ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ – БАТАЛНИЯТ МИТОТВОРЕЦ – II ЧАСТ

ИЗТОЧНИК: ANTONSTAYKOV.COM

В брой 5 – май/2013 г. – на списание „Филателен преглед“ е публикувано продължението на статията ми за филателната сага на Димитър Гюдженов  (продължение от ФП 4/2013).

Като прокоба, за втори път на художника се пада тема за откъснатите от България земи – през 1941 година в серията, посветена на Обединена България, му е възложен сюжет “Македонка в народна носия”. Само 4 години след това територията на България наново ще бъде начертана и разделена от великите сили. И хиляди българи ще останат завинаги граждани на други държави. Усмихнатата българка в богата носия ще остане само в пощенските албуми.

Последната задача на Гюдженов преди завладяването на България от Съветската армия е траурна серия – половин година след смъртта (1943) на монарха (491-500). А първата задача за пощенска марка след световната победа над фашизма художникът получава в средата на 1946 година – възпоменателен портрет на Александър Стамболийски.

В траурните марки приглушените зелени, лилави, кафеви и сини портрети с използвани официални фотографии на цар Борис не оставят много свобода – задължителна черна рамка и изписано перо отстрани, годините 1894-1943 и корона горе в средата, кондензирани шрифт “ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ” напълно обслужват тъжния помен.

В посветената на 23-годишнината от смъртта на земеделския лидер пък щрихът е свободен както в бръчките на челото и къдравите коси, така и във фона – от главата излизат концентрични линии-руни, означаващи сияние от светлина. Започнал е периода на култ към различни политически личности.

В серията, посветена на Отечествената война (597, 599, 601-604м  606), Димитър Гюдженов се включва в работата на колектив. Тук той работи заедно с по-младите Поплилов, А. Тилов и Б. Тилов и – поелият най-отговорните след 1944 година художествени задачи – Борис Ангелушев.Колективната работа ще стане норма в годините след войната, практиката да се работи в бригади ще остане до края на 50-те. Резултатите в сериите са интересни, графичните стилове на признати майстори и млади художници се унифицират и се създава възможност както за създаване на нова традиция в графичния занаят, така и опасна възможност за взаимозаменяемост и заличаване на авторската “незаменимист”.

В (597) и (603) Гюдженов работи според изискванията на времето – рязък графичен щрих, блоков шрифт в цифри и букви, детайлност: граната, каски, телена мрежа, метално сандъче за амуниции са изобразени в най-четливия ракурс. Рисунъкът на цялата серия е имитация на негативна художествена техника за дълбок печат (лино или гравюра на дърво), марките са отпечатани все пак с по-евтиния висок печат. Динамиката на конете и оръдието в (599) са истински малък шедьовър с чистата стилизация, минималното количество щрихи, трите фигури, които се съединяват в едно цяло. В (601) са останали ар-деко елементи в големия кръг на цифрата 9 и в надписа “България”.

И отново – около разрушения мост е оставено чисто пространство, което привлича погледа към достигнатата цел на атаката. В (602) и (604) художникът е виртуозен в противопоставянето на успоредните саби на атакуващите конници и виещите се щрихи във фона. Този сюжет е алегоричен: контраста на смазващата атака на справедливите конници се противопоставя на безсилно протегнатата ръка на самотния паднал враг.Автомобилният конвой в (606) с трите плана и виещ се път през анонимна планина разказва за трудностите в пътя към крайната победа.

За серията “Рилски манастир” Гюдженов подготвя проект за лимитиран блок и изглед от двора на Рилския манастир. В стилизираната църква, прочутите галерии на манастирския комлекс, квадратната Хрельова кула и небето над Рила се вижда дълбоко познаване на традицията на самоковската щампа и типичната българска стилизация в образа на светията (посветеният на него блок остава само като проект: вж. ФП 8/2008).

През 1947 година художникът получава неутралната поръчка за помощна акция за пощенските служители (674-676). Това е последната му серия, издържана в чист графичен стил, напомнящ линогравюра. Следващите му проекти са в колектив с друг художник, в тях отговорностите са други. Също и стила.

Стилът на социалистическия реализъм: След идването на съветската армия и създаване на министерство на пропагандата начело с Димо Казасов[1], в българското изкуство визуалните послания започват да се подчиняват на строго определени норми. Тяхното престъпване е било нежелано и опасно. Донесеният от СССР стил се определя като “социалистически реализъм”, въпреки че така и не успява да докаже на практика обърканите теоретични постулати на български критици-цензори (Богомил Райнов, Тодор Павлов, Александър Обретенов и т.н.).

Някои от чертите на стила могат да се обобщят като: примитивно схващане на реализма и копиране на материалните видимости, груби пропагандни функции, “общодостъпност” на художествения език, нивелиране и уеднаквяване на почерка, сляпо подражание на съветското изкуство, връщане към анахроничното изкуство на първото следосвобожденско поколение (Мърквичка, Митов, Вешин) и т.н.[2] Не трябва да се забравя, че това са и някои от чертите на изкуството по време на националсоциализма в Германия, повлиял донякъде и на някои български прояви във визуалното, така че част от художниците, творили в началото на 40-те, са напълно конвертируеми и за целите на новата власт след 1944.

Заедно с Н. Бисеров, Димитър Гюдженов изработва няколко емблематични за периода на нормативния социализъм (1949-1956) серии. [3]
Никола Бисеров е познат с няколко важни за българската филателия серии. Негови са сватбените марки (236-139). През 1931 година той рисува повечето проекти за серията, посветена на Балканските игри (249-251, 253-254), въздушната серия от 1932 година (263-265), част от “шипченската” серия (275, 277, 278), една от футболните марки през 1935 (290), две от  празничната княжеска серия (360, 362), посветените на 100 г. пощенска марка (402-403). Повечето са контрастни, със силно изразен графичен стил. В две марки от 1940 година той показва и две обемно разработени в един тон марки със скулптурно разработени в гризай портрети на Гутенберг и Никола Карастоянов (453-454).

Това качество се оказва подходящо за представителни портрети и официозни задачи, нужни на новото министерство на пропагандата. Затова Бисеров (подобно на архитекта Овчаров, повикан да напарави спешно проект за мавзолей на Димитров) оцелява при новата власт и в определен момент е изваден на показ. Заедно с Гюдженов го ангажират в рисуването на серията “Паметник на съветската армия”. 

Марките са отпечатани с дълбок печат, нарисувани са с видимо старание за влизане в новите норми. Символите на социализма са и основа за композиционното разполагане на елементите. На проектите са описани и директивите, според които е изработена серията: Мотто “Сталинград” за (703) (двойното “т” говори за руска цензура), мотто “Севастопол” за  (705), мотто “Москва” за (706). Опълченецът и войникът от Съветската армия са обърнали гръб на паметника на Шипка и гледат устремено в излъчващата симетрични лъчи петолъчна звезда (705). В проектите, изпълнени в размер 14/20 см, се вижда живописния маниер по примера на фигуралните композиции, приемани в общите художествени изложби от тези години. В отпечатаните четири марки от серията са се загубили рязката четливост на блоковия шрифт, скулптурната разработка на фигурите, резултатът – тягостни композиции с централизирани елементи и деспотично повторение на петолъчки, пирамидални сгради, клончета на мира, увенчани с портрет на Сталин в характерна овална рамка.

Екипът Никола Бисеров – Димитър Гюдженов работи заедно за още няколко серии – ЗаПървата “петилетка” – 1949, те рисуват (749) ВЕЦ “Бели Искър” в Рила (мото “Струя”), циментовия завод “Гигант” в Димитровград (750), плакатната марка, изпъстрена със символи на промишлеността и селското стопанство (753). Последната марка от серията може да бъде сложена безпогрешно редом с образци от италианските художници футуристи, службили на  Мусолини, или на някои нацистки пропагандни плакати в подкрепа на немската икономика, създадени 10 години по-рано. Електрически стълбове, зъбчатка, житни класове, комини и централизирана симетрична композиция, заедно с блоковия шрифт, са белези на естетика, която ще владее социалистическите страни още десетилетия живот зад желязната завеса.

Димитър Гюдженов е от най-трудoлюбивите художници на пощенски марки в Българската история. Надарен с устойчивост и последователност на характера, той успява да маркира две различни социални епохи както с живописта си, така и с оформителското си творчество. Още преди смъртта на Сталин престава да получава поръчки за пощенски марки. 

През 1962 година е назначен за патриаршески художник към Светия Синод в София и постепенно се оттегля от приложна и оформителска работа. [4]

Антон Стайков, май, 2013

БИБЛИОГРАФИЯ:

Аврамов, Димитър. Летопис на едно драматично десетилетие. Наука и изкуство. София, 1994

Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969

Дойнов, Пламен. Българският соцреализъм. Норма и криза на литературата в НРБ. Сиела. София, 2011

Еленков, Иван. Културният фронт. Сиела. София, 2008

Йорданов. Симеон. Последните марки на “Царство България” и последния опит за “Министерски” блок. В сп. “Филателен преглед”, брой 8. София, 2008

48 са нарисуваните и оформени от Димитър Гюдженов година пощенски марки,  от тях 22 са реализирани след 9 септември 1944 г.:

СЛЕД 1944 година	Тема	Детайли	Забележки
580	23 години от смъртта на александър Стамболийски	1946 г. 100 лв. Портрет на земеделския лидер, четиристна детелина – символ на БЗНС
597	Отечествена война	1946 г. 2 лв. лилава На огнева позиция, Ниш, 14.10.1944
599	Отечествена война	1946 г. 5 лв. Транспортиране на артилерийски разчет
601	Отечествена война	1946 г. 9 лв. строителство на понтонен мост
602	Отечествена война	1946 г. 10 лв лилава Кавалерийска атака
603	Отечествена война	1946 г. 20 лв синя (сюжета от 597) На огнева позиция, Ниш, 14.10.1944
604	Отечествена война	1946 г. 30 лв оранжева (сюжета от 602) Кавалерийска атака
606	Отечествена война	1946 г. 50 лв автомобилен конвой
610	1000 години от смъртта  на св. Иван Рилски – Рилски манастир	1946 г. 10 лв, зелена двора на Рилския манастир с главаната църква и Хрельовата кула
674	Помощна акция за ПТТ служители	1947 г. 4+2 лв пощенски раздавач
675	Помощна акция за ПТТ служители	1947 г. 10+5 лв телеграфен монтьор
676	Помощна акция за ПТТ служители	1947 г. 20+10 лв телефонистки
703	Паметник на Съветската армия	1948 г. 4 лв английско червено Войник от Съветската армия	В екип с Н. Бисеров
704	Паметник на Съветската армия	1948 г. 10 лв зелена посрещане на Съветската армия	В екип с Н. Бисеров
705	Паметник на Съветската армия	1948 г. 20 лв синя Опълченец и войник от Съветската армия, паметникът на Шипка	В екип с Н. Бисеров
706	Паметник на Съветската армия	Спаската кула на Кремъл в Москва	В екип с Н. Бисеров
749	Първи петгодишен народностопански план	1949 г. 4 лв зелена ВЕЦ “Нели Искър” в Рила	В екип с Н. Бисеров
750	Първи Първи петгодишен народностопански план петгодишен народностопански план	1949 г. 9 лв червена циментовия завод в Димитровград	В екип с Н. Бисеров
753	Първи петгодишен народностопански план	1949 г. 50 лв кафява Символи на промишлеността и селското стопанство	В екип с Н. Бисеров
759	Граничари	1949 г. 4 лв кафява граничар с куче и овчар
764	Една година единна ОФ	1949 г. 20 лв синя квартален съботник	В екип с Н. БисеровМото “Бригада 5”
869	40 години от учредителната конференция на СРСДМ (т.с.)	1952 г. 16 ст. Партизани в акция

---

[1] Еленков, Иван. Културният фронт. Сиела. София, 2008

[2] Аврамов, Димитър. Летопис на едно драматично десетилетие. Наука и изкуство. София, 1994

[3] Дойнов, Пламен. Българският соцреализъм. Норма и криза на литературата в НРБ. Сиела. София, 2011

[4] Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969

ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ – БАТАЛНИЯТ МИТОТВОРЕЦ – I ЧАСТ

ИЗТОЧНИК: antonstaykov.com

В две поредни статии ще проследя проектите за пощенски марки на Димитър Гюдженов. Първата статия е публикувана в списание „Филателен преглед“,  брой 4/2013 г.

Благодаря на Румяна Пенчева за щедростта в споделянето на откритията!

Димитър Гюдженов (1891-1979) е художник, дълбоко вкоренен в българското съзнание през последните 100 години. Картините му с историческа тематика градят митологията и повдигат националното самочувстие по време на две войни, обслужват пропагандните цели на властта в царство България и на тоталитарното социалистическо общество след 1944 година. Аспаруховата конница, Хан Кубрат, Цар Симеон, Второто българско царство, Ботевата чета – в биографията на този дисциплиниран и последователен художник е трудно да се намерят липси от българската история. Почти няма важно събитие, за което Гюдженов да не е оставил тържествен портрет или многофигурна композиция. Историческите фигури, които са негови (и колективни) герой, са тържествени, със самочувстие от великите цели и победи, в които са главни фигури, център са на тълпи почитатели и следовници. Неслучайно Гюдженов е официален военнен художник между двете световни войни.

В годините на прехода – след 1990 година – пропагандната сила на неговите голямоформатни композиции и официални портрети загубва своята актуалност, заместена от индивидуалното, което промени проблематиката на българското изкуство, което диша въздуха на свободата и трябва да навакса десетилетно закъснение. Но живописните битки и тържествени триумфи на български царе и герои, изписани от този силен батален творец, продължават да са отлична илюстрация за учебниците по история със своята знаковост, с патоса на историческите фигури и събития от по-далечната история, за които е невъзможна безпристрастната фотографска неутралност на новото време (съзнавам условността на термина “фотографска неутралност”).

Още като студент художникът е на фронта, рисува от натура – но съвсем не по начина, по който са се сливали с природата барбизонците и първите импресионисти. Стативът му е често в калта на военните действия сред гърма на оръдията, “декорите” са ужасяващо истински. Димитър Гюдженов е редник от 12-та “допълняюща” дружина. Съставена по време на мобилизацията, в нея почти всички са студенти, прекъснали обучението си при започване на войната. Гюдженов е втора година в Рисувалното училище, но с охота заминава на фронта. Като художниците Александър Божинов, Никола Михайлов, Райко Алексиев, Владимир Димитров-Майстора, Симеон Велков, Борис Денев, Август Розентал и много други.

След подписване на Букурещкия договор Гюдженов заминава за Париж и става извънреден ученик на баталния живописец Кормон. В града на художниците живеят едновременно най-различни художнически нагласи. Пикасо, Ривера, Фужита се излагат по едно и също време с академични художници от различни поколения, които правят силно впечатление на Гюдженов и му помагат да направи своя избор: Кабанел, Месоние, Детай стават негови примери. Тий остава за цял живот последователен академик. И все пак, в подготвителни етюди и свободни скици и пейзажи виждаме, че той познава  и цени импресионистичните техники и чувствителност, използва символистични и сецесионови елементи в декоративните задачи, които са му възлагани постоянно.

През 1920 година той е поканен за професор в Художествената Академия, където преподава 30 години.

Да проследим военните сюжети на Гюдженов в пощенските издания, които са с определена патриотична и пропагандна функция – описване на смелостта на армията, но най-вече – обозначаване на стратегически места с цел тяхното “ознаковяване в българска идентичност”, която без никакво колебание да ги определи като физическа и културна българска територия пред света. Препоръчвани сюжети за военните художници са били “трудностите, които войските преодоляват: изкачване по стръмни и скалисти склонове на пехота, на оръдия, подпомагане от местното население, изкачване или спущане на артилерия. Из живота на конницата: разезди, влизане в село, коневози… газене на реки. Изкуството на техническите войски:  разрушени мостове и тяхната поправка, устройване на серпентини (виещи се пътища) по непристъпни места. Обози по трудно проходими местности…” (Аврамов, 70 стр.) Огромното количество скици от фронтовете помага на Димитър Гюдженов както в работата му по живописни композиции, така и за проектите му за пощенски марки.

В Б.К. 158 цар Фердинанд е разположен в кръг, между картите на Македония и Добруджа. Годината e 1915-1916, а България е “ЦЕЛОКУПНА”, прилагателното е изписано в горната част на марката. В “Македония” “н” и “и” са сляти в интересен дифтонг заради търсената необичайна калиграфия. “Новите” територии са обозначени с точки – като насадени с овошки полета – иронична метафора за тези изстрадали места.

В други марки от военните серии откриваме интересни композиционни прилики с непубликувани проекти на Гюдженов, свързани с фронта в Добруджа. Намираме неочаквано в ЦДА, с помощта на Румяна Пенчева, три проекта за марки, останали непубликувани поради развитието на военните действия в неблагоприятна за България посока. Проектите са цветни, подписани с вензела на Гюдженов.

1. В непубликуван проект за марка от 30 ст сюжетът е “войници в окоп, които стрелят към невидим враг – отляво-надясно”. Обработката на буквите (квадратни отвън, с кръгли отвори – като пистолет Маузер), са подобни на марка с номер Б.К. 163. Много си приличат и групите от войници – трима, в еднакви пози. Пейзажът – поле с жито, ни показва местоположението на битката, подсилено от орнаментите в рамката – житни класове. При Б.К.163 пейзажът от околностите на река Черна е заобиколен с рамка от патрондаш.
2. В проект за марка от 2 лева е изобразен войник на пост. През Първата световна война мостът при Черна вода е завзет от българската армия на 25 септември 1916. 
   Композицията ни напомня марка с номер Б.К. 162. Буквите в “България” са със същата орнаментика, войникът е обърнат в другата посока, но е в същата пропорция в изобразителното поле, символното пазене от войник превръща пейзажа в натоварен с “притежание” спрямо мястото – в случая стратегическия мост над река Дунав, изключително  важен по време на военните операции в Румънската кампания. Представителният характер на сюжета се подчертава от щит с корона, който разделя надписа “България” в горната част.
3. Третият проект, намерен в Държавна агенция “Архиви” с автор Димитър Гюдженов е със сюжет от прекосяването на река Дунав, отново по време на същата кампания. ЪгловAта транспортна лодка на първи план, по-навътре в реката се виждат още три. Характерната форма на веслата, детайлите в сглобките на лодката, разпознаваемите елементи от десантната униформа на българските войници показват голямата наблюдателност и добросъвестност на художника.

Въпреки, че тези три проекта не са осъществени като пощенски продукт и не са разпространени поради историческите обстоятелства след поредните три войни, съществуването им говори за изключителната воля, добросъвестност и патриотичност на българските художници, които по безпрецедентен начин участват в три ужасни войни, като доказват храбростта на българина, но и горчивата участ на българската държава при управлението на Фердинанд. В следващата част ще проследим как Димитър Гюдженов се справя за втори път с темата “Добруджа” и как оцелява по време на тоталитарния комунистически режим, като прибавя важни марки за българската пощенска история и нови живописни творби за историята на българското изобразително изкуство.

(следва)

Антон Стайков, април, 2013

Списък на нарисуваните и оформени от Димитър Гюдженов преди 1944 година пощенски марки:

Номер по БК	Тема	Детайли	Забележки
126	Орач-военноинвалид	1918 г. II  военно издание 1 ст.,  сиво маслинено	Работил като военен художник по време на войната
158	Цар Фердинанд I и карта на България с Добруджа и Македония	1921 г. III военно издание 10 ст., винена	Цоневски ги нарича “забранени”. Поради протеста на Югославското правителство са  извадени от обръщение.
161	Старият мост на река Вардар в Скопие	1921 г. III военно издание 10 ст., лилава
162	Български войник, на фона град Охрид с църквата “Св. Климент” с гроба на Св. Климент Охридски, Самуиловата крепост и Охридското езеро с църквата “Св. Йоан Канео (Богослов)” на брега	1921 г. III военно издание 10 ст., синя
163	Български окопи край река Черна	1921 г. III военно издание 50 ст., виолетова
273	Боят на Шипка ( и камъне и сърве изчезнаха там)	1934 Серия за освещаване на Шипченския паметник 1 лв., зелена
286	Капитан Георги Мамарчев.	1935 100 години от Велчовата завера.	Серията е правена в екип с близкия му приятел Кръстю Чоканов, който рисува марката с номер 285.
376	Емблемата на българските съобщения	1939 60 години Български пощи.
377	Пощенската палата в София	1939 60 години Български пощи.
461	Македонка в народна носия	1941 Обединена България просъединяване на Македония, Тракия и Моравско
471	военноинвалид	1942 За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.	В екип с Васил Стоилов
472	Изпращане за фронта	1942 За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.	В екип с Васил Стоилов
473	Санитарна помощ на ранен боец	1942 За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.	В екип с Васил Стоилов
474	Вдовица с деца до войнишки гроб	1942 За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.	В екип с Васил Стоилов
475	Вдовица пред военното гробище в София	1942 За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.	В екип с Васил Стоилов
476	Царица Йоанна на посещение при ранен войник	1942 За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.	В екип с Васил Стоилов
491 (и 496)		1944 траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
492 (и 497)		1944 траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
493 (и 498)		1944 траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
494 (и 499)		1944 траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
495 (и 500)		1944 траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. Български художник. София, 1989

Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969

Маринска, Ружа. Ретроспективна изложба на Димитър Гюдженов. В “Каталог за изложба в НИМ”. София, декември 1992−февруари 1993

Йорданов. Симеон. Последните марки на “Царство България” и последния опит за “Министерски” блок. В сп. “Филателен преглед”, брой 8. София, 2008