов е от най-трудoлюбивите художници на пощенски марки в Българската история. Надарен с устойчивост и последователност на характера, той успява да маркира две различни социални епохи както с живописта си, така и с оформителското си творчество. Още преди смъртта на Сталин престава да получава поръчки за пощенски марки.
През 1962 година е назначен за патриаршески художник към Светия Синод в София и постепенно се оттегля от приложна и оформителска работа. [4]
Антон Стайков, май, 2013
БИБЛИОГРАФИЯ:
Аврамов, Димитър. Летопис на едно драматично десетилетие. Наука и изкуство. София, 1994
Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969
Дойнов, Пламен. Българският соцреализъм. Норма и криза на литературата в НРБ. Сиела. София, 2011
Еленков, Иван. Културният фронт. Сиела. София, 2008
Йорданов. Симеон. Последните марки на “Царство България” и последния опит за “Министерски” блок. В сп. “Филателен преглед”, брой 8. София, 2008
48 са нарисуваните и оформени от Димитър Гюдженов година пощенски марки, от тях 22 са реализирани след 9 септември 1944 г.:
| СЛЕД 1944 година | Тема | Детайли | Забележки |
| 580 | 23 години от смъртта на александър Стамболийски | 1946 г. 100 лв. Портрет на земеделския лидер, четиристна детелина – символ на БЗНС | |
| 597 | Отечествена война | 1946 г. 2 лв. лилава На огнева позиция, Ниш, 14.10.1944 | |
| 599 | Отечествена война | 1946 г. 5 лв. Транспортиране на артилерийски разчет | |
| 601 | Отечествена война | 1946 г. 9 лв. строителство на понтонен мост | |
| 602 | Отечествена война | 1946 г. 10 лв лилава Кавалерийска атака | |
| 603 | Отечествена война | 1946 г. 20 лв синя (сюжета от 597) На огнева позиция, Ниш, 14.10.1944 | |
| 604 | Отечествена война | 1946 г. 30 лв оранжева (сюжета от 602) Кавалерийска атака | |
| 606 | Отечествена война | 1946 г. 50 лв автомобилен конвой | |
| 610 | 1000 години от смъртта на св. Иван Рилски – Рилски манастир | 1946 г. 10 лв, зелена двора на Рилския манастир с главаната църква и Хрельовата кула | |
| 674 | Помощна акция за ПТТ служители | 1947 г. 4+2 лв пощенски раздавач | |
| 675 | Помощна акция за ПТТ служители | 1947 г. 10+5 лв телеграфен монтьор | |
| 676 | Помощна акция за ПТТ служители | 1947 г. 20+10 лв телефонистки | |
| 703 | Паметник на Съветската армия | 1948 г. 4 лв английско червено Войник от Съветската армия | В екип с Н. Бисеров |
| 704 | Паметник на Съветската армия | 1948 г. 10 лв зелена посрещане на Съветската армия | В екип с Н. Бисеров |
| 705 | Паметник на Съветската армия | 1948 г. 20 лв синя Опълченец и войник от Съветската армия, паметникът на Шипка | В екип с Н. Бисеров |
| 706 | Паметник на Съветската армия | Спаската кула на Кремъл в Москва | В екип с Н. Бисеров |
| 749 | Първи петгодишен народностопански план | 1949 г. 4 лв зелена ВЕЦ “Нели Искър” в Рила | В екип с Н. Бисеров |
| 750 | Първи Първи петгодишен народностопански план петгодишен народностопански план | 1949 г. 9 лв червена циментовия завод в Димитровград | В екип с Н. Бисеров |
| 753 | Първи петгодишен народностопански план | 1949 г. 50 лв кафява Символи на промишлеността и селското стопанство | В екип с Н. Бисеров |
| 759 | Граничари | 1949 г. 4 лв кафява граничар с куче и овчар | |
| 764 | Една година единна ОФ | 1949 г. 20 лв синя квартален съботник | В екип с Н. БисеровМото “Бригада 5” |
| 869 | 40 години от учредителната конференция на СРСДМ (т.с.) | 1952 г. 16 ст. Партизани в акция |
[1] Еленков, Иван. Културният фронт. Сиела. София, 2008
[2] Аврамов, Димитър. Летопис на едно драматично десетилетие. Наука и изкуство. София, 1994
[3] Дойнов, Пламен. Българският соцреализъм. Норма и криза на литературата в НРБ. Сиела. София, 2011
[4] Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969
Няма коментари:
Публикуване на коментар