Източник: https://www.facebook.com/starotarnovo
На 22 юни 1930 година великотърновци са свидетели и участници във вълнуващо тържество. В присъствието на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството проф. Георги Данаилов, на главния директор при същото министерство инж. Пачев и на много други официални лица в Асенов квартал се полагат основите на каменния мост над емблематичната река Янтра. Според болярите “това е едно голямо дело за нас, за нашия исторически град, това е едно дело преди всичко на културата. Този мост ще е от голямо значение освен за стопанското ни развитие, но ще допринесе още и за благоустройството, за украсата на старопрестолния ни град”.
От съхранените до наши дни писмени източници узнаваме как протича важното за града събитие:
“При стечение на много народ се отслужи водосвет от Негово Високопреподобие архимандрит Антоний и местното духовенство. След службата архимандритът държа реч, в която между другите съдържателни думи подчерта и тези, че Велико Търново трябва да бъде скъпо за всички управници и последните нека бъдат щедри по благоустройството му. Кметът на града (Владимир Даскалов – бел. авт.) с няколко думи изрази горещите благодарности на великотърновското гражданство, както на бившия министър на благоустройството г-н Славейко Василев, който, съзнавайки голямото значение на града в историческото минало, тъй и в настояще, реши да се построи красив мост, като отпусна за целта кредит – тъй също благодари и на настоящия министър, при когото се строи мостът, като го помоли да бъде в бъдеще пропит от същите чувства относно старопрестолния град, както и неговия предшественик. Също тъй кметът благодари на г-н министъра от името на цялото гражданство за честта, която му оказва, като присъства на тържеството с цялото си семейство.
Последен говори г-н министърът, който с аргументирана и красива реч, след като очерта историческото знамение на града, което свърза със славната Клокотнишка битка, подчерта и днешното голямо значение, което има градът в културно отношение. И като такава, столицата на Второто българско царство, пълна с древни паметници, заслужава вниманието на правителството – по реставрации и благоустройство.
Мостът се кръсти с името Цар Борис III.
Скъпите гости бяха поканени на обяд в манастира “Св. Преображение”, а вечерта в тяхна чест се сервира вечеря в Градската градина.
В 11 часа гостите, изпратени най-радушно, заминаха за София”.
Строителството на моста завършва през 1935 година. Великотърновци са горди с него и по повод “вписването” му в панорамата на старинния квартал със самочувствие заявяват:
“Надяваме се, че след новопостроения мост ще последват и други благоустройствени дела. Защото и друг път сме казвали, че Велико Търново е не е град само на търновци, но че е велик град за всички българи на Балканския полуостров”.
Дора Недева
От съхранените до наши дни писмени източници узнаваме как протича важното за града събитие:
“При стечение на много народ се отслужи водосвет от Негово Високопреподобие архимандрит Антоний и местното духовенство. След службата архимандритът държа реч, в която между другите съдържателни думи подчерта и тези, че Велико Търново трябва да бъде скъпо за всички управници и последните нека бъдат щедри по благоустройството му. Кметът на града (Владимир Даскалов – бел. авт.) с няколко думи изрази горещите благодарности на великотърновското гражданство, както на бившия министър на благоустройството г-н Славейко Василев, който, съзнавайки голямото значение на града в историческото минало, тъй и в настояще, реши да се построи красив мост, като отпусна за целта кредит – тъй също благодари и на настоящия министър, при когото се строи мостът, като го помоли да бъде в бъдеще пропит от същите чувства относно старопрестолния град, както и неговия предшественик. Също тъй кметът благодари на г-н министъра от името на цялото гражданство за честта, която му оказва, като присъства на тържеството с цялото си семейство.
Последен говори г-н министърът, който с аргументирана и красива реч, след като очерта историческото знамение на града, което свърза със славната Клокотнишка битка, подчерта и днешното голямо значение, което има градът в културно отношение. И като такава, столицата на Второто българско царство, пълна с древни паметници, заслужава вниманието на правителството – по реставрации и благоустройство.
Мостът се кръсти с името Цар Борис III.
Скъпите гости бяха поканени на обяд в манастира “Св. Преображение”, а вечерта в тяхна чест се сервира вечеря в Градската градина.
В 11 часа гостите, изпратени най-радушно, заминаха за София”.
Строителството на моста завършва през 1935 година. Великотърновци са горди с него и по повод “вписването” му в панорамата на старинния квартал със самочувствие заявяват:
“Надяваме се, че след новопостроения мост ще последват и други благоустройствени дела. Защото и друг път сме казвали, че Велико Търново е не е град само на търновци, но че е велик град за всички българи на Балканския полуостров”.
Дора Недева
ИЛЮСТРАЦИИ:
Каменният мост в строеж
И като част от съвременната панорама на Велико Търново
Каменният мост в строеж
И като част от съвременната панорама на Велико Търново
Няма коментари:
Публикуване на коментар